9. Уилям Шекспир. Крал Лир. Мотивите за лудостта и властта, проблемът за теодицеята. Приказният модел и проблемът за отношенията м/у поколенията.

9. Уилям Шекспир. Крал Лир. Мотивите за лудостта и властта, проблемът за теодицеята. Приказният модел и проблемът за отношенията м/у поколенията.

Фабулата на „Крал Лир” е много по-отдалечена от вероятното, отколкото в която и да е друга Шекспирова трагедия. Образът на бащата, който изпитва любовта на своята дъщеря и получава отговор, чийто истински смисъл не може правилно да оцени, се среща в различни английски приказки. Такова положение е възможно само във фантастичния свят на приказките. Но в него се крият възможности за величествени драматични ефекти и това е, което привлича Шекспир. Още преди него преданието за Лир и неговите дъщери битува в английската литература и търпи различни преработки. Главните изменения, които Ш. прави са три: лудостта на краля и бурята, която я олицетворява; трагичния край на драмата и вторичната фабула за Глостър и синовете му, която представя действие успоредно на главното- една история заимствана от пасторалния роман на сър Филип Сидни „Аркадия”.Значението на това вторично действие обикновено се търси от критиците в обобщаващата му сила. Вероятно причината в „Крал Лир” Ш. да вкара едно цялостно вторично действие, вместо само откъслечни епизоди, както в другите му трагедии, е самото наличие на драматичния материал. Приказната фабула със своите повторения, с пълната успоредност в държанието на двете по-големи дъщери изисква известно раздвоение на интереса, за да се избегне натрупването на сцени с еднакво съдържание една след друга. В старата драма това разделение се постига чрез вмъкване на сцени, в които Корделия демонстрира своята преданост към баща си. Но с това се разкъсва цялостното впечатление.  Ш. През цялото 2ро и 3то действие на трагедията си запазва основното настроение непокътнато, избягва всякакви емоционални контрасти, но постига разнообразие чрез съпоставянето на двете успоредни фабули.

Чрез двойната фабула се увеличава емоционалното въздействие на драмата, не философското й съдържание. Така ужасното, безизходното в положението на Лир се засилва твърде много, но с цената на известни жертви. Сложното действие, големият брой действащи лица с важни роли довежда до известен схематизъм в обрисуването на характерите, индивидуалността тук не е способна да изпъкне особено ярко. Въпреки опитите за разграничаване, критиците признават, че образите на вдвете по-големи сестри се припокриват и репликите им са взаимнозаменяеми.

Лир също остава сравнително мъглява фигура, но това позволява на Ш. да покаже развитието на образа. Само една черта се запазва у него като постоянна – царското му величие, дори и то бледнее в последните сцени с  Корделия, където се вижда само човекът – слаб, смирен, безпомощен. Но обратът в душата на Лир убеждава, защото не настъпва внезапно, а постепенно. Това е бавен процес, при който той се превръща от холеричен тиранин до мъченик, намиращ в място в сърцето си за мъките на цялото човечество.

Откакто напуска къщата на Гонерила промяната в душата му настъпва бързо. От прозрението, че той като човек е слаб, зависим от волята на други, стига до състрадание над бедния шут, останал на поройния дъжд. Всред всички душевни страдания, всред ужасите на бурята, която му се струва милостива в сравнение с жестокостта на неговите дъщери, той намира време да шепне една молитва за всички ония, които изпитват студ и глад и да се упреква, задето не се е погрижил за тях като крал. Но страданията на другите все още са чужди за него и едва срещата с полуделия Едгар му показва, че всички хора са равни и братя помежду си. И така в сцената след бурята, когато природните стихии са утихнали и ураганът в неговата душа е улегнал, той се вижда вече като един от всички нещастници на земята, разбира, че хората се различават само по дрехите си, че всички са еднакви и че никой няма право да съди ближния си. И когато се се издига до висотата на това съчувствие, страдалческият път на Лир вече е изминат. С блаженството на срещата с Корделия се откупуват всички страдания, а след този момент  това, което се случва с Лир вече не е важно.  Смъртта на стареца и Корделия е само ефектен завършек на трагедията.  Чувствата на Лир са, които занимават поета, и неговите мисли и схващания служат  само да придружават промяната у човека, не да я обосновават. Художественото впечатление е, че гордият, непреклонен дух на Лир се сломява, и че той същевременно се очовечава, пречиства се от своя егоизъм и се освобождава от всичко, което е опетнявало любовта му към Корделия. Тържеството на тази любов е същественото в трагедията.

Впечатлението за страшни страдания и за нечовешка жестокост се засилва от многобройните образи за мъчения и за страшни зверове, хищници и грабливи птици, употребявани най-често във връзка със двете жестоки дъщери.

Проблемът за властта (от лекции)

В смисъла на живота на Лир, мисълта „Мисля, следователно съществувам” има идейна трансформация, в която „мисля” е заменено от „властвам”. Лир дотолкова се е вкоренил във властта си, че все пак не може да се раздели с нея. Дори след поделянето на всичко между дъщерите си, не може да остане без присъщите за властта привилегии.  Той е зависим от нея – властването е постамент на неговата екзистенция. Когато той остава без нея, изпада в криза.  Лир трябва да се издигне от съществуването като крал до битието, трябва да помъдрее, да премине през криза, да осъзнае и почувства, това което имат другите хора.

Проблемът за властта е разгледан през призмата на наследяването (2те паралелни линии: 1) Лир и дъщерите му – разпределяне на кралството; 2) Глостър и синовете му ). Наследяването при Ш. се приема като акт на признаване или отхвърляне – признаване като пълноправен син или дъщеря.

Бащинската функция на Лир е страстната с кралската. Той дава, но в замяна иска да получи нещо  - уж в знак на уважение държи да запази свитата си, отношението и почитта като към крал.

Приказен модел – Ш. пренася легендарни, приказни модели в трагедията си.

-                    за най-малкия брат/сестра - Най-малката сестра Корделия е израснала при същите условия, но все пак тя остава различна от по-големите си сестри. Въпреки заразеността на взаимоотношенията в кралския двор и цялата неискреност, Корделия остава недокосната от злото.

Проблемът за лудостта

Лир преминава през няколко фази. В началото той е със здрав разсъдък, след това полудява, за да достигне до просветление и да помъдрее.

По време на бурята Лир е истински луд. Появяват се шутът(луд по професия) и Едгар (луд по неволя. След измяната на брат му е принуден да се преоблече като скитник, правейки се и на луд. По онова време това представлява протекция от страна на властта. В Шекспировия театър смяната на дрехите означава автоматично и смяна на идентичността.).

Проблемът за лудостта се открива като резултат от кризата, в която попада Лир, загубвайки фундамент на своята екзистенция (проф. Марко Минков – „разпад на личността”). Корделия е факторът, възвръщащ здравия разум на Лир. Тя се издига до новият фундамент за личността на баща си. Той се хваща за нея, така като се е държал преди за властта. След смъртта й, той отново остава без нещо, което да го задържи.

Проблемът за теодицеята

Проблемът има отношение към справедливостта.  Това е философски проблем за наличието на злото в света и за това чия е отговорността за него, дали богът е виновен.

Проблемът е засегнат в „Крал Лир”:

-          Едгар нарича боговете справедливи, но справедливостта предполага персонажът на Корделия да бъде пощаден от незаслужената смърт. Ш. поставя въпроси чрез необосновано случващото се. До отговорите зрителят трябва да достигне сам, те са загатнати. Ш. дава да се разбере, че отговорите на екзистенциалните въпроси са възможни.