8. Реализъм в славянските литератури

VIII. Реализъм в славянските литератури.

Божена Немцова (1820-1862) – заема едно от първите места в чешката л-ра; изразителка на демократичните стремежи на чешкия народ през епохата на революцията от 1848г. и смела боркиня с/у потисниците на чешкия народ, тя е същевременно основателка на модерната чешка проза, авторка, даваща първо четиво на чешките деца със своите дивни приказки и написала един от шедьоврите на чешката литература, повестта „Баба“.

Родена във Виена като Барбора Панклова. Започва с патриотични стихотворения – „На чешките жени“. Приказки в два сборника: „Народни приказки и повести“ и „Словашки приказки и повести“. Разкази и повести: „Селска картинка“, „Дългата нощ“, „Тъга по родния край“ 1846г. „Барушка“, „Баба“ 1855г. „Планинско село“ 1856г. „Четири епохи“, „Сестри“, „Бедни хора“, „Учителят“… Авторка е и на етнографски и пътеписни работи: „Спомени от пътуване из Унгария“,  „Картинки от Домажлицките околности“. Тя създава истински народно изкуство. За пръв път в Чехия дава широки картини на чешкия народен живот и показва типовете из народа, мъдри и добри , чувствителни и с богат  душевен живот… Тя не се откъсва от проблемите на действителността. Отправя се по пътя на реализма. Разисква особено въпроса за ролята на жената в чешкия национален живот.

Повестта „Баба“ – ославя чешкия народ, неговата мъдрост и творчески сили. Писателката тук създава образа на простата чешка селска жена, която въплъщава нравствената сила на народа и неговия копнеж по справедлив обществен ред. Сюжетът на тази повест е прост: Бабата се преселва да живее у своята дъщеря и се заема с домакинството на с-вото и с възпитанието и с възпитанието на децата. Проследен е целият й живот, обрисуван е живота в лоното на природата, изобразен е интимният семеен живот. Цялата книга е изпълнена с всекидневните събития в един чешки край, за който, както казва авторката, „човек, свикнал с шумния живот на големите градове“, би си помислил: „Как могат да живеят тези хора тук цяла година?..“ Бабата живее най-вече в света на своите внучета, но живее и се среща със своите съседи. Интересна е връзката на бабата с аристократите от близкия замък, които тя очарова със своя здрав ум, със своето простодушие и прямост. Тая си връзка бабара използва, за да помага на своите съселяни. Бабата е представителка на онзи слой в Чехия, който през векове пази чешкия език и чешката народност, въпреки най-тежкия народностен гнет в страната. В една епоха, когато чешкият език е все още в упадък, а чешкият народ е заплашен от германизация, бабата чехкиня се преселва от Германия в Чехия, за да научат децата й чешки език.

Ян Неруда (1834-1891) – роден в Прага в кв. Мала Страна. Поет, белетрист, фейлетонист, публицист и литературен критик, той е водач и властител на мислите на цяло поколение прогресивна чешка интелигенция, той е един от създателите на чешкия реализъм, основател на най-новата чешка поезия, творец на чешкия фейлетон, той е един от тези, които полагат основите на съвременната чешка култура. Започва своята л-рна дейност през 50те години, 1857г. първа стихосбирка „Гробищни цветя“ – отразява настроението на чешката и европейската прогресивна интелигенция, обхваната от дълбока печал след революцията на 1848г. Сбирката съдържа стих. със социални мотиви (ново). 1867г. втора книга стихове „Книги стихове“, 1864г. първа книга разкази „Арабески“ – те са подготовка за написването на най-значителното прозаично дело на Неруда – „Малострански разкази“ 1878г.

Появяват се най-напред в периодичния печат. Първи е „Седмица в тихия дом“ от 60те г. останалите 12 възн. в ср. на 70те. В разказите е обрисуван пражкият квартал Мала Страна с неговите обитатели, домове, улици и всекидневни събития. Образи: Баворова – проста и истински добра жена, която не се срамува от своя долен произход, Вацлав – нейн син, уволнен от учереждението заради сатирични писания за началниците. По-нататък Еброви, които искат да минат за високопоставени, а тайно шият войнишко бельо и чиято дъщеря Матилда напразно се стреми да задържи благоразположението на офицера от комисията по облеклото, доктор Лоукота, мечтаещ за хубавата Йозефинка и принуден да вземе дъщерята на своите хазяи и т.н. чак до четирите малострански момчета, които съставят план да унищожат австрийската империя. Неруда открива за чешката л-ра нов свят – света на градската нищета и на дребните съществувания. Бедните и безправните имат винаги неговото съчувствие. Той постоянно изтъква, че принадлежи към тях. Любовта измества брака по сметка, там, където е нужна борба, цари равнодушие. Животът е застоял като гнила вода в блато. Силите на човека стоят неизползвани, те не получават творческо развитие. Моралът е условен, всичко е удавено в предразсъдъци. Разказите му имат почти винаги реална основа.

