4. Франческо Петрарка. Песенник. Основни теми, мотиви и лирически “микросюжети”. Стратегии за преодоляване на монотонността.

4. Франческо Петрарка. Песенник. Основни теми, мотиви и лирически “микросюжети”. Стратегии за преодоляване на монотонността.

Франческо Петрарка – ХIV в. /1304-1374/- представител на италианската ренесансова поезия, открива, че човекът е верен на природата си и подвластен на трепетите на сърцето. Запознат  е с поезията на Античността, до края на живота си той е изкушен от красотата на лиричното слово.  Петрарка излива най-съкровените пориви на любовното си чувство към Лаура в съвършената художествена форма на лиричните изповеди, събрани в поетичния сборник „Ил канцонере” („Песенник”).

Сборникът се състои  от  366 на брой сонети; канцони, балади, разделени в две композиционни части: „Песни за живота на мадона Лаура” / 263 произведения/ и „Песни за смъртта на мадона Лаура”/ 103 произведения/ .

Сборникът се формира изключително дълго време, около 40 години. Преобладават сонетите /317/ , останалите произведения са др.вид- канцони,балади, мадригади и др. Сонетите стоят в сюита/ поредица/

Сонетът изглежда един от малкото жанрове, които са точно и непротиворечиво дефинирани, и тъкмо поради тази привидна яснота, внушаваща увереност, някои основни въпроси около жанровата му природа се оказват неразрешими. Най-важният измежду тях произтича от обстоятелството, че в продължение на векове наличността на сонета се осигурява почти изключително чрез присъствието му в сонетни сюити. В така породения казус критично значение придобива дилемата дали жанрът се представя от отделния сонет, или по-скоро трябва да се мисли в мащаба на цялата сюита. За дълъг исторически период единствената уместна пълноценна релализация на сонетното стихотворение е като елемент от поетическа книга.

            Това означава преди всичко, че отделните сонети, при все че имат своя съдържателна завършеност, проявяват най-същностното си значение чрез участието си в изграждането на някакъв по-глобален сюжет. Тъкмо в съдържателната съгласуваност трябва да се търси функцията на сюитата, тъй като във формално отношение не личи да съществува някаква твърдо установена конвенция.

            Съдържателното единство на сюитата може да има различни прояви, които обаче при цялата си пъстрота проявяват достатъчно отчетлива обща смислова структура. За сонетния сборник е задължително присъствието на някакъв микросюжет. В “Нов живот” това е автобиографичният разказ за любовта на поета към Беатриче. “Песни за живота и смъртта на Мадона Лаура” на Петрарка, макар и по същество поетическа изповед на едно властно и богато любовно чувство, експлоатира преди всичко драматичен ефект, който произтича не само и не толкова от отношенията между поета и любимата, колкото в напрегнатата рефлексия, която противопоставя поета ката автор на поета като субект на любовното изживяване. И тук обаче присъства осезателно повелята на хронологичното изложение, което дава основание на Петрарка да назове себе си “историк на Лаура”.

Когато Петрарка среща възлюбената си Лаура, тя е била на 20 години и вече омъжена.Тя е била избраницата на сърцето му. Обича я красиво и нежно, всеотдайно и страстно. Чувството е противоречиво. Емоционалните контрасти говорят едновременно и за силата на страстта, и за неземно красивия порив на духа. Не може да се говори за истинско общуване между двамата, а просто за някакви мимолетни срещи, погледи и като цяло за любов от далече.

Духовното съзерцание на любовта, характерно за платонизма на средновековната интимна лирика, внася смут и безпокойство в емоционалните терзания на поета. Той отхвърля средновековния модел на любовно обяснение. Спори със самия себе си. Обзет е от необясним трепет. Безпокойство руши вътрешния мир на душата му. Огън и мраз непрекъснато се редуват в контрастното изживяване на чувството. То е пълнокръвно, дълбоко и страстно: „във огън цял горя, а всъщност съм студен... ” Емоцията е така силна, че променя реалните представи за пространство. Земно и духовно са в непрестанен вътрешен вихър: „прострян съм в прахта, а хвъркам във простора... ” Щастието от любовното чувство е безкрайно и същевременно безмилостно ограбващо: „прегръщам всичко тук - от всичко съм лишен.

Вътрешната красота излиза на преден план.

Конкретният образ на жената- светла, светли очи и коси

Данте например не обръща внимание на
физическото у Беатриче, докато в сонетите на Петрарка Лаура е земна
жена. При Данте представата за любимата е теоцентрична - ореантирана към божественото. При Петрарка представата за любимата е антропоцентрична - ореантирана към човека. И Беатриче, и Лаура са съвършенни, но по различен начин; и двете са омъжени, но не за Данте и Петрарка. Данте и Петрарка ги обичат платонически. Две фази на тази любов - 1. любовта към живата любима, 2. любовта към покойната любима. Беатриче умира на 24 години, а Лаура на 42 - по време на страшната чумна епидемия

Основни теми и мотиви в творчеството на Петрарка: възвисяващата (душата) сила на любовта, насочена към ангелическия образ на недостъпната възлюбена – идеал за Красота; стремеж лирическият Аз да остане верен на любовта и на този идеал, който възлюбената въплъщава и след смъртта; неизменната и дългогодишна вярност в изобразяването на Лаура води до въпроса за опасността от монотонност (Кл. Протохристова) и набелязването на няколкото поетически “стратегии” за преодоляването на тази опасност.

Преодоляване на усещането за монотонност:

1.чрез диалогична форма /302 сонет/ … сонет 84- диалог между лир.Аз и очите и сърцето на лир.Аз

2.разгръщане на някакъв античен мотив – сонет 209 мотив за Титон и Еос/ Аврора/

3.вписване на чувството в пейзажа – природната картина е рамка, в която е вписано любовното чувство / сонет 280/

4.макросюжет- отношенията / любовта/ между Петрарка и Лаура

Микро южет- обвързани два или повече сюжета

 Пример: сонет 77 / не е възможно да се улови чарът на Лаура дори от най-големите творци / и сонет 78 / но въпросният Симон е успял да скицира нейния образ/

 СТРАТЕГИИТЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МОНОТОННОСТ НЕ ДЕЙСТВАТ САМОСТОЯТЕЛНО