Произход и същност на езика. Тема 3

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ЕЗИКА

1. ПРОИЗХОД НА ЕЗИКА. АНТРОПОГЕНЕЗА И ГОЛОТОГЕНЕЗА

Проблемът за произхода на езика(глотогенеза) е центрaлен: отнася се до произхода на самия обект на науката за езика.

- за разрешаването му се използват: лингвистични данни( фази в развитието на детската реч, езици на първобитни племена и др.); антропология; палеонтология; сравнителна зоология; праистория; етнография; философия; социология; психология => задълбочено анализиране на всички факти свърани с 1. произхода на човека, 2. формите на живот, 3. труд и обединение на 1-вите хора

- теория в теологичен аспект: Бог е 1-вият езикотворец-„ И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ.” => диференциацията на прастария език- историята за Вавилон

Проблемът за глотогенезата е сложен, ако се приеме, че най- важното средство за общуване е възникнало по естествен път => трябва да се свърже с антропогенезата (/гр. антропос – човек, генезис – произход/ е теорията за произхода и еволюцията на човека.)

- относно прародината на човечеството има африканска, азиатска, европейска хипотези +паралелна еволюция( извършва се на два континента, примерно Африка и Азия)

- данни за най- древните предшественици на хората:

- Австралопитек-най-близко сходство с шимпанзетата, горилите и хората:

-смята се че са живели около преди 2-5мил. год.

-обем на черепна кутия-650куб. см.; мозък- 550гр.- мозъкът им е бил по- добре развит от този на съвременните човекоподобни маймуни

- имат(предполага се) системa от „афектни викове”- за съобщения за намиране на прехрана, при поява на опасност

-Живеели в пещери, ходели на задните си крайници, а предните, вече свободни, използвали за нападение и защита; използват оръдия на труда, но не познават огъня

Зора на човечеството- сръчен човек- Homo habilis(съществува едновременно с австралопитека)

-сръчен човек, живял преди 2,6 мил.год.

-главен мозък- 680гр.

-намерени са оръдия на труда, доказващи спосбността на ръцете му да изработва груби сечива от камък;

-Архантропи Homo erectus:

-Питекантропът

-появил се преди 1мил.год.

-има реч, макар и примитивна

-първа находка- 1891 на о.Ява от Е. Дюбоа

-черепна вместимост-870куб.см.

-живял в първобитни племена => начален етап на история в първобитния

-Синантроп

- първа находка 1928/1938год. в пещерата Чоукоудян край Пекин, наречен още „китайски човек”

- зараждане на съзнание и на говор

- черепна кутия-1000-1200куб.см.

- при изследвания на архантропите: развитие на онези мозъчни дялове, в които е разположен моторният центът на речта и ядрото на слуховия анализатор = > наличие на елементарен, нечленоразделен език (за сигнализация) състои се от няколко 10-ки викове-изречения (звукове)

-Древни човеци- Палеоантропи- неандерталският човек:

-живял преди 200-300хил. год. допреди 40хил. год.

-черепна кутия -1300-1600куб.см.

-при неандерталците започва развитието на първите елементи на родово общество,а като резултат се появява и членоразделната реч(придобита, а не вродена)- постепенно преместване на звукопроизвеждането към устната кухина, водещо да активизирането на езика и мекото небце; говорел(евентуално) 20 различни срички

Съвременни хора- Неантропи(14)=Homo sapiens(разумен човек)

-поява –преди 100 000 хил.год.; първа находка- 1868 в пещерата Кро Маньон (Франция)

-черепен обем- 1660куб.см.

-изработват от камък и кости, фини оръдия на труда, художествени интереси(многобройни запазени рисунки), активна трудова дейност

-развитието на речта допринася за общуването - възможност да се създаде организирано общество

-! преди 10 – 30хил.год. съвременният човек опитомява диви животни и култивира растения

-съвременният човек (Homo sapiens recens) се отличава със забележително духовно и психологическо развитие, което е извело човека от рамките на чисто биологичната еволюция и го е поставило под властта на социалните закони.

