36. Произход и развой на еровите гласни (силни и слаби)

Типично късну праславянски гласни – има ги във всички праславянски паметници. Те се появяват към нач.9в. отчасти във връзка с делабиализацията. В ерови гласни се превръщат краткото u>ъ(заден ер) и краткото i>ь(преден ер).

*supnos(инд.)> hypnos(гр.); сънъ(старобг.)

* дьнь  dies

Редовно е съответствието на краткото и дългото и с по-късни ерови гласни: гр. Гарбiki oтговаряна на бг. Градец и на старобг. Градьцъ

гот. lists  старобг. льсть  (днес производни прелъстявам и др.)

Писмена епоха

В старобълг. Паметници двата ера и остават динамични гласни, т.е. с промени и това си личи в старобълг. Текстове. В старобг. Двата ера се запазват като такива и традиционното название на самите букви – ние назоваваме и съответните гласни. Няма никаква тенденция еровите гласни да се сблъскват или да се сближават вторично към гласните, от които са произлезли. Делението на еровете на силни и слаби – в старобг. Има пропускане на слабите ерове. Вероятно 10/11в. са се произнасяли всички ерове, които се пишат в старобг. Език. Слабите ерове в края на думата в бълг.език се пишат до 1945(до много късно). Това води до практиката да не се пише ъ в края на думата в съвременния български. А вътре в думата още в среднобългарския период не се пишат слабите ерове. Разделянето на думите се осъществява постепенно  късното средновековие. В руския до Октомврийската революция(1917) се пишат краесловни ерове.

Има старобългарски едноерови паметници, т.е. двата ера в някои паметници се сливат – пример: Супрасълски сборник писмеността е двуерова, но има едноерови пасажи.

Често в старобг. паметници спонтанно и нередовно се получава изясняване на силните ерове ъ>о сънъ>сонъ, ь>е дьнь>день

Засвидетелстван е и преглас на еровете, т.е. ерът променя предното или задното си произношение в зависимост от следващата гласна: въ съня > въ сьня, во съня> во сьня. Прегласът в бълг. не е дал кой знае какви отражения, но изясняването е дало отражение в диалектологията и оттам и в съвременния бълг.език: дьнь>ден, мьгла> мъгла/магла(диал), тьмьнъ>тъмен/темен(диал.). Имало е и колебания в кристализирането на книжовната норма. Има едноерови говори, в които се казва не само сън, но и дън(белоградчишко, трънско), а в Тетевен – сен,ден

Какво става с еровете в славянския езиков свят? В източнославянските езици се развиват еднакво и без колебания:

руски: сон, день           слепой    мою(слабият ер се е развил като силен в този случай)

укр: сон, день               слiпий     мию

белор: сон, дзень         сляпоi     мьiю

В полски баи-последователно са изчезнали слабите ерове: * sъnъ, dьnь(к.пр.) > sen, dzień,  blъxа> pchła(п.), блоха(р.)

В чешки двата ера се сливат напълно, като някогашния преден ер се смекчава съгласната пред себе си

чеш. sen, den

слов. Sen, den (d’), *mъxъ>mach В словашки рефлексите са много рзнообразни (vo, so)

В сръбски, хърватски и словенски имаме пълно сливане на някогашните преден и заден ер => нямаме следи от смекчаване на силните ерове, в следствие на това, че ерът е бил преден: ср., хр. dan, san; словенски: dan, san, sanja (двата ера са се слели и дават ъ – ако не е удължена гласна – или е – ако е удължена)