10. ФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ
(по Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов,и Живко
Бояджиев)
Фонетичната
система, както и останалите езикови системи (лексикална,
граматична), се развива, търпи по-бързи или по-бавни изменения.
Обикновено
звуковете в човешката реч са свързани в звукосъчетания, при което
попадат при определени ФОНЕТИЧНИ
УСЛОВИЯ:
-характер
ба съседните (понякогаи на несъседните) звукове;
-положение в думата: в начална позиция, в средисловие, в краесловие;
-Позиция в сричката;
-положение в по-големи фонетични единици-такт, фраза...;
- акцентуваност/неакцентуваност;
-бавен и бърз темп на речта.
ПРИЧИНИ ЗА ПРОМЕНИТЕ-
обикновено стремежът(обикн. неосъзнат) на говорещия да артикулира с
по-малко усилие, т.е. да спестява учленителни движения.
I.
КОМБИНАТОРНИ
И ПОЗИЦИОННИ ПРОМЕНИ
1. АСИМИЛАЦИЯ/уподобяване/:
Даден звук се нагажда частично към учленението на
друг звук или напулно се изравнява с него.(Резките
контрасти намаляват или се отстраняват)
А)въз
основа на това дали следващият звук влияе на предходния или обратното,
асимилацията бива:
·
РЕГРЕСИВНА
АСИМИЛАЦИЯ: асимилиращият
елемент следва асимилирания.
- По-често
срещана в българския език.
* пр.-[тешко]; [испит]; фр.-[optenir]
v
ПРЕГЛАС/МЕТАФОНИЯ(вид регресивна асимилация)-изменение на гласната под ударение под влияние на гласната в следващата
сричка
*пр.променливото «Я»-[б’ал]-[бели];
*широко застъпена в немския
·
ПРОГРЕСИВНА АСИМИЛАЦИЯ:предходен
звук влияе върху следващ
-преобладава в тюркските езици.
*пр.[сфекър],[сфой]
v ВОКАЛНА ХАРМОНИЯ(разновидност на прогресивната асимилация)- характерът на коренната
гласна определя характера на гласната в афиксите.
-характерна за тюркските и унгро-финските езици
Б) според степента на уподобяване:
·
ЧАСТИЧНА-Звуковете само частично са се уподобили(Звуковете се
сближават по част от своите признаци).
*пр.[лотка],
[връска], [исток]
·
ПЪЛНА-звуковете напълно са се уподобили (изравняване на
съответните звукове по всички признаци).
*пр.-диалектно: [енна]-една; [панна]-падна
В)според разположението
на звуковете:
·
КОНТАКТНА/БЛИЗКА-уподобяват се
съседни звукове
*пр. [зговор], [расхотка]
·
ДИСТАНЦИОННА/ДАЛЕЧНА-несъседни звукове
в думата си оказват влияние
*пр.[еденица],
[фафла]
Г)САНДХИ/МЕЖДУСЛОВНА
АСИМИЛАЦИЯ(сандхи-от санскрит-«свързване», «съединяване»):
Промени,
на които са подложени крайните и началните звукове на съседни думи.
*пр. [од града],[ис селото];
фр.[têd de veau]-вм. Tête de…
Д)ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ-Асимилационна промяна, при която учленението
на твърда (непалатална) съгласна се отмества към твърдото небце(или образуваа
допълнително учленително място-втори фокус върху твърдото небце), под влияние
на следващата гласна от преден ред, т.е.твърдата съгласна(най-често
задноезична) се омекчава(смекчава, палатализира) или става мека,когато
се намира пред гласните от преден ред (е,
и) и полугласната Й (в диалектите)-майкя
-омекчените
съгласни имат по-висок характерен шум от шума на съответните твърди съгласни
-може да бъде и прогресивна! (все едно, че не
знаете...)
*пр. „к” в „кал”, „кон”, „кум”-разположение на езика в
сравнение с „кино” и „керван”
*в някои български диалекти палатализираните съгласни са
преминали в други-цвете – цвек’е
v ДЕПАЛАТАЛИЗАЦИЯ-затвърдяване
*пр-ходя-[ходъ],преподавателят-[преподавателът]
2. ДИСИМИЛАЦИЯ/РАЗПОДОБЯВАНЕ, ДИФЕРЕНЦИЯЦИЯ/:
Фонетична
промяна, противоположна на асимилацията-2 еднакви или близки звука се
раздалечават, разграничават се в учленително и акустично отношение
*пр. [бомбандировка]-вм. Бомбардировка
Бива прогресивна и регресивна, близка
и далечна, частична и пълна
·
ДИСИМИЛАТОРНО ИЗЧЕЗВАНЕ-изчезване
на един звук поради това, че в същата ду,а има втори също такъв звук
*пр.[кремвиш]-вм. Кремвирш
v
ХАПЛОЛОГИЯ-(гр.-опростяване)-особен вид
дисимилаторно изчезване, при което отпада едната от 2 еднакви или близки
срички(звукосъчетания)
*пр. Трагикомедия(вм. Трагикокомедия); имен ден (вм.именен
ден)
3.