-човешкият език е възникнал преди 100 000/200 000год.; появява се пподади необходимостта от ефикасно средство за общуване =>има обществен характер.Езикът е най- важното средство за изразяване на нашите мисли

Теории за глотогенезисът:

- Херодот- легенда: фараон Псаметих ІІ затваря две новородени, забранява да им се говори, за да види на какъв език ще проговорят, след 2 год. едното казало „беокс”(хляб на фрифийски) => фригийският праезик на човечеството (неиздържана)

- Диодор Сицилийски „Всемирна история”- заради нападенията на зверовете хората се събирали, за да се предпазят => започнали да се опознават = > развитие на речта = > обединение навсякъде по света = > различие на езиците

- Тит Лукреций Кар „За природата на нещата”- смята, че езикът не е индивидуално дело; възниква в обществото поради потребността на хората да говорят;

- Жан- Жак- Русо „Есе за произхода на езиците”- „Древните хора са живеели пръснати, разединени […] Едва при обединяването на хората, вече като вече като 2-ри етап се явява и езикът, създаден по условен път, чрез „обществен договор”

- Звукоподражателна (ономатопоетична) теория-най- древнят ез. се появил вследствие подражанието на първобитния човек на звуците в обкръжаващата го природа; Но: 1. звукоподражателните думи в различните езици- нищожна част: 2. не всички от тях са старинни; 3. голям брой думи не крият елемент на звукоподражание

- Междуметна теория (език от спонтанно изтръгната звукове (възклицания), вследствие чувства или афекти- неиздържана, защото възникването на речта е свързанои с появя на съзнание у човека, а това не е отразено в тази теория

- Индивидуалистични теории- пренебрегват обществения характер на езика = > ез. се появява у отделния индивид = > неиздържана

- Трудова теория (синергастична)- опит да се свърже появата на езика с появата на трудова дейност; Ноаре- „...реч от рефлексни(непроизволни) викове, които съпровождат трудовата дейност...Глаголите, думите за действия за най- необходимата съставна част на всички езици”, но древната реч е първична звукова система = > не издържана

- Бодуен де Куртене за „хоминизацията на езика”- артикулацията се е премествала постепенно от ларинкса към устната кухина.


2. ЕЗИКЪТ КАТО ОБЩЕСТВЕНО ЯВЛЕНИЕ. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА. ЕЗИК И ИНДИВИД.

2.1ЕЗИКЪТ КАТО ОБЩЕСТВЕНО ЯВЛЕНИЕ.

- в основата си езикът е социална институция; езикът и обществото са неделими

- Езикът е немислим извън обществото; само в него той намира поле за пълноценна реализация. Обществото не може да съществува без език. Без език, разбираем за всички членове на дадения колектив, не би било възможно съгласуването на трудовите действия, не би могло да се предава общественият опит на поколенията. Никъде по земята нама народ или племе, дори на мн. ниско стъпало на материално и културно развитие, които да не си служат със звуков език.

- Якоб Грим( 1 от основоположниците на сравнително- историческото езикознание)- нашият език е нашата история; прогресът на езика е тясно свързан с прогреса на цивилизацията.

- в резултат на внимателно изследване на лексиката на някои езици е била възкресена историята на съответни човешки колективи

Въздействието на историята на народа върху законите на развоя на езика:

1. Закономерно обществено развитие: племенен ез. = > народностен = > национален

2. Диференциация на ез. – раздробеност на феодалното общество = > диалектна диференциация

3. Езикова интеграция (обратен процес)- пр.: в основата на анг. нац. ез. е залегнал лондонския диалект- не случайно. От 14 в. този диалект се налага в страната, свързано с нарастването на значението на Лондон като административен и икономически център.

4. Формирането и утвърждаването на специални лексикални пластове, непосредствено свързани с природните и произволните условия на живот на определен човешки колектив, с неговия бит и обичаи; пр.: азиатските ескимоси имат детайлизирана терминология („морж под вода, над вода, на леден къс и др.), свързана с осното им средство на прехрана- лов на моржове; подобна терминология има в чукотския, но еленовидна (елен с лятна козина, с зимна...)

Нееднородността на структурата на обществото намира израз в социални диалекти( социолекти):относоно социолектите ! *Този въпрос е засегнат специално в VIII, 1, д)

1. Класови жаргони- употребявани наред с общонародния език; пр.: хавайските вождове разполагали със специфичен дворцов ез., който простолюдието не разбирало.

