11. Йоан Екзарх

11. Йоан Екзарх.Творчество. Шестоднев. С.,1981 (предговор)

Йоан Екзарх е един от най-образованите писатели на Преславската книжовна школа. Той е признат от българската църква за светец, но житие за него не е запазено. Ето защо за неговото дело и личност съдим само по творчеството му. Той е славянин българин, като от него знаем, че не е пряк ученик на Кирил и Методий. Има духовен сан презвитер (свещеник), като заедно с това изпълнява длъжността екзарх (в различни епохи титлата има различно значение, в случая най-вероятно първи в историята духовен глава на България, който е заместил гръцкия архиепископ). Той е започнал своята книжовна дейност в България на старобългарски език, вероятно още преди идването на Кирило-Методиевите ученици, и е един от основоположниците на книжовната школа в Плиска. По-късно работи в Преслав в ръководения от цар Симеон кръг от бележити книжовници.

Йоан Екзарх е автор на проповеди и празнични слова, на няколко оригинални произведения и компилации като „Шестоднев” и „Небеса”.   Бележитият книжовник с право е наречен основоположник на българското естествознание, средновековен учен енциклопедист, издигнал старобългарската култура на висотата на съвременните й достижения в тогавашния свят.

„Шестоднев” е второто по време на написване, но главно по значение произведение на Йоан Екзарх. То поднася по-конкретни и разнообразни знания за човека и природата. Най-старият запазен препис е от 1263г., подготвен за печат от О. М. Бодянски. Книгата е посветена на Симеон, който е титулуван “княз” (затова трудът се датира между 910 и 917 г.). В пролога авторът го нарича “славни Симеоне христолюбче”. Съчинението е компилация на съчинения на Василий Велики (основен извор Шестоднев), Йоан Златоуст, Севириан и Аристотел (История на животните): “Едно взехме точно със същите думи от Шестоднева на Василий, друго пък взехме по смисъл, също тъй и от Йоан, а друго от други, от които някога сме прочели нещичко. Така сглобихме това...” Към заетото Екзарх добавя нещо от себе си, но то според него е малко и недоброкачествено. На него принадлежи великолепната постройка на творбата. Мислите и фактите тук са така успешно споени, че се е получило едно стройно цяло. Шестоднев е средновековен философски и тълкувателен жанр, който се пише, когато се формира християнската доктрина и догматика. За Византия това време е IV-VII век, а за България е през IX-X век.

“Шестоднев” се състои от един Пролог и шест слова, които разказват за шестте творчески дни на бога. Прологът с изключение на отделни моменти е оригинално съчинение на Екзарх. Написан е във форма на слово, отправено към владетеля, което по своята същност е възхвала на самия Симеон, а след това на бога, творец на чудната природа. Симеон дири божиите повели и творения, а четенето носи мисли, които хранят хората: “И как не ще се радват, като търсят и разберат за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е украсена с градини, дъбрави и цветя и е окичена с гори; за кого е приготвен раят и самото царство небесно. Като разберат, че не е за никого другиго, а за тях, как не ще се радват и веселят...” Поетическото чувство е внушително изразено. Чрез книгите людете ще осъзнаят мястото, което заемат в света, че цялата красота на живота е създадена за човека и че сам той е най-съвършеното създание, родено по образ божий. Оттук започва прославата на бога – великия художник, който твори без материали, а само като си помисли и “сътвори това, което по-рано не съществуваше.” Чудо на чудесата е сътвореното, земята и въздухът, който никога не свършва, запазват своето естество през времето, реките неизменно текат в една посока, Луната расте и намалява, звездите изгряват и залязват в своите часове. За писателя природата е най-сигурното средство да се види невидимото, тоест твореца.

Прологът завършва с образно представяне на работата над “Шестоднев”. Екзарх сравнява своето творение с работата на строителя, който измолва от богатите мрамор и тухли, а с тях издига стените на двореца и покрива пода му с мрамор. В това образно сравнение между труда на писателя и труда на строителя се оглежда цялостният стремеж на един народ да постави основите на своята литература, в която трябва да има и текстове, тълкуващи света.

