14. Лексикални особености и синтактични фигури

Лексикални особености и синтактични фигури

 Лексикални особености:

- архаизми: стари думи или изрази,които вече не се употребяват в обикновения съвременен език.

                        Архаизми са и чужди думи заменени вече с други думи.Архаизми се срещат и в

                        лексиката,и в морфологията и в синтаксиса.

- диалектизми: думи или изрази от някой диалект употребени в книжовния език.Диалектизмите

            биват:фонетични,морфологични,лексикални.Най-разпространени в литературата са

лексикалните диалектизми.Те се употребяват,за да означат понякога предмети и

понятия,които нямат название в литературния език,но обикновено и най-често имат

стилистична функция и заменят равнозначни думи в книжовния език.В авторската реч                  диалектизмите се срещат съвсем рядко и обикновено се избягват.

-неологизми: нови думи,които се появяват в някой национален език.Новите думи навлизат преди

            всичко като се използват форми на народния език (диалектизми).Щом новата дума навлезе и

            се срасне с езика,тя престава да е неологизъм,става обикновена дума в речниковия състав на

            съответния литературен език.

-евфемизми: дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума

            или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или

обезпокоително. Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора,

чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на

неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно

неприятен или дразнещ. Този вид евфемизъм се използва във връзките с обществеността и в

политиката, където понякога се нарича „двойна реч“. Също така, съществуват и евфемизми

от суеверие, основани (съзнателно или несъзнателно) върху схващането, че думата има сила

да донесе нещастие, както и религиозни, основани на схващането, че някои думи са свещени

и неприкосновени или че някои думи излагат на духовна опасност (табу; вижте Етимология

и Религиозни евфемизми по-долу).

-жаргони: в широк смисъл жаргон се разбира неразбрана,объркана реч неподчинена на нормите на

            книжовния език или изкуствен таен език,отклонение от националния език по своята лексика

            и фразеология,с който си служи малка социална група,за да не го разбират другите,които не

            принадлежат към нея или не са посветени в нейната дейност.

Синтактически фигури:

Анафора: стилна фигура,която се състои от повторения на части от думи,на думи или синтактични

            съчетания в началото на изречение в прозаичната реч,а в мерената реч,в началото на съседни

            стихове,в строфата или в съседни строфи.Анафора се използва,за да се подчертае значението

            на отделна дума,някаква мисъл или да се изрази по-силно чувството в лириката.

Видове анафора:

1.   звуково повторение

2.   повторение на отделни думи;синтактично повторение

Eпифора: повтаряне на едни и същи звукови съчетания в края на стиховете,за да се засили

музикалността и емоционалността на поетическата реч;например рима.

Рима: повтаряне на една и съща в края на стихове,на думи и цели изрази в края на строфата както и

            в края на последователни или близки стихове

Паралелизъм: художествен похват,при който се съпоставят два образаили два синтактично еднакви

                        израза.Съобразно с това се различават:образен паралелизъм,синтактичен

                        паралелизъм,звуков паралелизъм.

Елипса: означава изпускане на някоя дума или израз,които се подразбират в текста по логически

               път

Етимологична фигура – посочва  истинското или първоначалното значение на думата).

Синтактична конструкция,в която се свързват непосредствено думи с еднакъв корен,а в по-редки случаи думи еднакви в смислово отношение:

1.съчетание на думи с еднакъв корен

- подлог и сказуемо(съществително и глагол)

- подлог и обстоятелствено пояснение и допълнение (съществително със съществително)

- сказуемо и допълнение (глагол и съществително)

- сказуемо и обстоятелствено пояснение (наречие и глагол)

- определение на подлога или определение на допълнението (прилагателно и съществително)

- наречие с наречие

Съчетание на думи с еднакво смислово значение

Ролята на звуковото рачнище в худ. л-рно отношение м/у зчук и смисъл.

Звукови образувания.

1.      Асонанс

-          съзвучие,повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко съседни стиха,което

има определено художествено значение

-          рима,при която ударения гласен звук на римуваните думи е еднакъв,а всички или част от съгласните звукове са различни

2.      Алитерация

-          вид звукова организация на стиха.Повторение на едни и същи или близки по звучност съгласни звукове.Повторението на “л” и “н” има муз. функция

3.      Звукопис

-           повторение и редуване на звукове или звукови съчетания в стиха,които помагат за създаване на по-ярки образи

4.      Звукоподражание

-          използване в поетическата реч на звукове и думи,които наподобяват звукове от природата и от човешкия живот.Звукоподражателните думи са междуметия,които обикновено се състоят от една сричка.