25. Втора палатализация на задноезичните съгласни и на групите kv, gv

Втора палатализация на задноезичните съгласни и на групите kv, gv: пред предни гласни от дифтонгичен произход, пред други предни гласни в заемки.

А)Първа палатализация > монофтонгизация на дифтонгите > втора палатализация (VI – VIIв). Изменение на к,г,х пред предни гласни от дифтонгичен произход. К.и.е.: *kuoinā, лат: poena (наказание, мъка, страдание), лит: kaina (=цена)

По времето на монофтонгизацията на дифтонгите раннопраславянският дифтонг ai > ē > (IXв) ě ятова гласна.

К се палатализира по 2 палатализация > c; *cěna > стб цяna, укр: цiна, ср/хр цена (екавски), cijena (йекавски), белар: цана

К.и.е: *āi > ě

Стб Д+М п. ед.ч.      И+В п. дв.ч.             Д+М     И+В укр.:         Д+М    И+В  Руски:

Рąka                          pąця                        рука      руцi                 -||-       руке

Nога                          nosя                        ноча      нозi                            ноге

Моуха                       моуся                      муха      мусi                           мухе              южно и източносл. – с, западносл. – ш

Староновгородски диалект: грамоти на кирилица, но няма 2 и 3 палатализация.

Полски                     чешки                      ср/хр

Ręka     rece             ruka       ruce           рука    руци

Noga     nodze          noha      noze          нога    нози

Mucha   musze         moucha    mouse                        (морфонология се занимава с такива редувания)

Заличило се е това редуване в руски, словашки, словенски – заличили са се резултатите от втора палатализация.

Praha: Чеш.-Praze ,словаш-Prahe

О-осн. именителен падеж мн.ч.: стб оучеnнкъ – оучеnнцн  (2 палатализация)

К.и.е.: oi> ai (балтославянски)> ī (монофтонгизирало) > i (IXв)

Богъ – боsн, доухъ – доусн

Различие в развоя на „х“ в корена:  стб сяръ (=сив), рус: серьiй, пол: szary, чеш: šery, словен: ser; (запсл. – ш, имало х)

Б) Съчетанията *kv, gv пред ятова гласна от дифтонгичен произход:

В южнославянски ятовата гласна палатализира, в източнославянски е под въпрос, в западнославянски не палатализира!

Стб цвятъ, sвязда, ср/хр: cvet, zvezda (екавски), cvijet, zdvijezda (йекавски)

Чеш: květ, hvězda, пол: kwiat, gwiazda (западнославянски – няма 2ра пал.), рус: цвет, звезда, белар: цвет, квет, зорка, укр: цвiт, квiт, зiрка (не се употребява звезда)   

Славистите предлагат 3 вида обяснение:

1)формите с „цв“ и „зв“ в източнославянски могат да са старобългаризми, а формите с „кв“/ „гв“ са изконните източнославянски форми.

2)формите с „цв“ / „зв“ са изконни източнославянски, а с „кв“ са полонизми. Противен на тази теза е фактът, че има руски диалекти и то на териториите, където никога не са влизали в полско-литовската държава, където също има такива форми с „кв“.

3)формите „кв“ / „гв“ са изконно източнославянски, както и „цв“ / „зв“.

В)Втора палатализация се осъществява понякога и пред други предни гласни, но в заемки: стб цęта от гот.: kintus от лат.: centus (=една стотна част). Тук не се осъществява 1 палатализация, най-вероятно защото не е била вече активен процес.

Стб црькъi, црькъве,  < *kir(i)k-, старовисоконемски > kirche, church

Съответните думи са заети след като първа палатализация вече не е била актуален процес, затова „к“ е претърпяло втора палат.

Парадокс: понякога има колебание в една и съща дума дали да има 1 или 2 палатализация на „к“:

Бг църква, стб црькъi, рус: церкьвь, укр: церква, пол.: cerkiew  (Навсякъде е резултат от 2 палат. -> ц)

Също черква – свръхстарателна форма, измислена през XIXв,  - негов колега, не е прав, защото „черква“ си го има още в дамаскините от XVII в – ранноновобългарски език – черква е старинна форма. Като вариант на „църква“ е още от праславянската епоха може би. Има  и други колебания: между ч и ц.

*kv, gv по 2 палатализация: цвят, звезда, родопски говори: чювят, джювязда – стар вариант на произношение.