2. Социолекти от агротичен тип- при относително затворени общества; предназначението им е да скрият съсържанието на съобщения на лица, които не принадлежат към същата група; отличават се с деформация на звуковия облик на редица думи, специфично словообразуване

3. Условно- професионални езици( тайни занаятчийски ез.)- в страмеж да се опази тайната на занаята

4. Групови (сленг) езици- присъщи на относително отворени социални групи- студенти, моряци; с ярко изявен

емоционален и експресивен характер

5. Професионални диалекти (професиолекти)- специална терминология в дадена област

6. Езикова диференциациа по пол или възраст.

2.2. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА.

Якобсон- лингвистиката е изучаване на комуникацията, осъществявана с помоща на речеви съобщения. Той разглежда основните фактори на всеки акт на вербално общуване. Всеки от тези 6 фактора дава начало на резлични езикови функции, но трудно може да се открият съобщения, които изпълняват една единствена функция.

1. участници ( отправител- адресант ) = > емотивна „експресивна” функция- съсредоточена е в/у адресанта, с оглед изразяването на отношението му към онова, за което говори.

2. съобщение = > поетическа „естетическа” функция, когато обект на специално внимание е самото съобщение

3. контекст ( който препраща съобщението) = > референциална „конгнитивна” функция с оглед обекта, на обозначаването на нещата

4. код ( общ във всичко или поне отчасти- за кодиращия и декодирщия) = > метаезикова функция- възможност езикът да се употребява за описание на самия себе си (т.е. предмет на речта става самият код)

5. контакт (физически канал и психологическа връзка м/у адресанта и адресата) = > фатична функция (терминът е на Малиновски)- установяваването и поддържането на контакта

6. участници (получател-адресат на съобщението) = > конативна „апелативна”( вокативно- импреративна функция с ориентация към приемателя на съобщението

КОНТЕКСТ = > (РЕФЕРЕНЦИАЛНА)

ОТПРАВИТЕЛ = > (ЕМОТИВНА)...СЪОБЩЕНИЕ = > (ПОЕТИЧЕСКА).....ПОЛУЧАТЕЛ = >(КОНАТИВНА)

КОНТАКТ = > (ФАТИЧНА)

КОД = > (МЕТАЕЗИКОВА)

- Якобсон – езиковите явления трябва да се изучават от гледна точка на различните функции;

- понякога тези функции действат по отделно; в повечето случаи обаче образуват йерархия от функции ( в зависимост от това към какво е насочено вниманието- към самото съобщение, към отправителя или получателя на съобщението);

- дадена функция може да изпъкне като централна или пък подчинителна спрямо други;

- пр.: естетическата(поетическа функция) е доминираща за поетическата реч, но е допълнителна(спомагателна) за всекидневната прозаична реч

Коя е основната функция – комуникативната или поетическата?

Привърженици на идеята, че естетическата функция е основна:

- представителите на италианската неолингвистика (Дж. Вико, Б. Кроче)- езикът по същество е изразяване, естетическо творчество.

- В. З. Панфиров: „Доколко всяка от 2-те езикови функции (експресивна и комуникативна) е самостоятелна? ; според него в началото тези две функции са били неделими, но стечение на времето(еволюцията) са станали самостойни; но експресивната може да бъде бъде извършена и в процеса на вътрешната реч(отделно от комуникативната) , докато комуникативната може да бъде изразявана само заедно с експресивната

- НО ако се приеме, че езикът е творчество от гледна точка на говорещия то той изобщо не би говорил, ако не би бил разбран = > основна функция на езика е комуникативната !!!!!!!!!!!

Привърженици на идеята, че комуникативната функция е основна:

- А. Мартине -„Всеки език се изменя с течение на времето, това става най- вече, за да се приспособи по най- икономичен начин към задоволяване на потребностити от общуване (комуникативна функция) в съответния езиков колектив.”

- пр.: човек, който попада в чуждоезична среда- първо говори на новия език, но продължава да мисли на своя роден, след това обаче започва да мисли на новия език, който му служи за постоянно средство за общуване с околните = > комуникативната функция основна

- У. Лабов -„Деца, отрасли в изолация, не използват език; езикът се използва от човешки съшества в социален конекст, които си съобщават едни на други своите нужди, мисли чувства.”

- критерият за това дали 1 език е жив или мъртав е дали той се използва(= общуване) = > комуникатувната финкция основна.

