2. Данте Алигиери. Божествена комедия. Членение, стихова
организация, особености. Поемата на Данте между
тукашното и отвъдното,
злободневно-политическото и вечно-поетическото, между символно-алегоричното и
реалистично-натуралистичното начало. Четирите смисъла в тълкуването на поемата.
Общи бележки за живота му:
-
смята се
за родоначалник на новата европейска лит-ра;
-
роден във
Флоренция през май 1265г. в старо, не много богато,
аристократично семейство;
-
първоначалното
си образование получава при францисканските монаси в Санта Кроче, по-късно при
Брунето Латини (канцлер на Флоренция по това време);
-
последното
десетилетие на XIIIв. гуелфите[1]
се разделят на черни и бели – съответно привърженици на по-самостоятелна
политика (към които принадлежи и Данте) и такива, обвързани с паричните
интереси на папата.
-
през октомври
1301 папа Бонифаций подкрепя черните гуелфи и изпраща Шарл дьо Валоа на
мисия във Флоренция; в края на годината те правят политически преврат и
обявяват всичките си противници извън закона; Данте е обвинен в измамничество и
заговор срещу папата и Шарл дьо Валоа; 1302- имуществото му се
конфискува; започва периода на изгнаничество.
-
пребивава
на различни места при богати аристократи, станали негови покровители;
-
премества
се в Равена по молба на управителя ѝ между 1328-20г. По негова молба тръгва на
мисия за Венеция, където се простудява и умира в нощта срещу 14.11.1321г.
Произведения:
-
пише
усилено поезия преди да влезе в политиката активно през 80те години на XIIIв. Става притегателен център за поетите от тосканската
школа. От това време са ранните му “Стихове” (Rime)
– любовни, морални и сатирични творби;
-
първата
му значителна творба е книгата “Нов живот”, посветена на любовта
му Беатриче[2]
(“носеща благодат”), написана след смъртта ѝ.
Няма сигурна датировка – около 1292/93 или 1294г.
§ състои се от 42 кратки глави, написани в проза;
§ съдържа част от ранната поезия на Данте – 25
сонета, 4 канцони[3],
една балата[4] и
една станца[5];
§ жанрово може да се определи като лирически
дневник, по същество обаче възхожда към средновековните жанрови формации;
§ многобройните тълкувания на приведените
стихотворения напомнят на провансалските сборници с кансони и техни
експликации;
§ представлява интимен дневник + практическа
поетика със стихове и анализи;
§ изключителна оскъдност откъм реални събития;
§ по-голямата част е посветена на чувствата на
влюбения и на анализ на цитираните в нея 31 стихотворения;
§ елегично-възвишената тоналност напомня стила
на средновековните агиографски жития (популярното название на творбата е
“Легенда за св. Беатриче”);
§ отношението на Данте е смесица от обожание и
мистично преклонение;
§ в алегорическия пласт това е усложнено от кабалистични
акценти, внасящи елемент на фаталистична обреченост;
o
организирани
са около скритите значения на числото 9 – според средновековната символика то е
числото на спасението, но и на страданието и обновлението; подчертно е и от
сходството от звученето на nove (ит. девет) и nova
(лат. нова);
o
оскъдните
събития около живота и смъртта на мадона Беатриче са оркестрирани в проекцията
на мистичното число 9 – първата им среща е когато той е в края на 9та, тя в
началото на 9та година, а следващата – точно след 9 години в 9тия час на деня;
o
времето
на смъртта ѝ е сведено към деветката и по арабското, и по сирийското, и по
християнското летоброене; обяснението е, че спроед Птолелемй съяествуват 9
небеса, които в момента на нейното раждане били “в съвършено единство”;
§ поетическа еволюция в цитираните стихове –
отдалечава се до известна степен от декоративния стил на тосканската школа по
линия на вглъбяването на религиозното чувство чрез показания мистически
платонизъм;
§ многократно възпроизвежда в стиховете си
