4. Живот и творчество на М. Булгаков. Жанрови особености, основни теми. Романът „Майсторът и Маргарита“

Живот и творчество на М. Булгаков. Жанрови особености, основни теми. Романът „Майсторът и Маргарита“

Михаил Булгаков (1981-1940): Роден в Киев. Баща му е преподавател в дух. Семинария на Киев. Следва медицина в киевския у-т. Завършва в бурните събития на гражданската война. Не заема страна. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност. През 1920 г. живее във Владикавказ, където работи в подотдела за изкуство. Там пише за местния театър първите си пиеси. През 1921 г. се премества в Москва.

Значимо по обем и тематично, жанрово разнообразно творчество: /20 пиеси, 2 сб. разкази, 4 повести, 4 романа/

Разкази и повести	Драми	Романи
1 повест „Записки по маншетите“	1 пиеса „Дните на сем. Турбини“ (автобиогр. х-р)	„Бялата гвардия“ (автобиогр. х-р)
Сб. „Дяволиада“ (1925)	„Бяг“	(Посветени на гражданската в-на.)
„Фаталните яйца“	„Преображенски“	„Животът на г-н дьо Молиер“
„Кучешко сърце“	„Пурпурният остров“	„Майсторът и Маргарита“ 65г.
	„Последните дни“ „Батум“	„Театрален роман“ (последен, незавършен)

Нива на творчество:

1 – революция и гражданска война

2 – фантасмагория

3 – св. с историята, съдбата на човека

„Дните на сем. Турбини“: традициите, майка му умира в навечерието на гражданската в-на. Полит. Ситуация постоянно се променя – водовъртеж на събитията и в същото време да помнят своята памет.

Най-високото послание, което Б. Влага е трагизмът на едно време – на раздяла, край. Неговите персонажи са изправени пред проблема за избора. Трагично се отразява времето върху човешката съдба. Находчива, остроумна е неговата сатирична проза. Появява се образа на неслучилия се човек.

„Дяволиада“ – фантасмагоричното-небивалицата = ужасяващ лабиринт. Започва да полъхва вида на дявола.

„Фаталните яйца“ – сатира, един професор Пиерсиков по вр. На гр. В-на прави невероятни открития – открива огромни яйца за рус. Колхоз (колективно стопанство). Сандъците са заменени с яйца, от които се излюпват змии и гущери – плъзват по улиците. Големият експеримент не се е случил.

„Преображенски“ – лекарското му призвание се усеща. Преображенски взема хипофизата от умрелия пияница и я присажда на кучето – Полиграф Полиграфович Бубев – арогантен, продължава да пие, настанява се на работа в градска чистота – гони котки, сдружава се с дом съвета, възмутен е от делата на този дом. Научава се да чете и първото, което чете е Карл Маркс. Послание: не може толкова бързо да се създаде човек. Преображенски вижда злината в делото си. Завежда в операционната Бубев и връща всичко по местата си.

„Майсторът и Маргарита“: 1928г. Започва да мисли върху романа. Работи 12 години. 1934г. Сменя заглавието му. Гледни точки към семантиката на романа:

1)      Първоначалната версия на романа е „Копитото на инженера“ (копито-белег на дявола). Лексика, свързана с машините, индустрията. Замисля го като роман-сатира на съвремието.

2)      „Евангелие от Воланд“ – атеизъм; звучи революционно. Нов експеримент на съветската държава. Човек престава да бъде безсмъртен; трябва да остане безсмъртен в паметта на хората –материализъм (Маркс). Основна водеща линия на марксиско-ленинската(сталинска) философия е материализмът.

Маршът е много важен – той е бодрост, организираност, задава единен ритъм на поведение.

3)      1934г. Разговор на Сталин с Булгаков – Сталин задава въпрос „Та нали той е майстор?“. Протообраз е Горки и неговата жена, а не самият той.

Етапи от развитието на възгледите на Булгаков и това, което той влага в романа: (трите пластта, които са взаимно свързани):

1.      Представя съвремието в Москва, животът през 30те с ярки картини:

-          Обединение МАССОЛИТ – съюз на съвременните писатели, създ. 1934г. Представен чрез реализации на „послушанието“. Председател е Михаил А. Берлиоз.

(Магарич – озн. Бакшиш, той е доносник, приносител на злото)

-          Майсторът няма име в романа, живее в малка стая, приземен етаж, докато не му я отнема Магарич.