Написва над 2000 фейлетона.

Лаза Лазаревич (1851-1890) – роден в Шабац, Сърбия. Расте в патриархална среда. Той оставя малко по обем, но с голяма художествена стойност белетристично дело. Учи право в Белград и медицина в Берлин. В Белград попада сред Омладината. Връща се в родината си и работи като лекар и писател. 1879г. първи разказ „Първи път с баща ми на утринна“. Възсъздава в разказите си народния живот: в селото и в малкия град. И в града и в селото владее още патриархалния живот. Той рисува една идеална патриархална Сърбия, със спокоен и щастлив живот, пълна с добри хора. Тоя спокоен живот си има и своите трагедии. Това е лутането м/у старите и нови форми на живот, защото времето на Лазаревич е преходно. При него идилията преминава в драматичен конфликт, който се разрешава пак в идилия.

Анте Ковачич (1854-1889) – роден в Хърватско Загоре, от бедно селско сем. Представител на хърватския реализъм, обърнал поглед към проблемите на действителността. Започва да пише стихове: лирически стихотворения и по-дълги епически творби в стихове. Стиховите му творби („Избрани песни“ 1908г.) са патриотични, социални и сатирични. Най-силен израз на сатиричния му гняв намира в пародията на поемата „Смъртта на Смаил ага Ченгич“ от Иван Мажуранич – „Смъртта на баба Ченгичкиня“ 1881г. - осмиваща илиризма и южнославянската идеология, „Fiškal”, където запазва старите тематични идеи и реалното се слива с фантастичното, появяват се образите на фаталните жени, както и забраненият за близо десетилетие роман „В регистратурата”, смятан за най-значимото му произведение.

Историзъм в славянските литератури:

Алоис Ирасек (1851-1930) – роден в Североизточна Чехия в бедно занаятчийско сем. Романът „Песоглавци“ е  най-борческото, най-революционното му произведение. Заради своята служба по чешките граници ходските селяни, т.нар. песоглавци са получили от чешките крале привилегии, изложени в специални грамоти, които те ревниво пазят. След Белогорската битка, обаче, в 1630г., те биват продадени от Фердинанд 2 на феодалния владетел Ламингер Албенройтски. Ходите не се примиряват с феодалното робство и започват процеси срещу феодалния господар, позовавайки се на своите грамоти. С влиянието, връзките и парите си, с които подкупват съдии и адвокати, дори адвоката на ходите, Албенройтовци печелят процесите, нареждат изземването на грамотите и арестуването на ръководителите на ходите. Ходите се вдигат на въстание, което бива удавено в кръв.

Подробно и живо Ирасек е представил събития и епизоди, които характеризират една цяла епоха, настъплението на феодалите към чешкото село, техните произволи и отпора на селяните.

Ирасек рисува ярки образи на селяни, които растат като борци. Такъв е образът на Ян Козина, който отначало – поради семейното си щастие – стои настрана от борбата. Светъл образ на селянин борец е и Матей Пршибек. Борбата на ходските селяни става символ изобщо на борбата на чешкия народ за право и свобода.

"Старинни чешки предания" 1894г. – разказват старинни предания, свързани с различни моменти от чешката история и различни исторически места, не само подхранват въображението, но правейки близка, интересна и скъпа старината в страната, будят привързаността към отечеството.

Август Шеноа (1838-1881) – роден в Загреб, от сем. на пекар, доста понемчено. Следва право в Загреб и Прага, не завършва у-та, защото се увлича по л-рата. Той е тероретик на л-рата, поет и белетрист, литературен публицист, фейлетонист и драмописец. Започва модерната хърватска л-ра. Като поет е романтик. Създава много лирически песни, балади, епически стихотворения, разкази в стихове. Осн. мотиви в лириката му за любов, родина и свобода.