Както се вижда “Шестоднев” е едно синкретично произведение както по задачи, така и по стил. В него съжителстват наука, философия, ораторска проза, поезия. Съчетава качествата на философско и природонаучно съчинение с качествата на литературна творба, която влияе на въображението и чувствата на читателите.

Йоан Екзарх работи и в областта на тържествената ораторска проза. Той пише похвали и празнични слова за евангелски събития – Слово за Рождество Христово, Слово за Възнесение, Слово за Пасха, Похвално слово на евангелист Йоан и др.

И при празничните си слова Екзарх е едновременно компилатор и творец. Заема цели пасажи от Златоуст, Дамаскин и други проповедници. При композирането следва стила на епохата, но творческата му индивидуалност налага своя отпечатък. В сравнение с Климент, който е по-лиричен и по-образен, Екзарх е по-мисловен, склонен към разсъждения. Използва повече цитати и с философските си разсъждения е по-труден за разбиране. Редица диалози съдържат полемика, възражения. Йоан обича да спори с еретиците, с евреите, както в “Шестоднев” с елинските философи. Метафорите, сравненията и епитетите са ограничени за сметка на антитезите и диалозите и глаголите, които внасят динамика в словата.

Йоан Екзарх се опитва да преведе всеки гръцки термин и тъй като често се натъква на липса на съответни славянски думи, създава нови. Само в краен случай той запазва гръцката дума. В трудовете му се срещат и членни форми, които няма в преводите на Кирил и Методий. Това показва, че в българския език в Северна България в началото на 10 век съществува членна форма и че Екзарх се придържа към говоримия език на областта, в която работи.

НАДОЛУ Е ПРОЛОГЪТ АКО НЯКОЙ ИСКА ДА ГО ЧЕТЕ:

Шестоднев

Йоан Екзарх (X в.)

Пролог

Какво по-красиво, какво по-сладко за любящите Бога, които наистина жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, славни княже, Христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаваш неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш. Така постъпваме и ние. И когато добрият и верният раб види, че неговият господар е извършил нещо добро, няма да иска само той да знае, да се радва и да се гордее, но ще пожелае, ако е възможно, и целият свят да научи за това. *1+ И ако онези, които се насищат с пиене и ядене, биват румени, и сияещи *от радост+, и весели, то колко повече *онзи+, който се храни с мислите за божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях, би желал и други да ги видят и да ги обикнат. На тях, както казва Писанието, „ще им израснат пера, като на орли; ще тичат и няма да се изморят” *2+. Защото радостта не познава мъката; тя дава крила. И как няма да се радват, след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето, и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е бил приготвен раят и царството *небесно+. И след като са разбрали, че *всичко това е създадено+ не за някой друг, а за самите тях, как няма да се радват и веселят *и как няма+ да го славословят? *Те+ трябва да помислят и *върху следното+: по чий образ са създадени какво е тяхното място; за какво са призвани. И ако и вие приятели, сте премислили всичко това, как няма да ликува те и да се радвате? Тук аз, припомняйки всичките шес слова, ще ви *ги+ предам накратко. Защото е добре да побеседваме пак за тези добри творения.

