2 и 3

2. Данте Алигиери е роден във Флоренция през 1265г. в аристократическо семейство. Първата му значителна творба е книгата му „Нов живот”, посветена на любовта му към Беатриче. Възприемайки от късните трубадури мотива за ангелизацията на любимата жена Данте спиритуализира любовната поезия, придава й дълбоко духовни измерения. Творбата си „Божествена комедия” пише в изгнание.Смята се, че са му били нужни около 15 години, за да я завърши. 3 части- „Ад”, „Чистилище”, „Рай”, наречени кантики; всяка кантика съдържа по 33 песни. Най-благоприятни възможности  за осъществяване  на сложния авторски замисъл е предоставял ширико разпространеният средновековен жанр на видението.( както каноничен, така и апокрифен жанр).

            Данте съчетава в себе си поета визионер и учения схоласт, като тези два противоречиви образа взаимно се допълват. Като визионер, удостоен с небивалата божествена привилегия да съзре онова, което е отказано на смъртния, той обладава силата на внушение, присъща на Йоан Евангелист. Като учен схоласт той лансира за световете в съгласие с тогавашните разбирания и теории. Затова неговият отвъден свят не е произволен, а отговаря на космогонически представи.

            Още в „Трапеза” Данте развива пространно разбирането си за четворния смисъл на всяка поетическа творба : буквален, алегорически, морален и анагогически.  С оглед на поемата буквалният смисъл е свързан с изображение на съдбите на хората след смъртта им, алегорическият – с идеята за възмездието, моралният се резюмира чрез идеята да бъде предпазен човекът от злото и да бъде насочен към добродетелта, а анагогическият смисъл е  възвеличаващ, обвързан е с любовта към Беатриче като носителка на вдъхновение и божествена благодат. Водеща идея в „Комедия” е тази за възмездието.

            Визионерско-профетическото и схоластическо-ученото вдъхновение се допълват по забележителен начин се допълват по забележителен начи в „Божествена комедия” чрез майсторското конструиране на отвъдния свят. Малко известен факт е, че римокатолическата църква канонизира представата за чистилището едва около началото на 8в. Като по такъв начин двуделната конструкция на отвъдното „ад-рай” става троична „ад-чистилище-рай”. Това не може да не допадне на Данте, чиято мистична структура е центрирана около свещеното число 3 и неговите производни.

            В „Божествена комедия” кабалистичната символика играе още по-съществена роля, тъй като се превръща в конструктивен принцип на света, на космоса, но и на самата поема.

Дантевата „хармония на числата” обхваща както невидимия(отвъдния) свят, така и самата конструкция на поемата, за да внуши, че в творбата няма нищо случайно.

            Елемент от своеобразната символика на поемата са и следните детайли: и трите кантики завършват с думата „звезди”, името на Бога се римува само със себе си и не се споменава при преминаването през ада . Но сложният алегоризъм на числата характеризира и композицията на самата поема. Диалектиката на прехода от свещеното число 3 към съвършеното 10 (100) е закодирано в обмисления избор броят на песните да бъде 99 (3х33) и превръщането му в 100 чрез първата встъпителна песен.Данте създава нова поетическа форма : терцината и троичната рима. Самата троична рима е негово творение и придава неповторимо своеобразие на поемата.Характерно за нея е преминаването от една терцина в друга :римуване на принципа аба – всв- сгс.

Мистическият кабализъм е само част от сложната мрежа от символи и алегории, изплетена от творбата. И може би най-съществената, тъй като тя оформя нейния пророчески пласт.Преди да се спрем малко по-подробно на тази страна на поемата, необходимо е да припомним, че символистическото мислене е универсална черта на цялата средновековна л-ра и в този смисъл „божествена комедия” е творба, трайно и емблематично свързана с тази културно-историческа епоха. Неочакваната среща с трите звяра (пантера, лъв, вълчица) съдържа символично послание. В първия пласт на значението им излизат различни човешки пороци: лъвът символизира гордостта, пантерата- сладострастието и похотта, а вълчицата – сребролюбието и алчноста.НО в тази сложно-символно-алегорическа мрежа трите животни са натоварени с допълнителни значения : пантерата символизира родината на поета – Флоренция, лъвът – френската кралска инстутиция, вълчицата – алчната и продажна папска курия.Трябв да се изтъкне обаче, че сложното преплитане на универсални и индивидуални символи в ДАнтевата поема в крайна сметка е довело до известно объркване и до невъзможност да бъдат правилно разчетени редица символи.Има даже изследователи, които са стигнали до екстравагантната идея, че трите деления на  „отвъдния” свят всъщност символизират земния свят, но преобразен съобразно законите на абсолютната справедливост.Подобни идеи трябва да се приемат с предпазливост, но няма съмнение, че съществува известно противоречие между религиозната и политичексата символика в поемата.