МЕТАТЕЗА: 2 съседни звука
променят местата си
·
Близка- когато звуковете, които се разместват са в
непосредствено съседство
·
Далечна- звуковете, които се разместват НЕ са в непосредствено
съседство
*пр. Протмоне-вм.
портмоне; старобълг.-вєтъхъ ―>вехт
4.
ЕПЕНТЕЗА(гр.-вмъкване)-поява
на нов звук в думата
*пр. „учереждение” (вм. учреждение)
-епентетично Л: След п, б, м, в.. В сръбски, хърватски, словенски, епентичното л се е
запазило в средата на думата. Такова е положението и в източните славянски
езици. В западнославянските езици и в български това епентично л е изчезнало.
*пр. земля (рус.) – земя ; корабль – кораб
- възникване на ерова гласна ъ и на е- в историята
на българския език :
*пр. добръ – добър; топлъ – топъл; мозгъ – мозък; прьснъ
– пресен
- ерова епентеза получават думи от чужд произход
завършващи със словосъчетание от шумова съгласна и сонорна гласна
*пр. Спектакъл;
социализъм; театър
5.
ПРОТЕЗА(гр.-„представяне)-поява на гласна в
началото на думата пред съчетание от съгласни.
-характерна за тюркските езици и за историческата
фонетика на френския език и други романски езици;
*пр. schola (лат.)=> escola (стар фр.)=> école (фр. -училище)
6.
ЙОТАЦИЯ- появата на
полугласната [j] между 2 гласни или пред гласна в началото на думата=>
Йотацията-вид епентеза или протеза
*пр. агне – ягне;
утре – ютре
7.
РЕДУКЦИЯ- звукове в неударено положение(главно гласни) променят
отчасти или напълно своето звучене.
*пр.- зелено – зилено;
[къштъ]
8.
ЕЛИЗИЯ/изпадане/-изпадане,
изпускане на звукове в думата.
·
АФЕРЕЗА-отпада(т) звук(ове)
в началото на думата
*пр. [фаштам]; [убав]
·
СИНКОПА-изпадане на
звукове в средата на думата
*пр. [четри], [полвина], [нашта]
·
АПОКОПА-отпада(т) звук(ове) в края на думата
*пр. [шес]-вм. шест, [дъш]-вм.дъжд, [дванайсе]
v КОНТРАКЦИЯ- Разновидност на елизията, характеризира се със сливането на два еднакви или
близки звука в един.
*пр.- Илиинден – Илинден;
кооператив – коператив
9.
ЛАБИАЛИЗАЦИЯ
(„оустяване”)- заменянето на нелабиален звук с лабиален,
т.е. такъв, при който дейно участие вземат устните.
*пр. дежурен – дужурен
-Лабиализация се
наблюдава и когато дадена съгласна се намира пред устените о или у.Бълг.
фонема Д е неустена, нов позиция
пред о или у (дом, дума), тя се реализира
под формата на по-слабо или по-силно лабиализувано д, които представляват нейните варианти.
10.
ДЕЛАБИАЛИЗАЦИЯ(„разустяване”)- заместване на лабиален звук с нелабиален.
*пр.- любеница (л’убеница) – либеница; зюмбюл – зимбил
11.
ДЕСОНОРИЗАЦИЯ(обезгласяване)- вместо дадена
звучна съгласна се произнася съответната беззвучна.
*пр.- в>ф: готов – готоф;б>п: [боп]; ж>ш: [виш];
- в следствие на
десоноризацията се появяват омофони(произнасят се еднакво)-куб-куп; клуб-клуп;
рог-рок
12.
АКОМОДАЦИЯ- комбинаторна промяна при различни типове звукове (гласни
и съгласни), означава приспособяване.звукът придобива някаква допълнителна
окраска, но не се променя изцяло.
* пр. лук -- люк
II.
СПОНТАННИ ПРОМЕНИ
При тях измененията
не протичат от взаимодействието на звуковете. Те засягат определени звукове във
всички възможни случаи, без оглед на фонетичното им положение. Има различни
теории за техните причини: на поколенията(несъвършеното възпроизвеждане от
децата на изговора на възрастните), на най-малкото усилие, на условията на
живот, социалните фактори и т.н. Тези промени са доказателство за развитието на
езиковата система.
1.