Защото Бог *ги+ сътвори не както човеците, които зидат *домове+ или строят кораби *не както+ медникарите или златарите, или тъкачите, или обущарите, или другите занаятчии. *Човеците+ взимат готов материал и от него правят *предмети+ по готови образци. При това *необходимите+ съдове и сечива заемат един от друг. А Бог *щом+ само помисли, и веднага създаде *това, което+ дотогава не бе съществувало. Защото Бог не се нуждае от нищо, а при човеците знанията на един са необходими на другите. Кормчията се нуждае от корабостроителя, а онзи, който строи кораба— от дърводелеца, от ковача и от катранджията. Този пък, който сади нещо, се нуждае от земя, от напояване, от разсад, от семе и от ковач, *т. е. от този+, който изработва необходимия материал. Също и козачът се нуждае от зидария и от съответни сечива. Всеки се нуждае от това, което му е необходимо за неговата работа. А великият творец не се нуждае нито от сечива, нито от материал. Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето и работата, и умението и усърдието — за Бога тоза е волята. Всичко, каквото поиска Господ, той създаде в моретата и във всички бездни,както *за това+ се казва в „чистите думи” *3+. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-Бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо *посредством сетивата+, а друго разбираемо посредством разума. *4+ Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, *Бог+ създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той *даде+ небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда *да обитават+ въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже *Бог+ раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. *Това те правят+, защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни *същества+, за да се извлече от това,което те правят, поука — колко лошо е да се възгордява *човек+ *5+ и без страх да прекрачва*установените+ граници. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници.

Разбунтуваното и надигащото се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено отначало. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца.

Макар че земята толкова столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове, и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слънцето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което облаците непрекъснато черпят вода, *за да дават+ дъжд, който пада върху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало от безбройните реки, които се вливат в него. Ще кажа и това: откъде прочее изтичат изворите на реките? — да размишлявам за това е безполезно за мене. А как може слънцето да изсушава влагата? — Това е много лесно за разбиране за този, който иска да разбере. То суши блатата, изпарява водните басейни и топли нашите тела. Може да се види как, когато слънцето напуска южните страни и преминава на север, реките намаляват и настъпва лято. *6+ Затова се смята, че и Нил се изпълва с вода не по същото време, когато *правят това+другите реки, които се вливат в него, а по средата на лятото напоява Египет, защото по това време слънцето преминава на север. Тогава то възпира другите реки, а от *Нил+ е твърде отдалечено. Ако пък някои смятат, че съществуват и други причини, поради които Нил излиза извън коритото си, то едно *ново+ обяснение в случая няма да допринесе полза. Чудя се аз, как не се свършва въздухът, след като го дишат непрекъснато толкова човеци и толкова безсловесни същества. През него преминават толкова слънчеви лъчи и те преминават през него толкова нагрети. Същото правят *и лъчите на+ луната и звездите. Чудо на чудесата! Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим. Защото за него е лесно да създава всичко, каквото пожелае. В тези творения*той+ е вложил толкова сила, колкото е необходимата да съществуват толкова години, колкото*им+ е отредил. Затова и земята е останала такава, каквато е била създадена отначало. И морето не намалява и не се увеличава. И въздухът е запазил своето естество до днес, което той е приел от самото начало. И слънцето не може да разтопи небесната твърд; и твърдта не се разлива, макар преди това да е била във вид на вода, но си остава твърд, каквото свойство к е дал творецът. Творецът е съединил в единство и съгласие противоположните същности — мокрото и сухото и още студеното и топлото. И когато ние разглеждаме всичките тези неща поотделно, и слънцето, което веднъж се движи над северните страни, а друг път над южните или пък по средата на небето; как луната расте и намалява, как в определено време звездите изгряват и залязват и показват времето на жетвата *7+ и на сеитбата, как те показват на пътуващите по морета буря и затишие, когато виждаме всичко това, господарю мой, искаме да възхвалим твореца, който е създал толкова добрини. Чрез тези видими неща ние навлизаме в невидимото. *8+ За това ние не се нуждаем от пътуване, а от вяра; чрез нея ние ще можем да го видим *9+. И когато виждаме *как+ времената се редуват, *как+ дъждът пада на земята и тя ражда плодове и се покрива с трева, как се люлеят нивята и се зеленеят дъбравите, обраслите планини и натежалите от плодове овощни дървета, нека да *дадем свобода+ на езика си за похвала и да кажем ведно с блажения Давид и да запеем с него, казвайки: „Колко са велики делата ти, Господи! Всичко си направил премъдро.” *10+ Когато слушаме пойните птички с различни гласове да пеят чудни песни; като слушаме песните на славеите, на косаците и на сойките, на качулатите чучулиги и на кълвачите, на щурците и на цикадите, на лястовиците и *пак+ на чучулигите и на безбройните останали птици, нека да се позамислим и да възхвалим твореца. Защото *той не е+ като останалите творци, които създават от готов материал. Той всичко е извел от небитие в битие и е дал битие на това, което преди не е имало битие. Защото лесно е било за него да създава и от несъществуващото, и от съществуващото. Така е постъпил той някога и, казано накратко, така твори и досега. Защото не от готови тела той е създал живите тела и от несъществуващото създава душите, но не на всички живи същества, а само на човеците. На птиците е дадено да раждат пак птици, на плаващите — отново плаващи. И на останалите родове е дадено да се размножават според рода си. И плодовете на земята, посявани и посаждани, той дарява на човеците. По-рано земята, без да е била орана и сеяна, давала всякакви растения и семена. Тя родила също и пълзящите и четириногите, според рода им, както и рода на водните животни според това, както к бе заповядано от него. Също и животните, които живеят във водата, и тези, които хвъркат във въздуха. Той не заповядал земята, и небето, и въздухът, и водата, и огънят, и светлината да бъдат направени от нещо, а сам той изведе от небитие в битие това, което преди никога не е съществувало. *11+ Той, бидейки сам творец на този велик кораб, сиреч на това творение, сам го и премъдро направлява. Това ни разказва неговият върховен пророк Мойсей: това той е приел от премъдрия творец Господ Бог и господар на Синайската планина. *12+

