17. Силабическо, силаботоническо, тоническо стихосложение. Свободен стих.

Силабическо, силаботоническо, тоническо стихосложение. Свободен стих.

Силабическо стихосложение – названието на това стихосложение произлиза от гр. дума “силабе”             (сричка). Основният показател за ритъма е броят на сричките в отделните стихове, който е             съразмерно или напълно еднакъв (изосилабизъм).

Силабическото стихосложение типично се проявява в езици, които имат постоянно ударение като френски и полски. То има и допълнителни определители: цезурата – пауза в средата на стиха, постоянно явяваща се след определена сричка – е един от тях, срещан в почти всички случаи. У нас поради облика на ударението, което е подвижно и свободно, силабическото стихосложение не се утвърждава като типично и не намира голямо разпространение. Някои сходни особености има стихосложението на фолклора, което обаче възниква в неотделима връзка с мелодия. Силабическо стихосложение наблюдаваме в поезията на нашите първи стихотворци, както и в поетичните творби на Ботев, П. П. Славейков и др.

Силаботоническо стихосложение – това е най-разпространеното стихосложение. Основните му х-рни             особености са следните: броят на сричките в отделните стихове е съразмерно еднакъв и правилно             се редуват срички с ударение и срички без ударение.

В това отношение силаботоническото стихосложение е аналогично на метрическото, без обаче да е количествено (то е качествено – квалитативно). Поради тази външна прилика силаботоническото стихосложение използва и терминологията на древногръцкото стихосложение. При съчетаването на срички с ударение и без ударение се групират ритмически стъпки, които биват двусрични и трисрични. Особено при двусричните размери често има отклонения от основната ритмична схема, тъй като в езика ударените срички са по-малко от неударените. Частичните отклонения обаче не пречат на цялостната ритмичност.

Ритмическите стъпки не изчерпват същността на ритъма, който е много по-сложно явление. За него от значение е метриката – дължината на стиха, със съчетание на по-дълги и по-кратки думи, интонациите, римите, които са твърде характерни за силаботоническото стихосложение, паузите и др.
Отделните двусрични размери се различават помежду си само по т.нар. анакруза – началото на стиха с неударени срички до ударената.

-               Дактилът е основен за трисричните размери. В него първата сричка е ударена, а останалите две нямат ударение ( – U U ). Дактилен стихотворен размер се получава, когато ударенията са на първата, четвъртата, седмата и т.н. сричка във всеки стих. Според броя на ритмическите стъпки в стиха различаваме двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и шестостъпен дактил.

-               И амфибрахия е х-рна трисрична стъпка. При него ударението пада на средната сричка   ( U – U ). Според броя на ритмическите стъпки в стиха различаваме двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и шестостъпен амфибрахий.

-               Анапестът се използва сравнително по-рядко. Той е ритмическата стъпка, в която първите две срички са неударени, а третата – ударена ( U U – ). Анапестът не подхожда много за облика на нашия език. Поради това се явява необходимост да се въвеждат думи с ударение на третата сричка или проклитики (дума без свое ударение, която в процеса на говорене се слива със следващата дума) и енклитики (дума, която няма свое ударение и е тясно свързана с предшествуващата я дума, заедно с която се изговаря, затова не може да стои в началото на изречението). Това обаче не винаги е възможно и се вмъкват двусрични думи, които имат излишно ударение. При анапест случаите на отклонения от ритмичната схема в началото на стиховете са много чести. Според броя на ритмическите стъпки в стиха различаваме двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и шестостъпен анапест.

Най-често употребявани са двусричните размери:

- Хореят е двусрична ритмическа стъпка с ударение на първата сричка ( – U). Ударенията падат върху                 нечетните срички в стиха. Понеже хореичната стъпка е кратка, налага се при употребата на             многосрични думи и на думи без ударения (проклитики, енклитики) хореят да се заменя с             облекчена стъпка – пирихий. С пирихий може да се замени всяка стъпка на хорея в стиха, освен             последната, която е свързана с римата. Според броя на стъпките в стиха има от двустъпен до             осмостъпен хорей.

- Ямбът е двусрична ритмическа стъпка с ударение на втората сричка ( U – ). Поради наличието на             многосрични думи и на думи без ударения в българския език в ямбовите стихове също се среща             пирихий.

- Пирихий е облекчена стъпка ( U U ), при която имаме две неударени срички една до друга.

- Спондей е утежнена стъпка ( – – ), при която имаме две ударени срички една до друга.

При трисричните размери м/у две ударения най-често има две неударени срички (с изключение на редките случаи, при които има облекчена сричка и тогава между две ударения има пет неударени срички).

При двусричните размери между две ударения най-често има една или три неударени срички     (в редки случаи при две неударени срички – по пет неударени срички).

При силаботоническото стихосложение понякога се срещат смесени стъпки. Тогава говорим за асинартетизъм – употреба на различни ритмически стъпки в определени, правилно редуващи се стихове на едно стихотворение. Асинартетизмът внася разнообразие в стихосложението, но се употребява рядко, тъй като за читателя е трудно да привикне към различни размери в едно стихотворение.

Тоническо стихосложение – при това стихосложение отделните стихове имат еднакъв или             приблизително еднакъв брой ударения. Образуват се изразни цялости с общ интонационен             тласък, разделени от вътрешностихови паузи. При тоническото стихосложение броят на             неударените срички почти не се взема под внимание, но в това отношение не може да се стигне до пълен произвол.

Строфичността и римуването при тоническото стихосложение преобладават, но има и случаи, когато липсват, докато при свободното стихосложение е обратното. Между тези два вида стихосложение има ред преливащи се форми, още повече че свободното стихосложение се явява в различни реализации.

Под свободно стихосложение всъщност се разбират различни типове стихотворно изграждане, често             доста далечни един от друг, обединени само с този признак, че не спадат към някое от             съществувалите в класическата поезия стихосложения и че се отклоняват от традицията с             нарушаване на строгите правила.

При това стихосложение поетите не следват стриктно вече установените и общоприети принципи, а си създават свои принципи, с модификации при конкретните случаи. Индивидуалният усет играе по-голяма роля. Наблюдава се частично “разкрепостяване”, което същевременно изисква богати самостоятелни усилия и възможности, оригинална творческа инвенция. При свободния стих (вер либр) най-често наблюдаваме неопределен брой ударени и неударени срички, нееднакъв брой на сричките в отделните стихове, незадължителност на строфиката и римата. Ритмичността тук е по-свободна, по-широка. За нея важна роля играе интонацията (затова този стих често се нарича интонационен), която има по-особен х-р поради различното време за изговор на всеки отделен стих.