1)Ударение –
Съвременните славянски езици са езици със свободно ударение и езици с постоянно
/ неподвижно / фиксирано (западнославянските).
-полски: chodziliśmy, muzyka + полски говори с начално ударение.
Чеш/словаш: do divadla + словашки говори с ударение на предпоследната сричка, разположени
шахматно.
-Предполага
се, че полски е бил с начално, по-късно се е изместило на предпоследната.
Кашубско наречие (около устието на Висла = полски коридор) по наюг имат и
начално ударение, най-северните кашуби имат свободно ударение. (единствените
западносл. с източно ударение). Рядко
има изравняване на морфология в източнославянските. Южнославянски – преобладава
свободното ударение. Шопските говори – место (иновации); североизток: КБЕ жена
– жени (по аналогия), архаично е жени на е. Югоизток се мести към началното –
сяно (сено е иновация). Днешна РМ – ударението прилича на хасковското – ряка,
сено, може да има и на последната сричка (зависи от морфологичните х-ки на
думата). Разговорно в Зап. Македония: работата (на о). Северозап. Гърция –
нефиксирано, непоследователно – жена(та).
Западни части на Албания: жена – жената. Ср/хр кн ез – преместило се е с 1
сричка напред, като преместеното има възходяща интонация, а непреместеното –
падаща. (вера / вiера) падащо с кратка гласна. Новощокавска
система на диалектно равнище – Хърватия, Черна гора, Сърбия. Ср/хр: високо, рус: въiсоко.
Словенски – свободно, но се мести / рядко е на старото си място/.
2)Интонация:
на отворената сричка се пази като система в сръбски и хърватски, в словенски –
в половината говори (кн норма е с 2 варианта). Не са копия на праславянската
интонация, с-мата се е изменила. Латвийски, литовски – интонационни различия
при ударената сричка (с-мата се е изменила).
Няма ясни
доказателства в бг писмени паметници за интонационни различия, както и краткост
и дължина на ударената гласна, но има доказателство, че дълго време в бг са се
произнасяли ясно неударените гласни, напр. в диалектите.
Противопоставянето
на гласните фонеми по дължина е нещо много важно за структурата на езика от
късния индоевропейски до късния праславянски.
К.и.е. > р.п.с. IX (противопоставянето по дължина
се превръща в противопоставяне по тембър)
А>о
ā>a
e>e
ē> ě
i>ь
ī
>i
u>ъ
ū>y
В някои позиции се съкращава – в края на сричката (понякога се запазва в
други позиции). Източници на дължина на гласните:
-старополски до XV век – дълги и кратки
-чешки, словаш,ср/хр – и до днес има
-словенски – няма дълги гласни извън ударена сричка
-в староизт.слав. също е имало дълги гласни -> uo, ie?
-украински – редувания дiм, дому
Източници:
1)Запазена стара дължина на гласните – най-често се пази на предудаерни гласни
*męti > mąka (мачкам, стискам) рус: мука, чеш: muka, пол: mąka.
2)Влияние на праславянските интонации – Интонациите са се запазили при
съкращаването на дължинините на гласните и в конкретните езици интонацията
помага да се запази дължината на гласната или дори да се удължи някоя кратка по
произход.
Р.п.с. karvā акутна; чешки: krava, sila (пази дължина), рус: корова, словаш: krava, ср/хр: крава
Р.п.с.
gard- циркумфлексна; рус: город, чеш: hrad (не пази
дължина), ср/хр grad
3)Удължаване пред изпаднал слаб ер (промени в състава на
гласните)
*domъ > dōm,
укр: мiдь < *medь (метал), мед < medъ; чеш: dum, укр: дiм
На
полски удължаването е само пред звучни съгласни – wół, woła, kot, kota.
4)Контракция
на гласни след изпадане на съгласната j – от две срички се свиват
в една дълга
*dobraja, dobroje, рус: добрая, доброе; чеш: dobra, dobre, укр: добре (няма дълги и кратки) (пояс – пол. Pas, чеш: pás)
No comments:
Post a Comment