26. Трета палатализация на задноезичните съгласни

Трета (прогресивна) палатализация на задноезичните съгласни. Продължава по-дълго и нейните резултати не са така последователни, както резултатите от 1 и 2 палат. Според Шивельов е продължила VII – IX век. Резултатите на 2 и 3-та палатализация са еднакви:

k>c, g>dz(z) à s (южно и изт.сл), š (западносл.)

Трета е прогресивна, т.е. предходният звук влияе върху следващия. Староиндийски: avika,  стб овьца

Случва се след предни гласни, а 1 и 2 преди предни гласни, затова са регресивни.

IX век се среща и след ь,i, ę и то не винаги.

При някои словообразувателни наставки има 3 палат., най-често стб –ьць (=ец) и –нца (=ица). Съгласната тук е резултат от 3 палатализация à вследствие влиянието на предходната гласна. От задна > предна гласна (ъ>ь)

Стб вяnьць, лит: vainikas, Местоименните корени: стб такъ (такъв), тако (така) с корен за отдалечени предмети; снць (такъв), снце (така) с корен за близки предмети. Наречия с много близки значения, к>ц по 3та палат.

При образуване на вторичен несвършен вид понякога к>ц: рекą – nарнцаią

„Г“ по 3-та палат. – по-малко примери: заемки от стари германски езици, готски и др.:

 Наставката –ing < *ędz ; *kuning>къnęsь, *kalding (корен на прил. студен) > кладęsь – разширено и станало кладенец, би трябвало да е кладес в съвр.бг.

„Х“ по 3-та палат. – като че ли  примерът е единствен, но пък много показателен – среща се често:

Местоимението корен от стб вьсь (всичкия, целия). Същият корен в западнослав. езици е със „ш“: пол: wszystko, чеш.: všechno, слов.: všestko; южнославянски и източнославянски има „с“: бг всичко, рус: всë, весь, ср.хр: sav, sve (преди 3 пал. е имало х).

След откриването на старите новгородски грамоти сме напълно сигурни, че първоначално е имало „х“. Защото в тях навсякъде това местоимение е с „х“. Има форми от рода на вьхоу (ж.р. вин.п.) В този диалект не са осъществени 2 и 3 палатализация. Писани на кирилица.

Местоимението вьсь на литовски е visas. В ранния праславянски с>х, в късния >с или ш.

Никога нямаме 3 палат в наставката –nнкъ, но в –нца има. Различни обяснения. По-късно в славянските езици има колебания. В наставката –ица има колебание в имената на растения – черница / черника. Други: пероника, смрадлика – винаги е с „к“.

Действието на 3 палатализация невинаги е последователно!

Прил. стб: льгъкъ, бг: лек < легк, рус: легко, пол: lekki. Не се палатализира – в славянските езици няма 3та пал., но в произволни има: бг полза < *polьdza (улеснение, нещо е лесно да се извърши).

Някои наставки не позволяват 3 палатализация: стб къnęsь, но жената къnęгъin‘н няма 3та пал.

Хенрик Бирнбаум – американски славист от полски произход, евреин – предлага хипотеза как се е появила 3 палат. Според него влиянието на предходната гласна върху следваща съгласна не е толкова характерно за индоевропейските езици, а е по-характерно за алтайските (тюркски и монголски). Смята се, че прабългари и авари са говорили първоначално алтайски език. (На обществени места са говорили праславянски – общ език на държавите). Те първи смекчили следходните к,г,х и така се появила 3 палатализация. Средните класи подражават на езика на елита – алтайски.

При йотациите има големи различия на т и д, при палатализациите няма.