11. Древногръцки театър. Разлики между античното и съвременното театрално пространство. Структура на старогръцката трагедия. Системата от събития в сюжета на атическата трагедия (по Б. Богданов).

11. Древногръцки театър. Разлики между  античното и съвременното театрално пространство. Структура на старогръцката трагедия. Системата от събития в сюжета на атическата трагедия (по Б. Богданов).

Античният театър води началото си от почитането на бог Дионис – бог на виното, през 5в. В началото театърът е предсатвлявал едно място за забавление, на което са разигравани постановки по време на Дионисиевите празници, които биват Големи( градски) и Малки ( селски). Старогръцката трагедия за древните гърци е неде­лима част от обществения им живот. Театралните постановки са важна част от го­лемите празници. Освен че има обществена функция, различна от чисто художествената в наше вре­ме, старогръцката трагедия се отличава със специфич­ни особености на постановката, актьорите и съдържа­нието на драматичните произведения. Ако днешните зрители оти­ват за удоволствие, за естетическо преживяване, древ­ните гърци имат съзнанието, че участват в ритуал, в свещенодействие, което е важна част от живота на полиса. Интересът на публиката е движен не от това, какво ще стане на сцената, а как ще бъде показано то. Тъй като източник на сюжети за трагедиите е митологията, на всички е известна развръзката. Но за древните гър­ци в случая е важен подходът на автора, начинът, по който ще бъде интерпретиран познатият мит, и поуки­те, които ще внуши.

Първоначално театърът е имал семпло устройство – кръгла площадка, на която се разигравали представленията, хор от мъже и един актьор, който водел диалог с хора. Зрителите се настанявали по баирите.По–късно театърът добива облика, с който е известен и до днес. Есхил поставя втори актьор, с който действието се усложнява, добива по–голямо движение. Появяват се маските и костюмите, които са характеристика на драмата. Актьорите биват само мъже. Те използват различни маски – за плач, за щастие и т. н. Костюмите също имат такова значение – те показват потеклото на героя. За да бъдат по–високи и за да се виждат и от най–отдалечените зрители, героите слагали котурни – нещо като високи обувки. Сцената, на която се разигравало представлението се наричала орхестра. Там стоял оркестъра. Имало и място, в което героите се преобличали. Това място се наричало скена. Появили се и зрителските места – първоначално от дърво, по–късно от камък.

Представленията се провеждали през деня. Нямало изкуствено осветление. Първоначално се използвали декори, по-късно се появили изрисувани дъски, които можели да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм. Имало и периакти – това представлявало призма, която отразявала море, небе гора и т. н. Разходите за постановката на драмите на всеки поет били възлагани от държавата на някой състоятелен гражданин, който се назначавал за хорег(ръководител на хора). Първоначално хорът се състоял от 12 до 15 човека, по-късно в комедията достига до 24 души. Размерът на театъра се увеличавал все повече. Все повече хора започвали да го посещават. Поставяли се общочовешки проблеми, които били от значение за обществото. Костюмите се копували от богатите граждани, които дори се състезавали кой ще облече по–добре своя хор. За хората, които нямали възможност да си платят посещението на театър, се заплащало от държавата или от по–богатите граждани.

Антракти в съвременния смисъл на думата атическата трагедия почти нямала. Играта вървяла непрекъснато и хорът почти никога не напускал мястото на играта през време на действието. При тези условия промяната на мястото на действието посредата на пиесата или протакането му за дълго време създавали рязко нарушение на сценичната илюзия. Ранната трагедия (включително и Есхил) не се отличавала в това отношение с голяма взискателност и била доста свободна в отношението си както към времето, така и към мястото, като използвала разни части на площадката, на която ставала играта, като разни места на действието. По- късно станало нещо обикновено, макар и не безусловно задължително, действието на трагедията да става на едно място и по продължителност да не надминава един ден. Повече или по-малко постоянни съставни части на атическата трагедия са “страданието”, съобщението на вестителя и плачът на хора. Катастрофалният край съвсем не е задължителен за нея. Много трагедии имали примирителен изход. Култовият характер на играта изисквал благополучен, радостен край, но тъй като този край бил осигурен за цялата игра чрез заключителната сатирна игра, поетът можел да избере онзи финал, който смятал за необходим.

На Дионисиевите празници се разигравали игри – подбрани участници представяли трилогии, които завършвали с една пародия. Така се появили и тетралогиите. Спечелилите състезанието се класирали на 1, 2 и 3 място, като третото място се смятало за поражение. Вечерта се разигравали и игри между създателите на комедии, като между тях също се провеждали състезания.

Най-уважаваният драматичен жанр от древните гърци е трагедията, за разлика от комедията, която открито изразява непочтително отношение към всич­ко, което официално е почитано. Основните съставни части на старогръцката траге­дия, отличаваща се с единство на време, място и дейст­вие, са: пролог от осведомено лице, въвеждащо зри­телите в митологичната история, която ще бъде разка­зана; парод - първата песен на хора, когато той излиза на сцената; епизоди с участието на актьорите и стазими - песните на хора; екзод - финал, излизане. Някои от авторите използват и комос - трагически плач, кой­то е без установено място в произведението.

Известни творци по това време са Есхил, Софокъл, Еврипид, Еристофан и др., като Есхил се смята за баща на трагедията.

Античният гръцки театър е основата, върху която се развива европейският театър. В съвременния театър актьорският състав може да бъде от 1 (монолог) или повече души. Използват се различни сценични костюми и декори. Отново се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц