18. Основни теории за славянската прародина – класически и съвременни

Класически теории и екзотични теории: Днепър-Висла, Висла-Одра, Полесие, Днепър-Западен Буг, Среден Днепър, Среден Дунав, Алтай, Кавказ, трако-илирийска, неиндоевропейска, азиатска.

А) прародината обхваща и Днепър и Висла – Любор Нидерле обединява основни ареали, претендиращи да бъдат славянска прародина: източния Днепър и западния Висла. По-късно:

Запад                  Изток

Висла-Одра        Западен Буг – Среден Днепър

(дн. Полша)         (част от дн. Беларус и Украйна)

Б) Висла – Одра – Ян Чекановски, Миколай Рудницки, Витолд Манчак, Тадеуш Пер С...

В) Днепър: на запад от Среден Днепър – Кажимеж Мошински, Збигнев Голомб

-Днепър – Западен Буг – Федот Филин

-Полесие (р. Припят) – Хенрик Улашин

Г) Днепър – Висла – динамична прародина  - Иван Леков с двупосочни миграции и слабо диалектно членение

Д) Казахстан и Долна Волга – Хенрик Ловмянски – също динамичен модел на прародина – примирява всички

Казахстан -> Припят -> Висла (най-късно)

Е) Среден Дунав -> Панония (дн. Унгария и съседната земя) – Олег Трубачов – Тази престава е отразена в средновековни текстове – хроника на Гал Аноним (XIIв) 1112-1116 на латински

-Житие на св. Климент Охридски от архиепископ Димитрий Хоматиан (нач. XIIIв.)

-Староизточнославянската Несторова летопис

-Повест за изминалите години XII-XIVв.

Ж) „екзотични“ теории за прародината на праславяните – Трако-Илирийска, Алтай, Кавказ, неиндоевропейски

Съвременни теории. Възгледи, свързващи произхода на славяните с неизвестна малка територия, с демографски и стопански взрив. Късният праславянски като лингва франка във варварското общество от VІ – VІІІ в.¸ като общ език на воинското съсловие в държавите на прабългарите и аварите с важни обществени функции и висок социолингвистичен престиж.

З) демографски взрив – Хана Поповска – Таборска

-До Viв навсякъде се споменават други народи, към Viв праславянският няма видимо диалектно членение. Досегашните теории са недоказани и предпоставени, произлизат от единна с-ма

-До Viв праславянският език се е говорел на малка територия, неизвестно точно коя, след това – вследствие на демографския взрив – носителите му се разпространяват на голяма територия, а със себе си разпространяват и езика.

И) „социолингвистични“ теории: VI –VII в на варварския свят социолингвистична обстановка и обществено устройство. Омелиан Прицак – свързва началото на славяните с Аварската държава (и с прабългарите)

-През Viв степните империи на аварите и прабългарите се нуждаят от гранична стража, която да пази Дунавската граница (Византия). Да допълва конницата на степните народи като пехота и десантни части (с еднодръвки). Граничната стража се набира от хора с различен произход (дори и насилствено), които се разбират помежду си на общ език – лингва франка.

На алтайския език на аварите и прабългарите граничната стража се нарича саклаб/саклабин, което на гр. Звучало като склавин (лат. Склавен) => славяни.

Праславянският става език на войната, съда и администрацията в държавите на аварите и прабълфарите. В него се развиват специализирани стилистични пластове и специализирана лексика.

Поради тези си функции праславянският има висок обществен престиж и се употребява от господстващата алтайскоезикова аварска и прабългарска върхушка.

Хенрик Бирнбаум – подобни възгледи – обяснява някои фонетични промени с начина, по който са говорили на праславянски алтайскоезичните авари и прабългари.

За кратко праславянският се разширява на големи територии, защото става общ език (лингва франка) в държавите на авари и прабългари -> сега е почти общоприето мнение