7. Морфологични особености на късния индоевропейски според младограматическия модел в съпоставка с късния праславянски (със старобългарски)

Старобългарският език е модел на късния праславянски език. Морфологични категории, които са запазени: име (същ.+прил.) В съвременните славянски езици съществителните и прилагателните са добре обособени и отделени една от друга категории. В старобългарския език положението е междинно:

Ед.ч. им.п.  добръ

у/о              добра

                   добро

прости неразширени неопределени форми + H, IA, IE

                                                                                 -ЖЕ

                                                                              ONЪ, ONA, ONO

Анафорично – отпраща към нещо споменато по-рано в същия текст и е наоколо (показателните местоимения са анафорични)

Разширени (някогашни) ДОБРЪIH, ДОБРАIA, ДОБРОIE

Именни граматични категории – род, число, падеж:

В късния индоевропейски и в старобългарски и до днес има същите родове: мъжки, женски, среден. Консервативни – балтийски езици – 2 рода романски езици (мъжки и среден = мъжки). Румънски е изключение – 3. Скандинавски езици – неодушевен и одушевен род – хетски също от 2 хилядолетие пр.н.е. до 1 хилядолетие съществува – по-старо състояние от индоевропейското.

Число – 3. След 15в отпада двойственото число от славянските езици – запазва се в словенски и двата лужишки езика. В латински няма. Единствено, двойствено и множествено.

Падежи – 7 в късния праславянски и индоевропейски (И-номинатив, В-акузатив, Р-генитив, Д-датив, Т-инструментал, М-локатив, З-вокатив). Аблатив (отделителен) в късния индоевропейски, в праславянски се е слял с родителен.

Склонения – повече от 10 – конкретни окончания на групи съществителни. Индоевропейските езици – съществителните са се скланяли по основи: продуктивни о-основи м., ср.р.                –ter (-er)

                                                          ā-основи, i-основи ж.р.      –en, -es

Започва тенденцията по склонението основи да се преминава към склонението граматични родове.

Стб ДьNь   лат. Dies

      *dini      *di-n-i-o

Р.п. ед.ч. дьNe  (n-осн.) – не са продуктивни за същ. от м.р.

дьNH (i-осн.) – и те не са продуктивни за м.р.

дьNIA (jo-основи)

лат. Domus/manus (ръка) o-осн. от ж.р.  – В късния праславянски са изчезнали й-основи и о-основи (гр. Девица) от ж.р.

В старобългарски няма едносрични форми на съществителните.

         И          Р          В

Лат. Pons   pontis   pontem; Стб   пąть

Словенски *kry > kri;  стб кръвь   вместо кръi

Късен индоевропейски – хетероклитно склонение (само гледи остатъци е имало). Едно и също съществително има форми към различни основи взависимост от синтактичната си функция.

        И                   Р

Гр. [hydōr] r-oсн.  [hydatos] –nt-основа

      (вода)

Хетски: И water (r-осн.)

              Р wetenas (n-осн.)

Стб азъ   лично местоимение 1л ед.ч.

К.и.е.  ēg(h)o(m)

Глаголът в късен индоевропейски – актив и медий (деятелен и среден)

Формално-възвратни глаголи – имат частица се (остатъци от медиалния залог – боя се, страхувам се, обръщам се)

Средните – действие или състояние, което не преминава върху друг предмет. От средния -> страдателен – имат спец. окончания

Наклонения: изявително и повелително, имало и наклонение, с което изразяват действия, които са желателни, но не са осъществени – желателно, обтатив – бихте ли, конюнктив (субюнктив)

Глаголни времена к.и.е. и стб: презенс (сег.вр.) – пиша

                                                      Аорист – посал, писа

                                                      Перфект – писал съм (има нови аналит.)

По-късно                                      имперфект   пишех, пишеше

Сегашен резултат от минали действия перфект. Аорист – асигматичен, сигматичен -1 и 2ри сà х