2.3.ЕЗИК И ИНДИВИД
- новороденото е безсловестно; в неговия организъм са на лице необходимите речево- мислителни дейности: говорни органи, мозък; НО тази анатомо- физиологично- неврологична основа не може да породи спонтанно мисъл и говор; на детето му предстои да усвои комуникативната система на окръжаващите го хора (м/у 9 месеца и 3 годишна възраст)

-Идиолект- езиковата система на отделния говорещ. Идиолектите са „личните диалекти”, в които откриваме известни различия в изговора, речника, гаматиката и стила.

- при изследване на спектрограмите на говорните звукове се стига до извода, че е невъзможно да се открият 2- ма човека, които да произнесът по един и същи начин дадена дума = > хората се различават по уникалността на речта си

- речта на личността информита за възратта, образованието, интересите, социалната среда, професията, темперамента, здравослоното състояние

- НО не бива да се абсолютизира особеното, индивидуалното в говорните актове на отделниете хора „в областта на езика не същестува частна собственост: всичко е социализирано”

3.ЕЗИК И РЕЧ И ТЯХНОТО ВЗАИМОТНОШЕНИЕ

- в лингвистиката – „език” и „реч” имат строго определена сфера на употреба, тъй като отговарят на различни явления

- според Сюсюр: речева дейност- многообразна и разнородна; едновременно физическа, физиологическа и психическа; принадлежи и на индивидуалната, и на социалната сфера.

- езикът- НЕ се покрива с речевата дейност; ез. е социалната страна на речевата дейност , външен спрямо индивида, който сам не може да го промени или създаде. Езикът съществува само по силата на своеобразен говор, сключен между членовета на общността. НЕ СЕ НАМИРА В ПЪЛЕН ВИД У НИКОЙ ОТ СВОИТЕ НОСИТЕЛИ!

- речта- индивидуален акт на волята и разума; в нея няма нищо колективно- нейните прояви са индивидуалнни

- ЕЗИКЪТ И РЕЧТА СА ТЯСНО СВЪРЗАНИ И ВЗАИМНО ЗАВИСИМИ ЯВЛЕНИЯ. „Езикът е необходим, за да бъде речта разбираема и действителна; а речта е необходима, за да се останови езикът; исторически погледнато, фактът на речта винаги предхожда.”

- А. Гарднър – „Речевият акт има едновременно индивидуален аспект и социален аспект. Езикът представлява резултатът от безчислени речеви актове.

- В. фон Вартбург-„Речта е индивидуалното използване на езиковата система в определена ситуация”

- съотношение:

Език – реч

Общо - отделно

Система- реализация на системата в дадена ситуация

В тясна връзка с двудялбата „език- реч” се намира и въпросът за иновациите:

- иновация- всяко фонетично, граматично или лексикално изменение, което се разпростира в/у по- широк ареал или водейки началото си от отделния индивид, се разпространява и сред останалите членове на съответния езиков колектив.

- Сюсюр- в историята на иновациите има 2 момента:

1. когато тя възниква у индивидите

2. когато стане факт от езика, външно идентичен, но възприет от колектива

- налагането на иновации във фонетиката и морфологията изискват продължително време

- иновациите, които не отговарят на потребностите на колектива, се губят

- съзнателни иновации – обикновено направени от поети, писатели, учени; Но те обикновено поддержат връзка с народната реч, когато създават някоя нова дума или термин се стремят да я(го) съобразят със специфичните особености на дадения език.

4.ЕЗИК И МИСЛЕНЕ И ТЯХНОТО ВЗАИМОТНОШЕНИЕ

Какво е мислене?

- 1-ви признак на мисленето- опосредствено познание за явленията на действителността, т. е. осъзнаването на връзките и отношенията между предметите и явленията (въз основа на факта, че има осветени места от слънцето, аз мога да заключа, че слънцето грее)

- 2- ри – общественото познание на действителността т. е. аз обобщавам своите наблюдения(че всеки ден слънцето грее и си правя изводи за това)

- мисленето дава възможност да се знае това, което е наблюдавано непосредствено; освен това дава възможност да се предвидят ходовете на събития и резултатите от нашите действия

- изходното начало на нашето познание са усещанията и възприятията. Възприятията = > представи = > по пътя на абстракцията = > понятия = > съждения = > умозаключения

- мисленето се извършва с помоща на езика

Проблемът за съотношението „език- мислене”

- за да има реч: трябва да функционират два основни мозъчни центъра – моторен(център на Брока-изпраща команди до говорните органи) и акустичен( на Вернике- обработва данните, постъпваши от слуховия анализатор)

-човек говори и възприема реч чрез мозъка

- научното разбиране за езика е възможно, само когато се разглежда неговият исторически произход и развой в най- тясна връзка с произхода на мисленето

- развоят на мисленето намира израз в развоя на езика

-езикът е най- важното средсво на човешкото общуване, обмен на мисли, на взаимо разбиране. Езикът трябва да се свързва непосредствено със съзнанието

- Маркс- „...езикът е непосредствена действителност на мисълта...”