Първи исторически роман – „Златото на златаря“ 1872г. в сп. „Венец“- донесъл славата му на белетрист. Разказва за трагичната любов на млад и храбър аристократ, Павел, и хубавата дъщеря на един загребски златар, Дора. Шеноа разкрива тук борбите м/у буржоазията и аристокрацията през 16в.

Втори исторически роман „Селска буна“ 1877г. – тук са обрисувани големите селски размирици в Хърватско, избухнали през десетилетието 1564 до 1574г. От тях писателят избира характерни прояви, споява ги и оживява действието със съчинени любовни случки.

Трети исторически роман „Диоген“ 1878г. Тук са обрисувани действията на прогресивните хърватски слоеве от 18в. и техният конфликт с чуждите – австрийски и унгарски – домогвания за владичество над Хърватско. Образът на „Диоген“, благородния патриот Янкович, не е образ на историческо лице.

Той създава хърватския социален роман. Претворява историческия роман в социален, изобразява сблъскването на класите. Историческите му романи са изпълнени с горещо патриотично чувство, с любов и гордост за хърватския народ.

Хенрик Сенкевич (1846-1916) - Роден 1846г. в с. Воля Окжейска, Полесието. Принадлежи към класата на богатите земевладелци. Следва Филологическия факултет на Варшавския университет. Като студент публикува рецензии, литературно-исторически студии, фейлетони. Подписва ги с псевдонима Литвос. Удостоен с Нобелова награда за литература. Умира в Швейцария.

Литературно дело: 1. Разкази, повести и очерци 2. Исторически романи 3. Романи от съвременния живот.

1 част: творби, в които изказва съпричастността си към Позитивизма, интерес към съдбата на детето („Янко музикантът“1879, „Бартек-победител“1882). Пише повест „За хляб“  1882г.-поставя икон. тематика.

2 част: основоположник на Краковската истор. школа. „С огън и меч“ 1884г., „Потоп“ 1886г., „Пан Володиовски“ 1887/8г.– трилогия; времето, когато Полша двукратно разгромява Османската империя. Издава ги в части с продължения в трите големи вестника на Варшава, Краков и Познан. Полша и поляците – силно идеализирани. Прус го обвинява, че е идеализирал същата шляхта, станала причина за разпада на Жечпосполита.

„Кръстоносци“ (1900г.) - посветен на Грюнвалдската битка

-акуратно излагане на историческите факти; пълна противоположност на трилогията. Претворява събитията от 1410г., кулминацията на полската борба срещу немците. Битката при Грюнвалд, водена от обединени славянски войски, разгромили немците. Най-точно е описана самата битка; установено е, че е преписана почти напълно от Ян Длугош (взел я от тефтерчето на баща си, участник в битката).

“Quo Vadis” („Камо грядеши“)1894-1896г.

Наред с историческите факти, осн. нишка, която е извадил на преден план – християнството и мощната Римска империя, напълно неспособна да се противопостави на прогресиращото учение.

Проблемът за таланта и бездарието. Счита се, че романът е алегория на Руската имп. военна, политическата с-ма не може да репресира полската култура и католицизъм, както Римската империя по своето време.

„С огън и меч“1884г. (част от трилогия с „Потоп“ и „Пан Володиовски“) – Сенкевич възкресява рицарска Полша от 17в. Сплита исторически факти и лица със създания на своето творческо въображение – измислени сцени и герои, любовни преживявания, дворски интриги, героични преживявания.

Ян Скшетуски, който заема висок военен сан в двора на княз Вишньовецки, преминава победно през пожарищата, пленничеството и фронтовете на войните с казаците и татарите, за да се ожени накрая на романа за своята Елена, за която се сгодява в началото на романа и до която се домогва силен и смел полковник, на служба при украинския хетман Богдан Хмелницки. Намразеният от всички заради безчинствата на неговия отред Андрей Кмипиш във втория роман „Потоп“ се увенчава със слава  в борбата на поляците със шведите и спечелва и своята Оленка, която преди това му е заповядала да не се вясва никога повече пред очите й.

Полски литературен позитивизъм – общ преглед

ПОЗИТИВИЗЪМ: от 60-те г. на 19в. до 90-те г. на 19в.