-          Учереждения, бюрокрация. Воланд отива да живее в кооперация, също с доносник. От пиковите моменти е сблъсъкът на В. с публиката. Воланд – дяволът тук не е символ на злото. Има мото, където Воланд казва, че е силата, която желае зло и добро. В. идва, за да разкрива и оповестява истината. Воланд знае всичко, знае за какво си говорят Иван и Берлиоз.

Началото: Берлиоз и Иван Бездомни спорят за Бог

„Няма щастие, но има покой и светлина“. М и М са трагични образи – получават възможността да са заедно след смъртта – изпиват отровата и са заедно в паметта като Р и Ж.

Роман в романа: Историята на философа, мъдреца Иешуа ха Ноцри, който попада в Иершалаим, за да представи своите възгледи. Романът за Пилат Понтийски – кой го пише? Цялата му структура е изградена, за да покаже, че той е съществувал, че го има. Воланд започва да разказва, чува го Иван Бездомни, след това разказва това, което е чул. Чува го съседът по стая – Майсторът. Той също е научил – „Да, така беше“.

Глава 13 – появява се Майсторът за първи път.

Глава 19 – появява се Маргарита.

Маргарита се разкрива ретроспективно. Тя е на една пейка за първи път, отчаяна, защото майсторът е изчезнал и е била намерена, продава душата си на дявола, за да спаси майстора. Маргарита изравя своите фетиши на любовта – 2ри път е спасител – на текста. Изважда ги от огъня и зачита, ние четем заедно с нея. Занася ги при Воланд и той казва: „Ръкописите не горят“ – това е словото, знанието. Това е истината – в текста. Има много разказвачи, които го повтарят, препредават. Проводникът на истината е Воланд, но истината е заложена в този текст и той е нейният медиатор. Воланд по заръка ще освободи Майстора.

Защо Воланд кара Майстора да освободи Пилат? Булгаков осмисля функцията на Майстора. До този момент е бил болка, жертвата. Той е реабилитация на значението му. Булгаков, давайки на майстора способността да решава, освобождава, той извежда фигурата на писателя. Булгаков създава почит към текстам словото, знанието.

2.      Балът при Сатаната също е противоречив момент. На гърдите на Маргарита – медальон с глава на пудел, кракът ѝ – с нарисувана глава на пудел (върху възглавница стъпил). Пуделът – препратка към немския фолклор и истината на фауст – появява се като черен пудел. Двете семантики се различават.

Маргарита – прототип на Елена Сергеевна (последната жена на Булгаков) – символ на верността, посвещава се на паметта му. Записва всеки ден в дневника си.

-Из отникъде се появява Маргарита, да разкрие една дълбока душевност. Характерът е тя, защото се разгръща, развива. От една пейка, случайност се появява в романа и доказва, че ще направи голямо посвещение. Отива на вещерското сборище, става домакинп на бала... Изживява душевна драма (самоубийствени актове). Посвещава се на майстора, за да го освободи чрез смъртта и да отиде във вечността с него. Тя става и отмъстителна. Маргарита решава да бъде вещица, за да има силата и да твори своите отмъщения. Няма друг отмъстител в текста. Воланд наказва, но тя отмъщава с чиста злоба, материализира своя гняв. Тя носи страстта. Любовта в романа има няколко носителя:

- Иешуа Ха Ноцри (Булгаков използва еврейските имена) и Пилат внасят важни митологеми, които са заложени в съзнанието. Иешуа – образ на посвещението, символ на спасението.

Линията на палача – вината и съвестта. Пилат Понтийски – прочутият ритуален жест – измива си ръцете и казва, че няма нищо общо с тази история. Не може така да се освободи от вината и е оставен 2000 години, намерен е след смъртта на М и М, измъчван от главоболие заради вината (страда от безсъние) на една скала. Воланд казва на майстора, че вече може да го освободи.

Воланд и неговата свита – тримата пакостници, които внасят сатиричен х-р – Коровиев, Азазел, Бегемот и вещицата Хела – всички с удоволствие извършват пакости, за да вдигнат на крак цяла Москва.

Романът има кръгова композиция: Воланд е в центъра, завършва с епилог – Иван Бездомни (Понирьов) се появява там и става ясно, че е станал историк – поел „щафетата“ от майстора, продължава дълбаенето в историята. Живее спокойно, но когато има пълнолуние е неспокоен. В сенките на лунния диск му се струва, че вижда конниците – свитата на Воланд как отлитат. Всичко ще бъде запомнено и отново препредавано.