- ез. е практическият, реален израз на мисленето; реалността на мислите се появява в езика

-ез.регистрира и закрепва в думи и в съчетания на думи в изречения резултатите от работата на мисленето

- езиковите и мисловните дейности трябва да се обединят в сложна и противоречива речево- мислитлна дейност

А) ВИДОВЕ МИСЛЕНЕ

1.Образно- осъществява се на основата на представи и образи ( зрителните, осезателните, вкусовите и обонятелните усещания на човека) ; Не е пряко свързано с езика; развито при художници, склуптори, атхитекти и глухонеми (дори по- голямата част от мисленето да протича в рамките на езика, това не означава че цялото мислене е езиково)

- глухонемите са лишени от език; мислите им не могат да възникнат въз основа на езиковия материал = > език и мислене не са напълно тъждествени

2. Вербално (словесно мислене)- „всекидневно мислене; този тип мислене е най- тясно свързан с езика, затова винаги се казва, че човек мисли (със средствата) на даден език. Индивидът започва да мисли на друг език, чак когато го е овладял достатъчно добре,

3. Абстрактно мислене- най- активно, когато се разсъждава в/у по- отвлечени, теоретични теми.

4. Музикално мислене- идеята за дадено муз. произведение се „ражда в главата” на музиканта под формата на съчетано цяло от вокални линни.

Б) ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА РЕЧ

-ез. е най- тясно свързан с мисленето, но човек може да мисли и без да говори

- вътрешната реч -начина, който си служим с думите без да говорим, тя преплетена с мисленето

- вътрешната реч се различава от външната не само по това, че прорича безгласно, но и по своя процес.

- вътрешна – предназначена за мен = > тя съдържа само съществените елементи на мисленето (асоциация с конспект); не винаги е граматически оформерна и обикновено не е достатъчно стилизирана; при нея човек може условно да си послужи с някаква представа, която не може да назове точно;

- предимство на вътрешната реч- протича мн по- бързо и мн по- лесно от говора, защото може да изпусне всичко онова, което ми е ясно

- външна реч – когато говоря на друго лице, аз трябва да му изясня различни подробности , за да може то да разбере моята мисъл

-речта трябва да се построи така, че другото лице да схване връзката м/у моите думи и мисли

- при преминаване от вътрешна към външна реч може да се повят известни затрудненея, свързани с преустройството на изразяване

- трудностите не са само от езиков характер: човек трудно изразява мисълта, която не е ясна за самия него

- при преодоляване трудността, човек често изяснява и оформя собствената си мисъл = > най- добрият начин да се изясни дадена мисъл е да се опитаме да я предадем на друг човек

- Мисълта получава пълна точност и завършеност само тогава, когато намери точна и завършена словесна формулировка

5. ЗНАКОВ ХАРАКТЕР НА ЕЗИКА

А)СЕМИОТИКА. ЗНАК, ВИДИВЕ ЗНАЦИ, ЗНАКОВИ СИСТЕМИ B) ЕЗИКОВА СЕМИОТИКА. СЪЩНОСТ И СВОЙСТВА НА ЕЗИКОВИЯ ЗНАК. ЕЗИКЪТ КАТО СПЕЦИФИЧНА ЕЗИКОВА СИСТЕМА.(за този въпрос съм отделила мн, мн, мн,мн време, но не съм сигурна дали е пълен, използвала съм и допълнителни материали, защото в лекциите сме записвали само по 2, 3 неща и ако не се прочете малко по- подробно не може да се разбере въобще!Малко е разпокъсано, за което се извинявам,но не мога да го подредя по- добре.