Силно влияние върху хуманитаристиката – Иполит Тен –позитивистичен метод на изучаване на езикознанието. Позитивистична нагласа в науката: дедуктивен (хуманитарен) и индуктивен (природен).

Позитивизъм – последователното изучаване на обекта дава представа за природата, същността на този обект. Вярва, че процесите се случват последователно.

Дарвин влияе в позитивистичната нагласа – еволюционен метод.

В полската литература се свързва с всестранност, обстоятелственост и вгледаност в детайла (на това е гледано като еволюционност). Иван Шишманов и Михаил Арнаудов – български позитивисти.

Полският позитивизъм е крайно проявление на реализма.

Темите на позитивизма са актуални за тогавашното общество – жените, проблеми с евреите, немците в Полша, русификация, индустриализация на о-вото (град-село).

Свързва се литературата с извънлитературни проблеми – да решава актуални проблеми, да възпитава. Полският позитивизъм е дидактичен и тенденциозен в този смисъл. В литературно-исторически план е разглеждан като алтернатива на романтизма, като възглед за света.

Възгледът за революцията е заменен от възгледа за еволюцията („История на видовете“ – Дарвин). Полското об-во може да се промени по еволюционен път – да бъде възпитавано и чрез натрупването на тези промени и в историческа нагласа.

Образованието се явява просветител – стабилност на о-вото. Темата за Полша е изместена с една представа,че е организъм и трябва да се работи в об-вото.

---Елиза Ожешкова, Мария Конопницка, Хенрик Сенкевич, Болеслав Прус.

Прогресът е неудържим.

Елиза Ожешкова (1842-1910) –първата представителка на полската белетристика, проникната от „позитивистични“ идеали. От богато шляхтишко семейство. Учи в женски манастир във Варшава. Живее като помешчица от 16 годишна. Тя се противопоставя на принципа „изкуство за изкуството“ и се насочва към „изкуство за живота“. Първа новела – „Картинка от гладните години“ 1866г. – горещо съчувствие към народа в неговите страдания и презрение към социалния паразитизъм. Разкази и повести, в които разкрива въпроса за положението на жената и за брака в съвременното полско о-во: „Последна любов“ 1867, „Пан Граба“ 1869, „Дневникът на Вацлава“ 1869-1870 и др.

Роман „Марта“ 1872г.

Ожешкова се бори страстно за икономическото равноправие на жените.

Болеслав Прус (1847-1912) - Писател-реалист. Роден в Хрубешов, Люблинско под името Александър  Гловацки. От бедно семейство. Учи във Варшавския университет математика и физика, но чете философски и природонаучни съчинения. Напуска университета и се захваща с публицистика. Започва да пише фейлетони, постепенно преминава към разказ и роман.

Известен става с първия си роман „Предна стража“ 1885г. (интерпретира темата за германизацията на Полша; раздялата на обедняващата полска аристокрация със земите, именията си. Селянинът Юзеф Шлимак – консервативен, неграмотен. Опъва се на тази германизация). Прус се насочва към фотографското, педантично подробно описание; типично позитивистично описание.

„Кукла“ (1890г.)

Напомня на исторически роман. Има две разказващи фигури: старият антиквар и Вокулски. Главният герой се опитва да промени обществото. Финалът е отворен.

Действието се развива изцяло във Варшава, първият голям урбанистичен роман. Дава ни подробна панорама на Варшава и на обществата, живеещи в нея. Основа на сюжета е любовта на богатия търговец Станислав Вокулски към аристократката Изабела Ленцка. „Куклата“ е Изабела, високошляхтишка девойка. Богатството на Вокулски им е необходимо, за да се задържат на високото място, което заемат в обществената йерархия. Връзката им не може да е трайна, тя не обича, дори в негово присъствие флиртува с негодник като нея. Вокулски напуска търговията по нейно желание и измамен в своите най-хубави чувства изчезва безследно.

Романът дава широка картина на полските обществени отношения след въстанието от 1863г. Критическо-реалистичното изкуство на писателя: изобразява шляхтата, която или трябва да погине със своя паразитизъм и своите предразсъдъци или  да премине в света на мръсните сделки на буржоазията. „Романтизмът“ на Вокулски и неговият стремеж да спечели любов, почит и влияние сред аристокрацията го погубват. Той се оказва „несъвършен“ буржоа.

