18. Основни съставки на стиховата организация.

Основни съставки на стиховата организация. Метрически определители на стиха: клаузула, анакруза, цезура, словораздели. Ритмико-синтактични фигури (анжамбман)

Ритмичната стъпка обобщава закона на редуването на ударена и неударена сричка. Силаботоническият ритъм е ритъм, който се характеризира със закономерното редуване на ударени и неударени срички в стиховете.

Ритмоопределители  (фактори за ритмичното изграждане):

-          рима – тя озвучава границата на стиха;

-          краестишна пауза;

-          анакруза

-          цезура – пауза вътре в стиха, когато е в средата се нарича медиана;

-          клаузула

-          словораздели

-          анжамбман – пренос, регулира обема, границата на стиха, участва в оформянето на стиха.

Метър (размер) – идеалната схема на редуване на ударени и неударени срички в стиховете.

Метрическа инерция – предугаждащото (антиципиращо) очакване след третия стих за начина, по който                                                 се редуват и разполагат в стиховете след тях ударените и неударените срички.

Ритъмът – вариативно осъществяване на метъра.

При стихотворното изграждане забелязваме системно редуване на различни по х-р срички, обединени в цялостен смисъл и имащи специфично звучене. Лаконичността и експресивността на образите в лирическите творби до голяма степен е във връзка с особената ритмична система, с организираната по особени закони худ. реч. Отделните способи на ритмичната организация или на строфиката стават закономерно явление само когато разкриват определено логическо съдържание.

Пряката връзка с песенното начало предопределя и някои особености на с-рата. В основата на стихотворния текст винаги има ритъм, аналогичен на такта в музиката. Ритъмът се гради въху съотносителна съразмерност на изразни форми; той е в единство с емоционалния поток, както и с интонацията. При най-типичните форми на стихосложение в основата му има ритмическа стъпка като главен негов определител. Следи от подобна ритмическа единица в една или друга степен наблюдаваме при повечето стихосложения. Но несъмнено стъпката не изчерпва същността на ритъма, който има и допълнителни определители и е неотделим от тях: интонация, размер, пауза, анжамбман, клаузула, фонетични особености, рима, строфа и др.

Стихът се отделя чрез по-силно наблягане на последната ударена сричка и чрез паузата след последния звук. Всеки стих представлява относително завършена синтактична цялост. В някои случаи част от цялостния израз се пренася в следващия стих чрез анжамбман. Стихосложението е система за изграждане на мерена художествена реч, в основата на която се повтаря някаква речева единица. Една от мерките за ритмическата организация на поетическата реч е стихът, чрез който тя се разделя на отрязъци. Всеки стих се отделя от следващия с краестишие, в което ударението е на съразмерно еднакво място (мъжко, женско, дактилно окончание), в повечето случаи има и рима, а също и краестишна пауза. По-дългите стихове имат пауза (цезура) вътре в стиха, които спомагат за създаване на определена ритмичност.

В конкретното стихотворение ритъмът заедно с лексическите, синтактичните, интонационните, звуковите и др. средства косвено спомага да се предаде по-ярко идейно-емоционалното съдържание, като въздейства чрез организацията и съразмерността на речта. Ритъмът на стихотворението се оформя едновременно с художествената интенция и с нейното словесно въплъщение.

Анакруза – връщане назад – самостоятелна дълга или кратка сричка в началото на стиха. В метриката анакруза разглеждаме само тогава, когато по определен начин се смени стабилната ритмична единица. Това може да бъде брахий (самостоятелна кратка сричка) или самостоятелна дълга сричка, прибавена преди стиха.           —U—U—UU—U—U  →  U¦—U—U—UU—U—U

Цезурата е вид пауза вътре в стиха, словораздел. Цезурата бива голяма (медиана) и малка. Голяма е постоянната цезура, която имат дългите стихове (в силаботоническото стихосложение не по-малко от четири стъпки) след определена стъпка или сричка. Голямата цезура дели стиха на два полустиха – ляв и десен. Малка цезура е тази, която отделя една дума от друга. Тя е мигновено спиране, прекъсване между изговора на две думи. Понякога в дългите стихове има повече от една цезура.

Клаузулата е край на стиха, който обхваща групата завършващи звукове, като се започне от последната ударена сричка. Както римата, клаузулата бива мъжка, женска, дактилна и хипердактилна. Клаузулата се нарича рима, когато съвпада със звуково повторение.

Анжамбманът е пренасяне на част от фраза от един стих в следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението. Тази краестишна пауза при анжамбмана добива определено емоционално значение, чрез нея се набляга на краестишните думи. Различават се стихов, строфичен и сричков анжамбман.