-СЕМИОТИКАТА е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи. Тя включва изучаването на това как се създава значението на един знак и също неговото разбиране. (произлиза от гр. сема- смисъл, значение)

- основател на общата семиотика еЧарлс Пиърс

Обща семиотика – какво е знакът, какви системи има, закономерности, видове Частни семиотики- Лингвосемиотика(,основоположник е Фердинанд дьо Сосюр), Паралингвистика, Антропосемиотика, Етносемиотика ЗНАКЪТ е сетивно възприеман обект, който представя друг обект и носи информация за възприемане на този обект. Знакът е преди всичко информативен обект. Той представя (замества) не себе си, а нещо друго, някакъв друг, намиращ се извън него обект. Основните признаци на знака и функционалните му стойности са набелязани и в друго определение: знакът е материален, сетивно възприемаем предмет (явление, действие), който в процеса на познанието се явява като представител (заместител) на друг предмет и се използва за получаване, запазване, преобразуване на информация за него.

Произволност на знака – между знака и обозначения от него обект може да няма връзка. Знакът в случая е произволно избран спрямо обозначения обект (синият цвят на полицейския автомобил е произволно избран). Тук връзката е произволна, случайна. Този знак е установен по договаряне.

Мотивираност на знака – между знак и обозначаем обект може да има връзка. Знакът не е произволно избран, той произтича от същността (природата) на обозначаемия обект (червеният цвят на светофара е наложен от представата за кръв при неспазването на знака). Обозначавания обект ‘завой на път’ определя пътния знак. Връзката е естествена. На тази основа се говори за мотивация на знака. Заключение: за произволност и мотивираност говорим от същината на връзката между знака и обекта.

План на израз и съдържание на знака – знакът е единство от материална и смислова страна, независимо от концепцията на Сосюр, според която и двете страни на знака имат психичен характер. За тези две страни на знака са създадени различни термини – означаващо и означаемо. (Сосюр) Представителят на датския структурализъм (глосемантика) Луи Йелмслев ги нарича план на изразяване и план на съдържание.

план на изразяване – всеки знак има различна материална страна във вид на предмет (звук, светлина, цвят, графика, движение) – материална страна на знака. Чрез своя план на изразяване знакът става сетивно възприемаем за получателя и на тази основа изпълнява своята функция – да даде информация за означаем обект.

план на съдържание – смисловата страна на знака, смисловите съставки в него. Планът на съдържание е свързан със същината на представяния (замествания) обект.

Семантичен триъгълник (на Готлоб Офрече)

А: денотатът – предмет от действителността в своя материален вид извън съзнанието на човека и сигнификат – представата като отражение на предмети от действителността в съзнанието на човека; Б: знакът (думата като знак); В: десигнат (смисъл), а при думата – понятие за предмета

Б : А à знакът обозначава денотат

думата обозначава предмет

Б : В à знакът има смисъл

думата изразява понятие

В : А à десигнатът е свързан с денотат

понятието е свързано с (отразява) предмет

Денотат и денотация – знакът поначало представлява (замества) даден обект, т.е. той го обозначава. Това обозначаване е свързано с актуалната знакова ситуация (конкретен семиозис) и потенциалната знакова ситуация (абстрактен семиозис). При конкретния семиозис знакът се съотнася с точно определен обект, един от класа еднородни предмети. Този конкретен обект е неговият денотат. Това съотношение между знака в употреба и денотата, т.е. конкретно обозначаемия обект се определя като денотация (съотношението между езиковия знак ‘автобус’ и обекта ще бъде денотация и обектът – денотат при конкретна знакова ситуация). При абстрактния семиозис знакът се съотнася с обекта като клас от еднородни обекти. Този обект изобщо е негов референт. Това съотношение между знака и обекта (класа от предмети) се определя като референция (съотношение) между езиковия знак (автобус) и обекта (референция и референт) при потенциална знакова ситуация, т.е. знакът изобщо и обектът, равен на класа от такива обекти.

ВИДОВЕ ЗНАЦИ: Тук момичета ще се повторя с малко с по горен въпрос, но иначе ако ви препращам постоянно...няма да има смисъл и ще се объркате, умишлено няма да напиша всички видове занци, защото мн от тях не ни трябват!със сигурност!!!