Прус въвежда два типа повествователи: 1) съпровожда персонажите; знае всичко 2)един от персонажите; в „Кукла“ – води се дневник от Жецки. Голяма част от критиката, вкл. и Сенкевич не са го разбрали; обвиняват го, че Вокулски е персонаж, като че ли слепен от 2 личности, но той е човек на преходното време.

„Еманципантки“ (1894г.)

Фрагментарност. Състои се от 4 части, които биха могли да се разглеждат самостоятелно.

Утвърждаване на една жена кр. на 19в. жените запо           чват да се борят за място в обществото, били са само в семейството.

2 новели: 1) пансион – проблеми на момичетата и директорката г-жа Латерн 2) в провинцията – учителката

Авторът описва образите на ред жени, място на действието е девически пансион с ученички, учителки и жена директорка. Най-вече го занимава участта на Мадзя Бжеска, дъщеря на лекар. Тя разбира смисъла на живота си в работата за благото на другите. Всички отговарят с неблагодарност и жестокост на нейната любов и грижи и тя търси убежище в манастир.

Въпреки своите хуманни възгледи Прус не може да намери смислени високи цели в живота на жените в буржоазното о-во и превръща своите героини в карикатури. При това положение романът представя крачка назад в развитието му като писател-реалист.

„Фараон“ (1896г.)-3 части

Исторически роман. Действието се развива повече от хилядолетие преди нашата ера. Прус рисува широка, пълна и убедителна картина на обществено- политическото и културно състояние в древния Египет; провежда важни обществени тенденции.

Основен позитивистичен роман – връщане на Прус далеч в миналото, за да може да се възстанови една епоха.

Основна сюжетна нишка на романа представя борбата на младия фараон Рамзес 13 против тиранията, алчността и ненаситността на могъщата жреческа каста. Начело с върховния жрец Херхор, жреческата каста погубва фараона. Херхор, взел властта в ръцете си, провежда реформите, за които се е борел Рамзес. В края на краищата прогресивните обществени идеи побеждават.

Главният герой умира – няма хепи енд. Оставя отворен финал за Египет и следващия фараон.

