39. Промени в противопоставянето на гласните по дължина в късноиндоевропейския период и след него. Развой на словното ударение, интонациите на ударените срички и дължината на гласните

1)Ударение – Съвременните славянски езици са езици със свободно ударение и езици с постоянно / неподвижно / фиксирано (западнославянските).

-полски: chodziliśmy, muzyka  + полски говори с начално ударение. Чеш/словаш: do divadla + словашки говори с ударение на предпоследната сричка, разположени шахматно.

-Предполага се, че полски е бил с начално, по-късно се е изместило на предпоследната. Кашубско наречие (около устието на Висла = полски коридор) по наюг имат и начално ударение, най-северните кашуби имат свободно ударение. (единствените западносл.  с източно ударение). Рядко има изравняване на морфология в източнославянските. Южнославянски – преобладава свободното ударение. Шопските говори – место (иновации); североизток: КБЕ жена – жени (по аналогия), архаично е жени на е. Югоизток се мести към началното – сяно (сено е иновация). Днешна РМ – ударението прилича на хасковското – ряка, сено, може да има и на последната сричка (зависи от морфологичните х-ки на думата). Разговорно в Зап. Македония: работата (на о). Северозап. Гърция – нефиксирано, непоследователно – жена(та). Западни части на Албания: жена – жената. Ср/хр кн ез – преместило се е с 1 сричка напред, като преместеното има възходяща интонация, а непреместеното – падаща. (вера / вiера) падащо с кратка гласна. Новощокавска система на диалектно равнище – Хърватия, Черна гора, Сърбия. Ср/хр: високо, рус: въiсоко. Словенски – свободно, но се мести / рядко е на старото си място/.

2)Интонация: на отворената сричка се пази като система в сръбски и хърватски, в словенски – в половината говори (кн норма е с 2 варианта). Не са копия на праславянската интонация, с-мата се е изменила. Латвийски, литовски – интонационни различия при ударената сричка (с-мата се е изменила).

Няма ясни доказателства в бг писмени паметници за интонационни различия, както и краткост и дължина на ударената гласна, но има доказателство, че дълго време в бг са се произнасяли ясно неударените гласни, напр. в диалектите.

Противопоставянето на гласните фонеми по дължина е нещо много важно за структурата на езика от късния индоевропейски до късния праславянски.

К.и.е. > р.п.с. IX (противопоставянето по дължина се превръща в противопоставяне по тембър)

А>о

ā>a

e>e

ē> ě

i>ь

ī >i

u>ъ

ū>y

В някои позиции се съкращава – в края на сричката (понякога се запазва в други позиции). Източници на дължина на гласните:

-старополски до XV век – дълги и кратки

-чешки, словаш,ср/хр – и до днес има

-словенски – няма дълги гласни извън ударена сричка

-в староизт.слав. също е имало дълги гласни -> uo, ie?

-украински – редувания дiм, дому

Източници:

1)Запазена стара дължина на гласните – най-често се пази на предудаерни гласни

*męti > mąka (мачкам, стискам) рус: мука, чеш: muka, пол: mąka.

2)Влияние на праславянските интонации – Интонациите са се запазили при съкращаването на дължинините на гласните и в конкретните езици интонацията помага да се запази дължината на гласната или дори да се удължи някоя кратка по произход.

Р.п.с. karvā акутна; чешки: krava, sila (пази дължина), рус: корова, словаш: krava, ср/хр: крава

Р.п.с. gard- циркумфлексна; рус: город, чеш: hrad (не пази дължина), ср/хр grad

3)Удължаване пред изпаднал слаб ер (промени в състава на гласните)

*domъ > dōm, укр: мiдь < *medь (метал), мед < medъ; чеш: dum, укр: дiм

На полски удължаването е само пред звучни съгласни – wół, woła, kot, kota.

4)Контракция на гласни след изпадане на съгласната j – от две срички се свиват в една дълга

*dobraja, dobroje, рус: добрая, доброе; чеш: dobra, dobre, укр: добре (няма дълги и кратки) (пояс – пол. Pas, чеш: pás)