1.Видове знаци според начина на възникване – биват естествени и изкуствени. Естественият знак е примерен знак, свойство на предмет, явление, действие се възприема като обозначаем обект. Знаците-симптоми са естествени знаци. Изкуствен знак е създаденият по договаряне. Връзката между знака и денотата е изкуствено установена и в този смисъл тя е условна, случайна. Един от условните знаци са възникнали по договаряне. 2.Видове знаци според вида на знаковата система: вербални, невербалн 3.Видове знаци според състава на знака: атомарни (неразложими, прости); комплексни (суперзнаци, разложими, сложни). 4.Видове знаци според плана на изразяване: графичен; кинетичен (двигателен – мимика, жест); светлинен; хроматичен; предметен; термичен (усещане за температура); климатичен (природни явления); нулев – липса на материален обект може да изпълнява ролята на обозначаем обект

5.Видове знаци според начина на възприемане: акустичен; акустичен; визуален; тактилен (осезание); олфакторен (обоняние); 6.Видове знаци според функцията им:денотативен; конотативен; емотивен; експресивен; естетически

ЗНАКОВА СИСТЕМА-съвкупност от еднородни знаци -материалната им страна е еднотипна, смисловата им страна е свързана с тяхната обща функция. Пътните знаци като знакова система материално са еднотипен израз и функцията им е да регулират движението на превозните средства.Азбуката като система от графични знаци (букви), а функцията им е да представят (заместват) звуковете. Знаковите системи могат да бъдат прости и сложни.За простата знакова система е характерно, че знаците не са свързани помежду си (пътните знаци). За сложната система е характерно обратното (цифрите като прост знак образуват числото като сложен знак).Езикът е също сложна знакова система.Знаковите системи биват още отворни и затворени.При отворените се включват и отпадат знаци, а при затворените броят е постоянен (цифрите от 0 до 9). За знакова система са необходими минимум два знака. Видове знакови системи – знаковите системи се делят на различни видове според критериите за класификация на знаците. Система са два или повече знака от един тип с еднаква функция. Спооред начина на възникване на знака - естествен или изкуствен, знаковите системи се определят като естествени и изкуствени. - природни (ествена)

-изкуствена(конвенционална, условна, договорена); връзката може да бъде изградена от хората = > изкуствени знаци Според същността на знака – дали е езиков или неезиков, знаковите системи се определят като езикови и неезикови.

изкуствени знаци


- езиковите знаци са естествени,но транспонирани неезикови знаци-(производна

(преобразени) в друг вид естествени знаци експресия):

- думите от естествените езици са азбуката и сигнал- знак, който предполага реакция

сричковото писмо; те заместват звука, а не предмета символ- материален преставител на нещо

- НО НЕ и пиктографията- тя замества предмета, „идеално”, на някаква идея;

а не неговото название = > не е езиков знак символа можа да представя и мн. обединени

идеи; пр.: знаме => държавност

заместващи (sensu strikto)знаци – те условно

повтарят даден обект, имитират го; пр: геог.

карта- условен начин на изображение

Езикови знакови системи – делят се на първични и вторични: първични с естествен характер – всеки човешки език е резултат от историческата практика на обществения процес на опознаване на материалния свят от хората и на общуване между самите тях. Думите като знаци не са съзнателно договаряни, а постепенно са били създавани в процеса на отразяване на предметите и явленията от природата и обществото в съзнанието на хората за целите на комуникацията. В този смисъл се говори за човешкия език като естествена знакова система. вторични с изкуствен характер с ранг на естествен език – това е всеки изкуствен международен език с езикови знаци заети от естествените езици (есперанто). вторични с изкуствен характер – веки изкуствен (информационен, програмиращ, инфо-логически и др.) език.

Знаковите системи свързани с езика са два вида:

преобразуващи – предават визуално знаците на естествения език (думите) със свои знаци (графични, двигателни, тактилни). Преобразуването на думите в графичен вид става по два начина:

пряко – чрез знаци – фонограми (буквата знак на звука), силабограми (буквата знак на сричка), логограми (йероглифът знак на дума). косвено – чрез знаците на самите буквени знаци, например в морза, стенографията, брайловата азбука. В първия случай се говори за първична преобразуваща знакова система с естествен характер. Това е всяка азбука. Във втория случай се говори за вторична знакова система с изкуствен характер (морз, код и т.н.). спомагателни – съпровождат речта в процеса на общуването (жестове) или заместват езиковите знаци (Н2О, О2). Спомагателна знакова система е параезикът – знакова система от двигателни жестове, мимики. Тя е основна спрямо езика спомагателна система с естествен характер, но тези знаци на параезика заместват ограничен брой знаци или имат самостойна допълваща роля. Вторият вид спомагателна знакова система е символната знакова система на дадена наука. Тя се състои от специални, изкуствено създадени знаци на ограничен брой езикови знаци с конкретно и абстрактно съдържание в рамките на дадена наука (‘+’,’-‘).