СЮЖЕТ: Действието на романа се развива в 11 век пр. Хр., по време на владичеството на последния фараон от XX владетелска династия на Египет. Последният фараон от XX династия е Рамзес XII, но Прус въвежда като главно действащо лице още един фараон - Рамзес XIII, син на Рамзес XII, като този образ му дава възможност свободно да разгърне фабулата на романа, без да я съгласува буквално с историческите факти. Рамзес XIII е младият престонаследник, който с нетърпение очаква да му се гласува по-голямо доверие и да му се поверят отговорни държавни и военни задачи, свързани с управлението на Египет. В началото на повествованието се състои военно учение, като се симулира битка в пустинята. Начело на единия отряд е младият Рамзес, подпомогнат от министъра на войната Херхор, неговият писар Пентуер, верният адютант на престонаследника – контето Тутмозис и още няколко високопоставени жреци и военни офицери. Целта на учението е да се провери доколко Рамзес е способен да ръководи войската. На пътя на отряда обаче се изпречкват скарабеи – малки свещени насекоми и жреците са категорични, че трябва да се заобиколят, колкото ѝ тази идея да се вижда абсурдна за Рамзес. Затова войниците преминават през един твърде неудобен маршрут и са принудени да заровят един канал, за да преминат на другия бряг. Възрастен селянин ги проклина, тъй като цял живот е копал канала и чрез завършването му се е надявал да получи свободата си, а армията за съвсем кратко време унищожава делото му. Без много да се церемонят войниците посичат жестоко клетника. Междувременно Рамзес и Тутмозис забелязват някакво разкошно имение и го посещават. Престонаследникът се влюбва в дъщерята на управителя – еврейката Сара. Учението е успешно за Рамзес, той показва необходимите качества на пълководец, но все пак след свикан държавен съвет се взема решение да се отложи с още една година назначаването му за ръководител на полка „Менфи”. Престонаследникът е силно разочарован и огорчен. Ентусиазиран от отличното представяне на войската, той обещава на войниците щедра награда, но се оказва, че няма средства, с които да се разплати. Именно затова той получава заем от богат финикийски лихвар, като го обезпечава със свои стопански чифлици, от които банкера да събира рентата в продължение на няколко години. Рамзес научава за съдбата на възрастния мъж, който безмилостно е убит от войниците му, като младежът искрено страда заради тази несправедливост. В няколко свои разходки по река Нил, той забелязва, че бирниците се отнасят изключително жестоко към бедните селяни при събирането на данъците, като впоследствие разбира, че това са именно имотите, които е дал като обезпечение на финикийците и безскрупулните лихвари буквално изцеждат и последните сили на мизерстващия египетски народ. Междувременно Сара е настанена в една от неговите къщи и се превръща в любовница на престонаследника. В двореца не са особено доволни, че Рамзес споделя живота си с презряна еврейка, но младият човек е силно влюбен и не иска и да чуе за евентуална раздяла със Сара. Междувременно в Египет пристига асирийския жрец Бероес, който провежда тайна среща с египестките първожреци. На практика именно първожреците управляват страната в момента, фараона е само политическа фигура, без реална власт. Държавната хазна е празна, постъпват все по-малко средства, а разходите за издръжката на неефективната администрация се покачват. Фараонът няма средства да поддържа голяма и силна армия, затова нейната численост намалява постоянно. За сметка на това, жреците в своите храмове трупат огромни съкровища и богатства, което се отразява и на политическата им власт. На практика първожреца Херхор управлява държавата, а Рамзес XII е безгласна буква и параван на истинския владетел. Херхор и Бероес тайно се споразумяват Асирия да окупира Финикия, а Египет да не се меси във войната, като в замяна асирийците ще отпуснат на Египет малки териториални придобивки. Богатите финикийски търговци в Египет обаче разбират чрез свой шпионин за тайното съзаклятие и се срещат с престонаследника, като се опитват да го манипулират, че такъв контракт е срам за могъщата египетска държава. Рамзес споделя мнението им, той отдавна вътрешно се бунтува срещу огромната власт на жреците, които го държат настрана от управлението и вземат важни решения без да ги съгласуват с него или с баща му. Рамзес мечтае за военни подвизи и слава, като си представя, че ще разбие асирийците и ще ги зароби, като така с огромната плячка и роби, които ще доведе, ще подобри значително икономическото положение на държавата и на селяните. Финикийските търговци допълнително окуражават престонаследника, като подкрепят идеите му за военен удар срещу асирийците. Междувременно Рамзес се влюбва в жрицата Кама и я прави своя любовница. Сара му ражда син, но египетските жреци го правят евреин, водени от своите собствени планове, а това силно разгневява Рамзес и Сара губи благоволението му. Жреците разпускат либийския корпус поради недостиг на средства, а либийците се разбунтуват срещу фараона. Рамзес XIII успява да удържи славна победа срещу либийците и авторитета му сред селяните бързо расте. До тях достигат и идеите му да се въведе почивен ден за тях и да се намали данъчното бреме, което допълнително спечелва симпатиите на мизерстващия народ. Междувременно баща му умира и той се подготвя да поеме управлението на страната. Подлият грък Ликон, бивш любовник на Кама, убива сина му, а Сара се самоубива, потисната от огромната мъка. Ликон е задържан, но той страшно много прелича на Рамзес и жреците решават да го използват за своите цели. Тъй като хазната е празна, Рамзес моли да се използва част от богатството на жреците, за да се закрепи състоянието на държавата, но жреците категорично отказват. Страната и народа са разделени на два лагера и се готви кървава гражданска война. Но Ликон успява да се промъкне в покоите на Рамзес. Фараонът го вижда и влиза в смъртоносна схватка с убиеца на сина си. Рамзес разсича Ликон, но гъркът успява да го ухапе и съвсем скоро фараонът умира. На трона се възкачва Херхор, който се оженва за майката на Рамзес. Херхор отваря съкровището на жреците и стабилизира състоянието на страната и на практика той осъществява идеите за реформи на Рамзес, на които така яростно се е противопоставял допреди смъртта на фараона. В Египет започва да управлява нова династия.

За да увлече читателя, Прус стига до похвати присъщи на авантюристичния роман. Във възгледите му има много консервативни и реакционни елементи.

Прус притежава изключителен дар на белетрист – наблюдателност и способност за художествено пресъздаване на действителността. Той се отнася с голяма любов към народа. Разказът му често е наситен с хумор.