Глагол

Глагол: притежава морфологичните категории число, род (при формите, образувани с причастия), лице, време, вид на действието, таксис, наклонение, вид на изказването, залог, статус, а самостоятелно употребените причастия може и да се членуват; вид на глагола.

Основните лексикално-граматични разреди при глагола се представят чрез следните противопоставяния: лични и безлични глаголи; преходни и непреходни глаголи; глаголи, означаващи действие и глаголи, означаващи състояние; пълнозначни и спомагателни глаголи.

1. Според морфологичната категория лице глаголите биват лични и безлични:

А) Личните глаголи притежават морфологичната лице, имат персонални форми, които изразяват различни отношения на глаголния субект (глаголното лице) към изказването: пиша, пишеш, пише; гледам, гледаш, гледа и т.н. Тук принадлежи основната част от глаголната лексика.

Б) Безличните глаголи не притежават морфологична категория лице, т.е. те се представят от немаркираната персонална форма за трето лице. Това са различен брой глаголи, които обхващат следните семантични области:

- някои физически и психически състояния – втриса ме, олеква ми, спи ми се, яде ми се, горчи ми, досмешава ме и др.

- някои природни явления – съмва се, мръква се, святка се, роси, вали и др.

- някои обобщени изрази за наличие, отсъствие, възможност, необходимост и т.н. – има, няма, изглежда, трябва, стига и др.

2. Според някои лексико-синтактични особености глаголите се делят на преходни и непреходни.

А) Преходните глаголи изразяват действия, можещи да засегнат пряко дадени обекти, което в синтактичен план означава, че те могат да имат пряко допълнение: пиша писмо, строя къща, виждам полицай, срещам го, рисувам я и т.н. Преходността може да бъде реализирана, което означава, че в конкретното изречение, чието сказуемо е глаголът, има пряко допълнение (Петър пише писмо), но може да бъде и нереализирана, т.е. в конкретното изречение да няма пряко допълнение (Петър пише четливо).  Към преходните глаголи може да се зададат въпросите кого (за лица), какво, що (за нелица), например разстрелвам (кого?), пиша (какво? що?).

Терминът преходност се свързва с прехождането на действието върху даден обект. Този тип глаголи се наричат още транзитивни.

Б) Непреходните глаголи изразяват действия, които не може да засегнат пряко дадени обекти, т.е. в синтактичен план не могат да имат пряко допълнение: вървя, пътувам, лежа, спя, седя и т.н. Най-често се отнасят до:

- движение или положение в пространството, например вървя, плувам, ходя и т.н.

- физическо или душевно състояние, например мълча, спя, боледувам, страдам, треперя и т.н.

В) Глаголи с нестабилна съчетаемост, т.е. глаголи, които могат да се проявят и като преходни и като непреходни.  „Икономисват“ предлозите, например: минахме през последното препятствие и минахме последното препятствие. Подобен е случаят и с глаголите, които добиват т.нар. вътрешно допълнение, представляващо съществително име, от което е образуван глаголът, например ден-денувам, нощ – нощувам, сън – сънувам, студ – студувам, път – пътувам и пр.

3. Според някои особености на лексикалното си значение глаголите биват за действие и за състояние.

А) Част от глаголите изразяват действие в тесен, в конкретен смисъл, например бия, кова, шия, ходя, вървя, чупя, стрелям, скачам и пр.

Б) Друга част от глаголите изразяват по-скоро състояние, например спя, лежа, търпя, вехна, очаквам, боледувам и пр.

В) И тук границата между двата типа глаголи не е прокарана категорично, например гледам, мисля, мечтая и пр.

4. Според функционалните си особености глаголите са пълнозначни и спомагателни.

А) Огромна част от глаголите са пълнозначни. Това е нормалният тип глаголи, които имат пълна парадигма от форми, изразяващи различните граматични значения на представяната от тях лексема, Такива са рисувам, пиша, пея, говоря, мисля, живея, уча и мн. др. В част от словоформите на пълнозначните глаголи участват спомагателни глаголи, например гледал съм, бях написал, ще бъда прочел, щеше да кажеш, биват разделени, биде предаден и пр.

Б) Спомагателните глаголи са загубили лексикалното си значение и служат за образуване на аналитични словоформи. Такива глаголи са съм, бъда, бивам, ща.

5.Формални класове: Глаголите биват възвратни и невъзвратни (обикновени)

А) Възвратни-“се”-биват 5 вида; Възвратни-“си”-биват 3 вида

“СЕ”-5 вида:

1/Собствено-възвратни /пряковъзвратни/ Пример:мия се,обличам се; Се=себе си – формална замяна

2/Взаимно възвратни-реципрочност субект – обект; Пример:обичаме се

3/Възвратно средни - смея се. Частицата “се” не се заменя със себе си.