Тези шест слова, господарю мой, не сме ние сами съставили, но *приехме+ същите думи от Шестоднева на св. Василий. *13+ От него сме приели идеите. Също така и от Йоана, *14+ а останалото от други, което всеки от нас някога е прочел. Така ние съставихме това*произведение+. *Ние постъпихме+ както ако някой, покрай когото минава владетелят, и когато той минава, този *някой+ поиска да му издигне дворец, но като няма от какво да го направи, отива при богатите, за да измоли от тях *необходимото за строежа+ — от едни мрамор, от други тухли. И той

с измоленото от богатите и стените ще издигне,и пода с мрамор ще покрие.

А когато поиска да постави покрива и като няма нищо достойно за покрив, което да съответствува на стените и на мраморния под, той ще изплете плет и ще постави прегради на двореца и накрая ще го покрие със слама. От пръти той ще изплете и врати и по същия начин ще направи и ключалките. Така става с онзи, който не намира нищо в собствения си дом. Така беден е и нашият ум, та нямайки нищо в своя дом, от чуждото състави тези слова. От своя собствен беден дом аз прибавих думи, които са подобни на слама и пръти. Ако господарят е благосклонен към него, ще приеме всичко това като негова работа. На него пък, на владетеля, нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да му даде живот богоугоден, за да заслужи рая *и влезе в него+ заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава през всички векове — Амин.

Бележки

1. Думите и изразите, поставени в правоъгълни скоби, са допълнени за по-голяма пълнота в смисъла на изречението. Те не съществуват в оригиналния старобългарски текст, издаден по най-ранния препис на Шестоднева на Йоан Екзарх, този от 1263 г. Този ръкопис е подготвен за печат от О. М. Бодянски под заглавие: „ШЕСТОДНЕВ”, составленный Йоанном Ексархом Болгарским. По характейному списку Московской Синодальной библиотеки 1263 года. Слово в слово и буква в буква. — Чтения в импер. обществе истории и древностей российских при Московском университете. Повременное издание под заведыванием А. Н. Попова, кн. третья, Москва, 1879. Необходимо е да се отбележи, че и новото критическо издание на Шестоднева на Йоан Екзарх, направено от R. Aitzetmüller, Das Hexaemeron des Exarchen Johannes, Graz, 1958, има за основа ръкописа, публикуван от О. Бодянски. Втората колонка у Р. Айтцетмюлер (първата е текстът по Бодянски) представя нормализиране на думите, т. е. разкриване на съкращенията, отделянето им една от друга и оформяне структурата на изречението с необходимите препинателни знаци. В тази втора колонка на основата на няколкото използувани преписа и на изворовите гръцки текстове Р. Айцетмюлер е допълнил текста от колонка първа, т. е. ръкописа на Шестоднева на Йоан Екзарх от 1263 г.

