8. Морфологични и синтактични особености на ранния индоевропейски – активен езиков строй

Имаме предположения, ларигналната теория не създава модел. Младограматическият моде е за късния индоевропейски. За ранния имаме най-общи съображения.

А) инкорпорация: словообразувателни модели

Водопад (именен + глаголен корен) водовъртеж

Ако глаголът е непреходен както „падам“ тогава именната съставка е основен извършител. Ако е преходен златотърсач, прахосмукачка (съединителна гласна о) о-осн

Към именен корен се инкорпорира корен на прилагателно. Пр Суходол  - когато трябва да поясним качеството

Б) именни класове: структурната функция е подобна на функцията на 3-те граматически рода в БЕ м.,ж.,ср. Формален показател е тяхната основа.

-ter – отишла към а-осн. – сестра, майка

-tr – брат

i-осн. от м.р. – животни, който не са опитомени, минават към jo-осн. – гълъб,лос, елен. Названия на чужденци. Първоначално *ghostis означава чужденец  стб гость (гост), лат. Hostis  (враг)

в) активен езиков строй – имената са активни и инактивни (глаголите за действие и състояние)

Инактивните съществителни могат да се съчетаят само с глагол за състояние, а активните и с глагол за действие и за състояние.

Глаголът има активни и инактивни лични окончания. Афективни глаголи (нито възвратни, нито страдателни) не могат без възвратна частица.

Активният строй обяснява делението на имената на одушевени / неодушевени, но по-скоро появата на граматическите родове: активни – м.р.,ж.р. (стихии, предмети, които могат да се движат сами);  инактгивни – ср.р.