4/Страдателно възвратни глаголи; Пример: Студентите правят конспекти. Конспектите са правени от студенти. Конспектите се правят от студенти.

5/Безлично страдателни: Пример:съмва се, мръква се, свечерява се

“СИ”-3 вида:

1/Непряко възвратни глаголи: Пример: купувам си / “си”=себе си/ - купувам на себе си

2/Взаимно възвратни глаголи: Пример: смигаме си /аз на теб, ти на мен/

3/Субективно възвратни - действието излиза от вършителя и се връща към него. Пример: свиркам си, пея си

Може да се даде пример за двойно възвратен глагол: Да си се представя

Б) Невъзвратни (Обикновени) не съдържат възвратно-местоименните частици се, си. Такива са пиша, чета, лежа, мисля, работя и мн. др.

6. Спрежения:

А) Първо спрежение: морфемата –е: чете, пише, живее, расте, плете и пр.

Б) Второ спрежение: морфемата –и: говори, работи, строи, мисли, върти и пр.

В) Трето спрежение: морфемата –а: гледа, излита, разказва, стреля (стрел‘а), хвърля.

7. Глаголните словоформи се делят на лични и нелични. Неличните (инфинитивните) форми са особен тип. От една страна, те имат самостоятелна употреба, която по нищо не се отличава от употребата на прилагателните имена, а от друга, подобно на спомагателните глаголи, те са съставни части на личните аналитични глаголни форми, без да са представители на определена морфологична категория. /лексикално-граматични особености на глагола/

-Това са причастията и деепричастието: Причастията са глаголно-именни форми. Като глагола притежават морфологичните категории време (сегашни и минали), залог (деятелен и страдателен) и лексикално-граматична категория вид на глагола (свършени и несвършени), а като прилагателните имена – род, число и положение (самостоятелно употребени те може да се членуват). Деепричастието е по същество глаголно наречие, макар че притежава някои характеристика на категорията таксис – винаги изразява едновременност с друго време. По тази семантична особеност то се изравнява със сегашното деятелно причастие, но за разлика от него е неизменяемо.

Сегашно деятелно причастие (четящ, пишещ, говорещ, гледащ, стрелящ). Само от несвършени глаголи.

Минало свършено деятелно (чел, писал, говорил, гледал, стрелял).

Минало несвършено деятелно (четял, пишел, говорел, гледал, стрелял).

Минало страдателно (четен, писан, говорен, гледан, стрелян).

Сегашно страдателно причастие (любим, видим, невидим, управляем, неуправляем, преносим и т.н.)

Деепричастие – глаголи от несвършен вид + форманта –йки (четейки, лежейки, говорейки, стреляйки, гледайки). То е глаголно наречие, неизменяемо по форма, в изречението е обствоятелствено пояснение. В състава му има имперфектна морфема, означаваща относителност, която го свързва с категорията таксис – отношение на действие към действие. Мислейки, влизам в стаята = Мислещ, влизам в стаята. (сегашно деятелно)

8. Наклонения:

А) изявително наклонение (индикатив) — действието се представя като реално,говорещият е свидетел. Пример: 'Ядеш хляба с чубрица.'

Б) повелително наклонение (императив) — говорещият иска действието да се извърши. Пример: 'Яжте хляба с чурбица!' (2 лице, мн. число)

В) условно наклонение (кондиционал) — говорещият предполага ,че ако е налице дадено условие действието ще се извърши. Пример: 'Ако имаше хляб, би ли го ял с чубрица?' Често условното наклонение се използва при учтиви молби. Пример: „Би ли ми подал хляба?“ Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: „Би ли ми подал хляба, ако обичаш?“. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.

Г) преизказно наклонение (ренаратив) - говорещото лице не е било пряк свидетел. Пример: „Той ядял хляба с чубрица“.

9. Aбсолютни видови двойки:

Едно и също действие е представено от два глагола, единият от свършен вид, а другият от несвършен вид. Например: видя (св. вид) — виждам (несв. вид). При абсолютните видови двойки несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: кажа — каз-ва-м. Тези два глагола образуват абсолютна видова двойка, тъй като са различни по вид, а лексикалното им значение е еднакво. А когато глаголите са от един и същи вид, например:кажа (св. вид) — разкажа (св. вид) и значението им е различно, те не участват във видова двойка. Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: -а-м, -я-м, -ва