6. Ларингален модел на ранния индоевропейски вокализъм

Предшественик му е моделът, предложен от Фердинанд де Сосюр, който по-късно прераства (кр.XXв) в класически ларингален. (ларингс – гласни струни)

Предлага няколко задноезични съгласни (х-подобни). Основна идея: в ранния индоевропейски е имало 3 х-подобни съгласни, които се означават H1(преден ларингал), H2 (среден), H3 (заден)

При прехода от ранен към късен ларингал са отпаднали, но преди това са изменили тембъра на съседната гласна най-вече на е:

H1e> e

H2e> a

H3e> o

Превръща всички корени в биконсонантни и с пълно редуване на гласните с всички степени. Ако е бил след гласната резултатът е същият тембър, но с удължаване на гласната:

eH1> ē

eH2> ā

3H3> ō

*deH3 > *dō – корен на давам (ранен>късен)

Първоначално е чисто теоретична схема. През първата половина на XXв учените откриват двата тохарски езика в Таримска долина (на север от Тибет)

Анатолийски езици – нач. на XXв. (Анадол – дн. Турция)

Хетски език – на каменни надписи, глинени таблички (дн. Турция, Сирия.. Хетско царство) Оказало се, че техният език е индоевропейски – запазена х-подобна гласна, която съответства на H2. Хетският донякъде потвърждава х-подобния ларингал.