14. Балтославянски езикови отношения

Проблемът за балто-славянските езикови отношения се поставя още в първите трудове по  славянско езикознание, поради установена близост в  развоя на двете езикови групи. Това е дълъг и недовършен спор, преминава през различни фази взависимост от доминантния теоретичен подход. Правят противоположни изводи въз основа на един и същ вид материал, който остава постоянен. Всички признават наличието на такава общност. Спорът е за нейната квалификация. Спорещите се разделят на три групи:

1)последователни привърженици на идеята за балтославянски праезик

2)привърженици на идеята за единство  - без праезик – възникнало по-късно като  резултат от независимо паралелно развитие, продължило кратък период

3)противници на възможността за съществуване на каквото и да било единство между балтийския и славянски езиков клон

Главният представител на сравнителната индоевропеистика - Карл Бругман (автор на сравнителна граматика на индоевропейските езици 1897-1916) – пръв формулира проблема и доказва в духа на Шлайхеровата теория, че балтийският и славянският език минават през период на общ праезик, а не наследяват отделни праиндоевропейски диалекти. Това схващане възприемат младограматиците. Предлагат се термините летославянски и славянолетонски, които се лансират от Франц Боп, А. Шлайхер и Я. Грим.

Пръв поставя под съмнение тезата на Бругман Александър Мейе. Според него нито един от признаците, определени като балто-славянски, не говори решително в полза на някаква общност. Изводът на Мейе е, че балтославянски праезик никога не е съществувал, а паралелите между двете езикови групи са резултат от самостоятелно развитие в съседство, при сходни условия за живот. Към средата на XXв се появяват привърженици на скептицизма на Мейе. Това са английският лингвист К. Метюс, италиано-английският лингвист Дж. Бонфанте, германският балтист А. Сенд (той твърди, че по времето на предполагаемата общност балтийците и славяните са били разделени от непроходими блата и езера.

Близостта между балтийските и славянски езици е отбелязана като впечатляваща още в първите трудове по славянско езикознание през ХІХ в. и е интерпретирана като: породена от общ балтославянски праезик, като балтославянско единство, балтослав. епоха (период), балтославянска съобщност, балтославянски паралелизъм, балтославянски съюз и т.н. Така наречената балтославянска проблема е един от горещо обсъжданите въпроси на славянското сравнително-историческо езикознание още през ХІХ век, изследванията продължават с неотслабващ интерес през целия ХХ век, но и на съвременния етап едва ли може да се говори за общоприети решения и обобщаващи заключения, ако не се смята общата постановка за лингвистичния характер на балтославянската проблема, който изключва възможността за търсене на общ в етническо и археологическо отношение балтославянски древен социум. Не се наблюдава единство и по отношение на хронологичните граници на т.нар. балтославянска епоха: началото й се отнася към ІІІ хилядолетие пр. Христа, ІІ хилядолетие пр. Хр., средата на І хилядолетие пр. Хр. и даже към периода непосредствено преди новата ера.

5.1.Противоположни мнения Балтославянската общост е схващана различно от различните езиковеди и в различните времена. Според е въпросът кога е съществувала тази общост или близост между балтийски и славянски. Според археолозите това е времето между 1800-1200г. пр.н.е., докато езиковедските определения са различни. Най-често обаче се говори за време от петстотин до хиляда години между нач. на 2рото хилядолетие и нач. на 1вото хилядолетие пр.н.е. Няма единство и по въпроса дали става дума за общност, поставена на основата на праезик, или само на близост, осветлявана като резултат от по-късни взаимоотношения. Някои езиковеди /К.Бругман, Я. Розвадовски, Вл.Георгиев/ предполагат съществуването на общ балтославянски праезик, о който по-късно по пътя на диференциацията са се отделили балтийски и славянски клон. Други /А. Вян, А. Мейе, С.Б.Бернщейн/ твърдят, че очевидно става дума за продължение на сва самостоятелни индоевропейски диалекта, които в определен период са се развивали паралелно, в тясно съседство. Двете потиворечиви становища са представени от Иван Леков. Според него балтославянската общност е величина непостоянна в пространствен и временен смисъл. Той подкрепя становището, че алтернативата балтославянски език или балтославянски езиков паралелелизъм е логически неоправдана, а общите черти за двата клона следва да се обяснят чрез комплекс от всички възможности за езиково развитие в миналото, които довеждат до съзнаването на нови общи черти между сродните езици или диалекти в съседни територии.

5.1.1. Общ балтославянски праезик.

5.1.2. Вторично сближаване на балтийски и славянски след разпадане на първоначалното им единство.

5.1.3. Независимо успоредно развитие на родствени езици.

5.1.4. Отсъствие на езиково единство – само общи архаизми и общи иновации.

5.1.5. Езикова съобщност вследствие на вторична конвергенция на родствени езици на съседни територии.

5.1.6. Праславянския като късно обособила се част от прабалтийски.

5.2. Прояви на историческата близост между балтийските и славянските езици:

5.2.1. Обща лексика 

Редица сходни думи, принадлежащи към основния речников фонд. Няколко сходни продуктивни наставки при словообразуването – ino, iko, itjo, tajo

5.2.2. Общи фонетични изменения: еднакво разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, опростяване на двойните съгласни, еднакъв развой на интонации и преместване на ударения, подобри промени на *s, *tj, *dj, подобно сливане на кратките а и о.

а) Двата клона са разшили еднакво индоевропейските фонеми r,l (сричкотворни съгласни) като ir/ur, il/ul в съответствие с корелацията мекост-твърдост при разшиение с преходен вокал

б) В двата клона се унищожава старата консонантна геминация

в) Сходствас в развоя на интонациите, в появата на нови дължини и в движението на ударението

г) Сливане на а и о в един вокал, който в славянския е о, а в балтийски – а

5.2.3. Общи черти в морфологията и синтаксиса: изравняване на основата на показателните местоимения, аблативни по произход окончания в родителен падеж, дателни окончания в множествено число, склонитбен тип на сегашните деятелни причастия, промени в склонението на съществителните с консонантни основи, прости и сложни форми на прилагателните, творителен предикативен падеж, родителен отрицателен падеж.

Moрфология:

a) Създаване на сложни прилагателни от прости по пътя на аглутинацията чрез добавка на анафорично местоимение, като и двете части се склоняват

б) Еднакъв вид аналогия в Дателен падеж ед.ч. на личното местоимение според паралелизма в Родителен падеж ед.ч.: Р.п. слав. mene, лит. mane, Д.п.  слав. mьnя лит.manei

в) Преминаване на някои съществителни от стари консонантни основи на i-основи

г) Преход на непалатални към палатални основи на причастията на –nt

д) Замяна на местоименната основа so, sa със to,ta

е) Нови окончания в субстантивното наклонение

ж) Спрежението е изградено на две основи – сегашна и инфинитив

з) В двата клона отпадат конюктивът, медиумът и перфектът

и) Инфинитивът има еднакви окончания –ti< -tei

Синтаксис:

а) Наличие на Творителен предикативен

б) Наличие на Дателен с инфинитив

в) Употреба на Родителен падеж след супин