16. Стихова организация. Основни типове. Метрическо стихосложение.

Стихова организация. Същност и функция. Основни типове. Метрическо стихосложение.

            Стиховата организация – единство от худ. техники, постигащи хапмоничността на текста (предимно на поетическия като „най-направен).

            Елементи на стиховата организация са:

-          стих

-          строфа

-          рима

Други елементи на стиховата организация са:

-          анафора – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха, чрез което             се градира емоцията и се акцентува обектът, към когото се отнася подторениети:

Който не знае Чавдар войвода,

Кой не е слушал за него...

-          синтактичен паралелизъм- няколко последователни стиха е един и същ синтактичен строеж, който             допълнително ритмизира стровата и градира чувството:

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки

-          образен паралелизъм- оглеждане, синонимизиране на природно и човешко състояние (среща се и             в епическите текстове):

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

а буря прглася с нечувана мощ...

В развитието на литературата се наблюдават различни форми на стихотворно изграждане. Различията са резултат на разнообразни културни насоки, търсения и предпочитания през една или друга епоха; те са свързани и с характерните особености на един или друг език. Исторически утвърдените норми на определена езикова система оказват влияние за постепенно оформяне и на ритмично-строфична система, която се явява в различни вариации и не остава една и съща, а се видоизменя и обогатява. Тя зависи и от индивидуалния стил на един или друг творец, от творческия му метод, от отношението му към фолклора и националните традиции, от влиянията, които е изпитвал, от новаторския му подстъп. Системите на стихотворното изграждане са много и разнообразни (с ред преливащи се варианти), но няколко от тях са се очертали като основни: метрическо, силабично, силаботоническо, тоническо и свободно стихосложение.

Метрическо стихосложение

Нарича се още антично, защото в класическия си завършен вид се проявява в античната поезия – от VІІІ в. пр. н. е. се оформя в древна Гърция, а от ІІІ в. пр. н. е. се утвърждава и в римската поезия. Системата на това стихосложение е във връзка с особеностите на гръцки и латински език, където има дълги и кратки срички, върху основата на които се изгражда ритъмът. Стихосложението е количествено (квантитивно) – правилно, съразмерно се редуват дълги и кратки срички и значение има времето, за което се произнася една кратка сричка, означавана като мора. Дългите срички са се произнасяли приблизително за две мори. Стихотворният текст при формирането на метрическото стихосложение е бил неотделим от мелодията. Поради възможността да се комбинират дълги и кратки срички са се очертавали много ритмични стъпки и размери.

В метрическото стихосложение основно значение са имали ритмичните стъпки, които съществуват и в силаботоническото стихосложение, където обаче дългата сричка се замества с ударена, а кратката – с неударена. Освен основните стъпки е имало и други - трисрични, четирисрични и дори петосрични.

Рими не са употребявани. Използвани са различни размери, от които важно значение има хекзаметърът, който наблюдаваме в “Илиада” и “Одисея” на Омир. Този размер е шестостъпен дактил с цезура след третата или четвъртата стъпка. Дактилните стъпки могат да се заменят със спондей (дълга сричка вместо двете кратки):  – U U – U U – U U // – U  U – U U - -.