17. Езикови данни, свидетелстващи за контакти на праславяните с други културно-езикови общности

Езикови данни, свидетелстващи за стари контакти на носителите на праславянския език с други етноси:

Колкото по-многобройни са общите езикови (най-вече лексикални) елементи, толкова по-късни и/или по-интензивни са контактите. НО елементите трябва да са общи единствено за разглежданите езици (езикови групи), а не да са общоиндоевропейски, защото общоиндоевр. е наследена от праезика.

Общи славяно-балто-германски, славяно-келтски, славяно-италийски, славяно-гръцки, славяно-хетски, славяно-тохарски елементи.

А) славяно-гърци: Много стари и не толкова многобройни общи елементи, най-често общи словообразувателни решение, въз основа на наследени суфикси и афикси от индоевропейския. (возъ, ходъ; п.с. vozъ, гр. okhos, к.и.е. * uog’hos) общо е словообразуването

Б) балто-славяно-германски (класическите възгледи на Шлайхер – паралел): Остатък от древна епоха на балто-славяно-германска общност: сняг, тъiсęшта/тъiсąшта, цял, злато, ръж, сребро, бор, лебед, свиня, бос, гладък, дол (долина). Англ snow, thousand, whole, dale и др.

Г) славяно-келтски (по-стари от славяно-иранските, защото езиковите следи са по-слаби) – взаимодействие на територията на дн. Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Украйна; Заемки като  тесто, лют, дъно, слуга и др. Конната войска я измислят скитите и прабългарите я наследяват от тях. Прародината на келтите е на север от Алпите, разширява се до Британските о-ви, съвр. Португалия и Испания; в Б-я също е имало Келтско царство. Келтите са предимно земеделци, основна сила – пехота.

Общи славяно-ирански и славяно-германски елементи. Значение на иранските (скито-сарматските) и стариге германски заемки в праславянски.

В) славяно-ирански (не дн. Иран, а степите) – предполагаеми взаимодействия на праславяните с ираноезични обитатели на европейските степи: скити, сармати, алани. Включително важни заемки на названия за религиозни и културни понятия: бог, рай, свęтъ, сварог, могила, чаша, топор, соха, сто, черен, грива, тека – тъшть (означава празен>тшеславие), радн, къ;

Скити, сармати, алани: (класическата представа за обособяването на славяните)

Scythia (земите на скитите)

Parthia (империята)

Племената язиги в дн. Унгария

Д) славяно-германски – заемки от германски на обществена, военна, търговска, битова лексика. Включеност в един обществен организъм – обитават съседни или една и съща територия. По времето на готи (югоизток), вандали (Силезия), гепиди, бургунди (французи). Примери: заемки през старите славянски езици от старогермански – княз, дума, полк, меч, шлем, броня, брадва, седло, ладия, купувам, лихва, мито, изба, кладенец, скот, стъкло, блюдо, пила, греба, ликувам, вкусвам.

-други общи елементи: чужд, люде, любов, прия(тел), котел – cattle, help – момчетата са били помощници – хлапе, chłop(ak), handags –художник. Свобод = свой господар; господ = господар на чужденците.

Източно, алтайско (евентуално хуно-българско и аварско) влияние върху  къснопраславянската лексика и фонетика.

Богата лексика и синонимия, сравнително малко гръцки заемки (особено за абстрактни, обществени, стопански и правни понятия) в старобългарския език като доказателство за важните обществени функции и високия престиж (в социолингвистичен смисъл) на късния праславянски от предписмената епоха.

VI – VII в – социо-лингвистична обстановка и обществено устройство на варварския свят: Понятия като престижност на езиковия код (на даден език, диалект, социалект), лингва франка (ср-во за общуване в многоезично общество), степни империи: симбиоза и взаимно допълване (политическо, военно и стопанско) между номади (пастири, конница) и уседнали племена (Земеделци, пехота).