28. Отпадане на съгласните и опростяване на групи съгласни при отваряне на сричката. Преместване на сричковата граница. Протетични съгласни в късния праславянски и в следпраславянската епоха

А)Свързани с установяването на възходяща звучност. Отпадат: 1) t 2)d, s, r 3) n/m. Най-често в края на думата – води до омонимия (сливане) на форми с различно значение. Например:

1)аорист ед.ч.: падъ, паде, паде <*pādes, pādet; 2) именит.п.ед.ч. при същ.: стб матн, матере, матерь; слово, словесе; лат: mater; 3)*vertmen (това, което се върти) > стб врямę (=време), стпол.: wrzemię; 4) атематичен глагол в средата на думата: стб вядятн < к.и.е. ueid- uoid-  вндятн – виждам в момента, сег вр отпада „д“: вямь, вясн dm>m, ds>s; 5) стб съnъ, съпатн < к.и.е. *supnos pn>n, стргр [hypnos]  - хипноза.

Б) протетични съгласни: В късния праславянски пред задноезични съгласни се появява v пред u>ъ, ū > у; * ūdrā (корен на вода), u-d > к.прасл. *vydra *въiдра. Ако е представка: стб въ(n)  въnоушнтн (=вкарвам мисъл идея в ушите).

Ранен праславянски *un > *vъ(n) предлог, представка.

Пред нелабиализирани гласни, най-вече пред „а“ à непоследователна поява: л.мест: азъ стб, ja(z) – протетично j. Колебание в бг език: агне / ягне, абълка / ябълка, англ: apple, немски: apfel – няма протетично j. И след праславянската епоха в много славянски езици се появява протеза на „в“ пред гласна „о“.

Рус: огонь, он, она, оно, окно  укр.: вогонь, вiн, вона, воно, вiкно

В българския език протетично „в“ когато на стб започва с ą: стб *ąгъл > въглен, ąж- въже; също в полски: węgiel, wąż

Руски: уголь, уж – няма протетично в, укр: вулиця. Чешки: on, ona, ono , общоразговорен чешки: von, vona, vono;