6.ЕЗИКЪТ КАТО СИСТЕМА И СТУКТУРА. РАВНИЩА НА ЕЗИКОВАТА СИСТЕМА(СТРУКТУРА): ФОНОЛОГИЧНО, МОРФОЛОГИЧНО, ЛЕКСИКАЛНО, СИНТАКТИЧНО, ТЕКСТОВО.

- системата и струкрурата са ключови термини от съвременната лингвистика

- понятието структура е мн. старо; възлиза от първата граматика(„да се опише едно спрежение означава да се опише една система); теоретичното осмисляне на „системата” става мн. по- късно;споменва се в езиковедското изледване на Ф. Боп 1816г. „ За системата спрежения в сравнение с тази на гръцкия, латинския, персийския и германския”

- терминът структутра е бил употребен може би за 1-ви път в лингвистиката от У. Джоунс(1786г); в разсъжденията си за класическия староиндийски език той казва, че има „удивителна структура”; уптребата на термина се налага през 20в. (от 30-те години насам)

- езикът като структура, съставена от системи

- езкикът като система, на която е присъща определена структура

- Натуралистическото направление( средата на 19в.; представители- Ф. Боп, Я. Грим и др.)окачествява езика като организъм(представа за организираност, за вътрешни връзки), показвайки, че той подлежи на изучаване с помоща на точни методи, подобно на природните науки

- езикът като структурирано цяло (последната трета от 19в.) – благодарение на Сюсюр, Мейе, Бодуен де Куртенеи др.

- езикът предполага 3 основни характеристики: 1.Цялост 2. Възможност за преобразуване 3.Саморегулиране -езикът представлява система от интердепендентни части; всяка езикова единица е свързана с други и има стойност само благодарение на тази връзка и противопоставеност- дадена езикова категория съществува само, когато е най- малко двучленна; пр.: безсмислено е да се говори за падежна система, ако има само един падеж ; -поради взаиманата свързаност на езиковите системи, промените, които настъпват в една от тях, не остават изолирани и не отзвучават без последствие; когато в дадена система(субсистема) станат някои изменения, това може да доведе до „раздвижвания” в друга или други езикови с-ми(субсистеми) -ЕЗИКЪТ ИМА СИСТЕМЕН ХАРАКТЕР

- той не представлява някакво идеално, непротиворечиво, застинало абсолютно уравновесено построение. - в езиковата с-ма възникват силни участъци на „нарушено равновесие”, които обикновено са „зародиш” на нови явления и процеси - да се говори за асистемност(антисистемност) в езиковата с- ма е напълно нормално, защото в езика системното и антисистемното, правилата и изключенията взаимно се допълват и пронизват

-Сюсюр- „Езикът е система от знаци, където всичко се държи”

РАВНИЩА НА ЕЗИКОВАТА С-МА - отношението м/у езиковите елементи образува йерархия => ез. с-ма има равнищов строеж: 1.Фонемно равнище- на звуковете; те са отделни; не могат да се сегментират; фонемите не надминават двуцифрено число; звуковете звучат, но не означават 2.Морфемно равнище- има елементарно, неоформнои равнище, но морфемите, за разлика от фонемите, са значешти единици; имат звук и значение; безкрайно мн. са 3. Лексикално равнище- думите имат оформено значение; необятност и разнообразие; думите имат сложни помежду си отношения 4. Синтактично равнище- то има две основни единици: -словосъчетания- комплексни знаци - -изречения- сложни комбинации 5. Равнище на текста- съобщение; изречения които са формално и смислено обвързани; възможни са комбинации - !елементите от равнището на текста могат да се сегментират или да влизат в съства на тези от по- горните равнища

изречения → думи текст → изречение ← ←

- !всеки езиков елемент има стойност в системата, в която се намира – в една с-ма има минимум 2 знака; в славянските езици такива са времето, вида (свършен, несвършен), чилото; двучленната организация е най- проста

- пр: Sg. → Pl.
=> единственото число има своята стойност по силата на противопоставянето на множественото число