2. Исайя, 40, 31.

3. Псалом, 113, 11.

4. Йоан Екзарх прави разлика между сетивното и рационалното познание. При него сетивното познание е свързано с материалните неща. Рационалното пък е по-висша степен на човешкото познание. Негови обекти са нематериалното и логическите категории.

5. Този израз е преведен по-свободно, без да е нарушен вътрешният смисъл на Йоан Екзарховата мисъл. Буквалният превод гласи: . . . от това да разберат колко е лошо някой да престъпва своя чин.

6. В оригиналния текст изразът е:

7. В оригиналния текст стои изразът:

8. Срв. ап. Павел, Послание към римляните, 1, 20.

9. Срв. ап. Павел, Второ послание до коринтяни, 5, 7.

10. Псалом, 103, 24.

11. Йоан Екзарх подчертава, че битието не е създадено и че то има своето начало в творческата мощ на Бога. Той се противопоставя на схващането на древните гръцки философи, че материята съществува извечно или че тя е съвечна на Бога, и по този начин изразява своето схващане, че четирите елемента на битието: огън, въздух, земя и вода, имат своето начало у Бога.

12. Става дума за „срещата” на Мойсей с Бога, изложена в кн. Изход, гл. 3, 4, 24, 34.

13. Св. Василий Велики, известен още като Василий Кесарийски (330—378 г.), е един от големите учители на църквата. Произхождал от благородническо семейство. Баща му бил преподавател по риторика в Неокесария. Грижи за неговото възпитание и образование в семейството полагали майка му Емелия и баба му Макрина. Учи се при известни по това време преподаватели в Кесария Кападокийска. Василий посетил и столицата Константинопол, където вероятно е слушал обаятелния преподавател по риторика Ливаний. По- късно той отива и в Атина. Тук слуша лекции по филология, риторика и философия при известните преподаватели Имерий и Проерсий. В Атина Василий се запознава с Григорий, наречен заради философската си и богословска образованост „Богослов”, с когото ги свързва много близка и искренна дружба. Тази тяхна дружба Григорий характеризира така:

Около 356 г. Василий се връща в Кападокия, където се прославя със своите качества на преподавател по риторика. Проявявайки усърдие като християнин, той посещава Сирия, Палестина и Египет. В системата на църковната йерархия той влиза през 360 г. Василий Велики работи и пише в различни области на богословската наука и религиозната философия. По-подробно за него вж.

14. Става дума за Йоан Трудолюбивият (Ἰωάυυησ Φιλόπονοσ), роден около 490 г., умрял през 570 г. Той бил един от известните гърци в Египет, член на кръжока за християнски проучвания. Образованието си получил в Александрия, където следва философия и филология. Йоан Филопон бил отлично запознат с цялата християнска и предхристиянска философия. По-късно той взел участие в догматическите спорове. Във възгледите му прозира уклон към насоката на монофизитите. Философската му дейност се състояла в изучаване преди всичко съчиненията на Аристотел. Йоан се опитал да приведе в единство философията на Аристотел с философските проблеми в християнството. В съчинението си „За вечността на света” той излага схващането за света според Платон и неоплатониците и особено Прокъл. Bv другото си съчинение, озаглавено „За строежа на света”, Йоан Трудолюбивият разглежда същите въпроси, но сега се спира и на разказа в кн. Битие за творението. Този разказ той не разглежда като научно изложение на проблема или като философско тълкуване, а като четиво, което насочва към Бога и живота. В тази насока се забелязва влиянието върху него на Василий Велики, на неговите Слова за шестте дни на творението.