Едносъставни изречения

Едносъставни изречения
Безподложни				Безглаголни (Именни)
Определено-лични	Неопределено-лични	Обобщено-лични	Безлични
Глагол в 1 и 2л ед. и мн. ч., който означава говорещия/ слушащия. (Ако ме надиграеш, ще ти пристана. Докторе, чете ли вестника? Хубаво помни! Трябва да се готвим. После да не се каете.)	Глагол в 3л мн. ч. със значение на неопределен субект на действието и състоянието, но е определен от ситуацията. (В съда не потупват по рамото.)	Глагол 2л ед.ч. и 1 и 2л мн.ч. със значение за всички лица (участници и неучастници). (Да речем. Можеш ли да не се смееш. Представете си. Идете и вижте. Два пъти мери, един път режи!)	Безличен глагол 3л ед.ч. или друга безлична дума в съчетание със спомагателен глагол, не посочва активен деятел. (Вали. Съмва се. То се знае. Спи ми се. Вижда се, говори се, чува се, разбира се. На панаира е весело. Стана светло. Кога е удобно? Обзе я страх. Нямаше никого. Може да се пее. Трябва да се тръгва вече.)	Главна част – съществително име. (Смрад, дим, стени окадени, тъмничен въздух. Селски двор. Добро оръжие. Ето ги горите. Предатели! Ах ти, глупаво момче! Добра среща!)