            Сравнително отдавна изследователите на поемата са забелязали разликата в колорита на трите кантики. В „Ад” колоритът е мрачен,  в „Чистилище”, където проникват и елементи от земната природа (скали, гори, море) колоритът е значително по-малко контрастен; в „Рай” липсват цветови контрасти, той е лъчезарно сияние и музика на небесните сфери.

3. Целият творчески устрем на Данте е съсредоточаване в търсенето на пътя между двете царства – тукашно и отвъдно.

Опозиция тукашно-сегашно/плътност-пластичност

Тукашно – неговата земна Флоренция; при Данте има известна загуба на плътност, а също и на пластичност (на границата между съновидението и реалността)

Отвъдното – представата на Данте за отвъдното не коренспондира с тази на католицизма; максимално очистване от земното, сенките се отелесяват. Приближаването на Данте, прави сенките повече хора, отколкото са. Олеква от греховното, плътското.

Сенките в отвъдното са надарени с телесни качества в „Ад”.

Данте като политически човек носи своите полит страсти в отвъдното (Бока дели Абати – негов полит. Притивник). Данте придава на отвъдния свят визията, която той сам има като католически И схоластически знания.Адът пък му дава визионерската визия на творбата.

По отношение на плътност и пластичност

Данте започва пътуването като земен човек /плътен и пластичен, за разлика от сенките в отвъдното/

Пластичност – непосредствено художествено постигане на конкретното, т.е.  почти осезаемо, то е динамично. Платичността, кято резултат от сблъсъка (съприкосновение на двата свята) ще се изгуби при достигането на Рая. Сенките се уплътняват за разлика от Данте, който избледнява. Обезтелесяването е метафора на одухотворяването.

Данте като визионер

Визионер – човек, който вижда неща, които другите не виждат. Нещо като прогнозатор или автор, чиито идеи за бъдещето са на централно място в творчеството му.

Схоластика – наименование на дисциплина, преподавана в университета като теология и философия. Схоластичен – предразсъден, закостенял.

ДАнте е високо образован схоластичен човек за своето време.Данте придава на този отвъден свят измеренията които съответстват на учената му представа, а отвъдното му дава визионерстото.

„Великата раздяла” – Клайв Стейпълс Луис – творба продължила традицията на Данте;влива се в линията на Данте – пътуване между тукашно и отвъдноо, но не земно и небесно, а между Ад и Рай. Образът на ада е сив град, сенки на огромно разстояние, които не могат да общуват.

 Една бърза съпоставка с Дантевата "Божествена комедия" веднага откроява разликата между интенциите на двамата автори. Ако напредването на следовника на Вергилий през трите области на отвъдното - Ад, Чистилище и Рай (според католическите богословски представи) - е свързано с все по-голямо обезплътняване на "сенките", които той среща, за да се стигне до почти прозрачната ефирност на обитаващите райските селения души, при Луис перспективата е обърната. Обитателите на Сивия Град, на които е предоставена еднократна възможност за пътуване до страната, която може да бъде назована Страна на Сянката на Живота, констатират, че в сравнение със Сияйните хора, които ги посрещат, и със самата природа на тази страна, те се отличават с липса на плътност, стигаща до прозрачност.

основната идея на Луис не е да гради и предлага теологически конструкции, алтернативни на съществуващите, а да онагледи художествено същността на човешкия избор между Ада и Рая, като избор между несводими един към друг светове и състояния.