Поява и развой на противопоставянето на съгласните по
признака твърдост-мекост: фонологизация на позиционната смекченост на
съгласните пред предни гласни във връзка с изпадането на слабите ерове, с
прегласите на ятовата гласна, на е, на
носовото е и със
сливането на i и у. Поява на
нова палатализация, затвърдяване на праславянските палатали. Различен брой и
различно позиционно разпределение на палаталните и палатализираните съгласни
фонеми в съвременните славянски езици.
Корелацията
твърдост – мекост в праславянските езици се налага след края на праславянската
епоха, което означава, че в късния праславянски няма таква корелация.
Палатални: произнасят се като допираме езика в предното небце.
В късния
праславянски се появява клас палатални съгласни. Те са резултат от
палатализациите и йотациите на съгласни. Това са * č, (d)ž, š, ś, dź (когато са резултат от
2 и 3 пал), палатални сонори l’,n’,r’, йотации t,d – t’t’,d’d’ рано се диференцират. Стб мека разновидност на
а,о-основите в началото шт,жд също са били палатални съчетания от съгласни.
Съгл l’, n’ с палатална фонема пол‘е, къ niемоу; l.n – неутрални непалатални – льгъкъ, ne.
След праславянската епоха, след Xв да речем – това се променя. Тогава започва процес на
фонологизация на позиционната мекост на неутралниге съгласни. (фонологизация =
варианти на дадена фонема се превръщат в самостоятелни фонеми). Причини:
1)изпадането на слаб преден ер означава, че ако съгласната пред него е
позиционно мека, може да запази мекостта си: рус – жизнь, любовь. В края на
думата се получават меки съгласни. Руският в най-силна форма пази. Укр: любов
(твърда фонема)
2)развитието на гласни като * ě, *ę: първоначално се
дифтонгизират, но създават условие да имаме мека съгласна и след нея задна
гласна: * ě > вяра > ... > в‘ара. В съвременния книжовен бг меки
фонеми имаме единствено пред някогашна ятова гласна и в глаголните окончания по
аналогия с други форми за сег.вр. вървя (в‘ъ) – вървиш. Подобен е случаят с
ятовата гласна в чешки: ě [je], ě пред t,d,n > t’, d’, ň поради прегласа на ятовата гласна. В руски се
преглася ę >‘а пять (п‘). Преглас на обикновеното е>‘о: рус: весëлъi [с‘о] меко с пред задни гласни – отделна фонема.
3)След появата на нов клас меки съгласни след
праславянската епоха, старите палатални съгласни (*č, ž, š...) остават
неутрални към новото противопоставяне и започва тенденция към тяхното
затвърдяване. Появяват се съгласни, които винаги са твърди по такъв начин. Ново
разделение: някогашните неутрални се разделят на твърди и меки съгласкови
фонеми. А палаталните – тенденция към затвърдяване – образуват винаги твърди
съгласни. Това си личи най –добре в западните славянски езици: рус: ш,ц,ж
(винаги са твърди, независимо как се пишат), ч (винаги меки): чай, жизнь,
знаешь.
В укр и белор в края на думите не може да има смекчени
устнени съгласни в,п,м. Беларуски: ш,ж,ц,ч,р са винаги твърди:
староизточнославянски: ряка > белар: рака
ят>е>‘а>а Заради твърдото р изчезва смекчаването. Пред
някогашните *е, *i рус, белар: вера, укр: веселий, тило. Смекчават съгласните
на руски и беларуски, затова те принадлежат към меката фонема, но на украински
е твърда съгласна пред етимологични i, e.
В КБЕ също пред е, и се появяват леко смекчени варианти
на твърдите съгласкови фонеми. В полски – също като източнослав. – старите
палатални съгласни са затвърдили sz, ż, dż, c, dz, cz. Част от меките форми
се палатализират и се появяват нови палатални съгласни – w, p, m. Част от някогашните смекчени са се палатализирали: zima, siła, dziad, cicho. Появява се нов клас палатални съгласни.
Руски, беларуски, полски, по-рядко украински и бг са
добре развити в противопоставянето твърдост – мекост.
Словашки idete [d’,t’] – меки, чешки: idete – твърди. Ср/хр палатални съгласни са: j, ć, đ, nj, lj / j, ћ, ђ, њ, љ; словенски: lj,nj,j били 3 по-късно l, n се депалатализират.
Явление обратно на йотацията. Никога не е добре развита твърдост-мекост. Ср/хр
пазят старата палаталност nj, lj.
Източнобг има меки фонеми пред е, и има по-силно
смекчаване отколкото в западнобълг.
Западнобг л‘,н‘,к‘,г‘,й; КНРМ њ, љ, к',г', j
Невинаги междинните степени са еднопосочни. За ср/хр се
смята, че мека съгласна пред е, и почти не е имало.
No comments:
Post a Comment