9. Николай Гогол - "Ревизор"

Ревизор - Николай Василевич Гогол- заглавието – ревизорът идва 2 пъти-в началото и в края. Заглавие, епиграф и първа реплика – 3 начала (започва на 3 пъти). Епиграф: „Не се сърди на огледалото ако ти е крива мутрата“. „Събрах ви господа, за да ви съобщя една много неприятна новина – при нас идва ревизор“ – първа реплика (на градоначалника). Репликата има функцията да отприщи действието.Действие м/у светкавицата и пренасянето на гръб. Когато ревизорът пристига, действието вече е изчерпано. Всичко става на живо, но като на уж. Завършва с 1мин. няма сцена (действието буквално умира) – миражна сцена – динамика в замряло състояние. Репликата – необходимост от ревизор – той е трескаво търсен и просто намерен.

Положителното начало отсътва – няма нито един положителен образ. Сам Гогол пише в своята „Авторкса изповед“, че е решил да „събере на едно място всичко най-грозно в Русия…, всички несправедливости“ и „наведнъж да им се надсмее“. Двигател на действието е страхът от наказанието, а то може да дойде вследствие на големите извращения, които градоначалникът и неговите подчинени са извършили. В центъра е социалният конфликт. Действието се развива в кратък срок – 2 денонощия. То е много динамично и постоянно нарастващо. Преди нямата сцена се развива в един комедиен план (стремежа на героите да се представят такива, каквито не са), а с идването на нямата сцена прераства в трагедиен план. Това е нещо ново в руската драма на 19в. Завръзката, кулминацията и развръзката са разширени по нов начин. Завръзката носи общ х-р – тя се отнася до съдбата на всички герои. Завръзката е още в първата реплика на градоначалника: „Събрах ви господа, за да ви съобщя една много неприятна новина – при нас идва ревизор“. Тя предхожда  експозицията. Кулминацията и развръзката съвпадат – в съобщението на полицая, че е пристигнал истинският ревизор. След този момент следва нямата сцена, която променя х-ра на действието.

Ревизорът Хлестаков е представител на столичното чиновничество. Най-хар. му черта е лекомислието – той не мисли не само какво говори, но и какво върши. В едно и също време се обяснява в любов на майката и на дъщерята. Градоначалникът като представител на провинциалната крепостническа бюрокрация е много по-различен от Хлестаков. Той е по своемо умен и практичен. Той не се бори срещу мошеничествата и рушветите, а срещу тяхното неразумно използване. Единственото положително лице според думите на автора е смехът – коригира нередното и показва истината за случбащото се. Гогол насочва вниманието си не към комизма на ситуациите, а към комизма на характерите.