В български:
А) Повсеместната промяна на ы (ири) в и:
*пр. сынъ – син; рыба – риба; ты - ти
Б) Промяната на двете носовки: голяма Ѫ [он]>Ъ и малка-Ѧ [ен]>Е
*пр.- рѪка – ръка; зѪбъ – зъб; мѦсо – месо; имѦ
– име; сѦ - се
2.
В други езици:
А) Изчезване на
аспироваността (придиханието) в много езици, напр. индоевропейски
Б) Преминаването на всяко латинско дълго ū, ударено или
неударено във френски в ü (ю)
*пр. mūru (лат. стена) – mur (фр. стена)
mūla (лат. муле) – mule (фр.)
tū – tu (ти)
В) Преминаването на акцентуваното (á) свободно латинско а
във френски език в е(отворено-é или затворено-è)
*пр. mare (лат. море)– mеr (фр.)
patre (баща) – père (фр.)
cantare (лат. пея) – chanter (фр.)
III.
Фонетични закони
Част от
комбинаторните фонетични промени (контактната асимилация, вокалната хармония,
редукцията, десоноризацията) и всички спонтанни промени не стават хаотично, а
се извършват по строго определен начин, закономерно. Закономерността в развоя
на звуковия строеж на думите се означава с термина фонетични/звукови/ закони.
1. История:
Понятието „фонетични з-ни” води началото си от Расмус
Раск, наречени от него “Правила за буквени преходи”, а те практически
представляват звукови съответствия в родствени езици. Особено внимание на
фонетичните закони обръщат младограматиците с представители Карл Брунгман и
Херман Остхоф. Спор е започнал още оттогава (от манифеста им) за същността н а
фонетичните закони и продължава и до днес. Свързан е с редица теоретични и
практически проблеми, но мнозина му придават методологическа стойност.
Например, руският езиковед Журавлев твърди, че понятието фонетичен закон е било
и остава фундаментално понятие за нашата наука, демаркационна линия, отделяща
науката от ненауката. Тезата за безизключителността на фонетичните закони, формулирана
от някои от младограматиците, е изиграла несъмнена роля за развитието на
компаративистиката (сравнителното езикознание).
-Някои приписват на фонетичните закони черти, които
характеризират по-скоро закономерностите, действащи в областта на естествените
науки. От 1880г. има опоненти на тази теза.
-Според други специалисти, фактите на езиковата еволюция
не могат да бъдат обхванато от крайно строги правила, тъй като се дължат на
комплексни причини и затова понятието фонетична тенденция може да се смята за
по-точно в теоретично отношение.
-Трети предлагат една по-гъвкава класификация в
зависимост от периметъра на тяхното действие. Те предлагат да има 1)закони с
по-широк обхват, 2)по-малки закони и 3) съществени тенденции или принципи.
2. Фонетични закони:
А) Праславянските съчетания ar и al между съгласни преминават в български език в ра и ла, в руски
език в оро
и оло,
в полски – в ro и lo:
*пр. Град(бълг-ра)―>гòрод(руски-оро)―>gród(полски-ro)
глава―>голòва―>glowa
слама―>солòма―>sloma
Б) Праславянският и старобългарският
звук ъ
в т.нар. силно положение се запазва в български,
в руски минава в о, в сръбски и хърватски – в а, в чешки –
в е:
*пр. Бъз, сън (бълг) ―>боз, сон (руски) ―>баз, сан(ср.хр) ―>bеz, sеn (чешки)
Вън ―>вон ―>ван ―>ven
В) Праславянският звук, равен на старобългарския Ѫ, преминава в български език в ъ, в руски в у, в полски
в ą (носовката се запазва):
български : дъб
кръг
руски
: дуб круг
полски : dąb krąg
Г) Праславянското съчетание dj преминава в български
език в жд,
в руски език в ж, в сръбски и хърватски в đ/ђ, в словенски език – j , в чешки
- в z, в полски – в dz.
Български: межда, чужд
Руски: межа, чужой
Ср.хр: међа,
туђ
Словенски: meja, tuj
Чешки: meze, cizi
Полски: miedza, cudzy
3.
Фонетични/ звукови/ съответствия:
Промените, които се
извършват закономерно в сродни езици се наричат звукови съответствия. такива
съществуват във всички сродни езици(ра-оро-ro, ъ-о-е, ъ-у-а, жд-ж-dz-такива
звукови съответствия).
Откриването на звуковите закони, с които се занимава
сравнително-историческата фонетика, има извънредно голямо значение за
превръщането на езикознанието в точна наука.
*пр. латинското á се запазва в италиански, но преминава в е във френски: amare (обичам) – amare (ит.) – aimer (фр.)
*
Българската съгласна о
съответства на немската а: гост – Gast; гроб – Grab; восък - Wach
No comments:
Post a Comment