Ж

Ж

Жанр - в широк смисъл-разновидност на произведение на материалното или духовното творчество; в областта на лит. творчество-разновидност на творчески постижения, отличаваща се освен с типологически родови черти и с индивидуално своебразие. Жанр означава буквално род. Обикновено наричаме родове трите дяла на словесността – епос, лирика, драма, а с "вид" или "жанр" обозначаваме техни поддялове – роман, сонет, комедия и т.н. Най-грубо казано, понятието жанр означава обща категория, която свързва множество конкретни творби на основата на техни общи свойства. Жанрът е една от най-проблематичните, но и една от най-устойчивите категории в литературознанието – от Аристотел насам мисленето за литературата е неделимо от жанровата теория. Едновременно възхвалявано заради способността си да въведе порядък в разнообразните литературни факти и заклеймявано като в последна сметка безполезно, понятието за жанр винаги се е влияло от по-общите теоретически гледища в съответния период или национален контекст. В мисленето за литературата жанровите понятия изпълняват различни функции: дескриптивна; оценяваща и прескриптивна; интерпретативна. До ХVIII в. теоретиците се занимават с жанра предимно прескриптивно, а след това – преобладаващо дескриптивно. Прочутото триделение – епос, лирика, драма – е много далеч от това да е "естествено" деление, открито от древните гърци, тъй като липсва както у Платон, така и у Аристотел. Теорията за трите рода е резултат от дълго класифициране и събиране на жанрове и изкристализира едва през късния ХVI в. В Древна Гърция например независимо от огромното количество жанрове и жанрови названия, които днес бихме отнесли към лириката, липсва понятие за лириката като род. Ако Френският Класицизъм е христоматиен със своята загриженост за чистотата на жанровете и за жанровите йерархии, то през Романтизма се пропуква авторитетът на жанра, но атаката срещу жанровите класификации кулминира в писаното от Кроче през ХХ в., според когото творбата е продукт на уникална художествена интуиция, жанрът е чиста абстракция с известен принос в конструирането на класификации и подреждането на литературното поле, но напълно безполезен от естетическа гледна точка.

Серия противоречия пронизват жанровата теория. Основен тук е херменевтичният проблем, динамиката между част и цяло – как да подберем творби, които са характерни за епоса например, ако не знаем предварително що е епос – знание, което може да се роди само на основата на изучаване на творби, предварително обявени за епос? И още – как да изолираме "чист жанр", щом жанровете много често са "смесени", но и по-важното – те са активни участници в литературното поле, градят себе си в процес на активно оразличаване или приближаване до други жанрове. Историческият живот на жанровете, промените, настъпили у тях в историческото им развитие, дават основание на много автори да считат, че за жанр може да се говори само в историческа перспектива. За други автори съществуват някакви естествени антропологически черти – светоусещане, ментална нагласа, модел на въображението, естествена склонност на съзнанието да подрежда, именува и класифицира – които пораждат жанровете и ги правят трансисторически и естествени, така например за Е. Щайгер трите рода, или по-скоро трите състояния на литературата (епическо, лирическо, драматическо) са обвързани с трите измерения на времето – минало (лирика), настояще (епос), бъдеще (драма). И още, мисленето на жанра минава и през съзнанието за социалната му активност, през схващането му като инструмент на властта в литературното поле и основен участник в градежа и охраняването на традиционни литературни канони.

Днес като че ли надделява гледището, че жанрът е необходим само дотолкова, доколкото може да се пригоди към една по-широка интерпретативна процедура или по-точно, ако може да стане евристична призма, през която да се откриват нови смислови нива в теста. Така например, заглавието "Елегия" на стихотворението на Ботев може да ни отпрати в различни посоки – да потърсим съвпадението и несъвпадението на това стихотворение с жанра на елегията, да осмислим хоризонта на очакване (вж. хоризонт на очакване в речника), който заглавието поражда в една аудитория, която има някакви жанрови интуиции и антиципации, да мислим името в термини като престиж на определени жанрови имена в дадени моменти от развитието на литературата и т.н. Все посоки, които биха обогатили прочита ни на текста.

Женска рима - съзвучие обикн.в края на стиха(по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма с ударение върху предпоследната сричка.