мотива за красотата добродетел, чието съзерцаване възвисява и облагородява
човека;
§ възприема от късните трубадури мотива за ангелизацията
на любимата жена и спиритуализира любовната поезия, придава ѝ
дълбоко духовни измерения, лишава я от амбивалентността, присъща на
провансалската лирика;
-
докъм
1307 пребивава във Верона, Арецо и Луниджана – кабинетна работа, попълва
литературната си култура – чете усилено любимите си провансалски трубадури, “За
утешението посредством философия” на Боеций, “Изповедите” на Августин Блажени,
Хораций, Овидий, Сенека, Ювенал; по това време се появява “Трапеза”,
втората му творба, написана на волгаре; точната датировка е невъзможна –
периода 1304-1307;
o
трябвало
е да съдържа 14 алегорични канцони и техните тълкования
o
Данте
пише всички канциони, но само 4 тълкования
o
от типа
на енциклопедичните произведени, силно популярни през Средновековието;
o
сред
разработените теми са:
§ въпросът за ангелчиеските чинове;
§ са клоновете на науката и философията като
своеобразен път за осъществяване на човешката личност и за благородството като индивидуално човешко достояние;
o
непосредствената
цел на книгата е намерението на поета да се оправдае пред всички обвинения,
отправени му след преврата на черните гуелфи във Флоренция;
o
благородството
не като нещо наследствено, а а придобито чрез достойни дела и поведение;
-
Паралелно
с “Трапеза” през 1303-4 пише недовършения си трактат на латински “За
народното красноречие” (4 книги по план); изоставя го през 1305.
o
първият
труд по сравнително романско езикознание;
o
първата
европейска поетика от ново време;
o
изключително
чувство за историзъм;
o
изброява шестима
провансалски трубадури и петима италиански поети, поставящи начало на поетиката
от ново време;
o
тематични
изисквания за сътворяване на безсмъртни творби – възслава на оръжията, любовта
и добродетелта.
-
“За
монархията” – трактат пак на латински; датиран от мнозина около 1313.
o
3 книги:
§ първа – мотивира необходимостта от всемирна
монархия като гаранция за всеобщ мир и справедливост;
§ втора – излага исторически съображения в полза
на всемирната монархия – Римската империя като рожба на Божествената воля;
§ трета – папската и императорската власт произлизат
от Бога и не трябва да се налагат една на друга.
-
Две
латински еклоги[6] в
края на живота си – отговор на поетически послания, отправени към него от
болонския професор Джовани дел Вирджилио.
o
първата –
68 стиха хекзаметър – отговаря на упрека, че пише на волгаре, за да се увенчае
така със слава;
o
втората –
97 стиха хекзаметър – учтив отказ на покана да се отзове в Болония на гости у
професора.
“БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ”
-
написана
изцяло в изгнание;
-
смята се,
че е писана около 15 години;
-
“Ад”
(1306/7-1314), “Чистилище”[7]
(завършена около 1316), “Рай” (1316-1321);
-
комедия –
съгласно средновековната реторика – творба, която започва драматично, а има
щастлив край;
-
“Божествена”
– свързано с поетическото майсторство на автора;
-
14 233
стиха, разделени в три кантики (части), общо 100 песни – всяка кантика е
с по 33 песни + една уводна в началото;
-
сложна
творба, обвързана както със средновековната лит-ра, така и с тази на новото
време;
-
причини
за написването – отмъщение към неблагодарната си родина и възхвала на любимата
си;
-
жанр –
средновековен – видение – както каноничен, така и апокрифен жанр[8]
– предпоставка за бъдещи обвинения в еретичество;
-
своеобразна
енциклопедия на средновековната ученост, но от нов тип – поетически синтез
на цялото познато дотогава човешко знание (антично и средновековно, европейско
и арабско);
-
Данте
съчетава в себе си поета визионер и учения схоласт –
взаимно допълващи се противоположни образи – ясно изразено в проекцията на
отвъдния свят;
-
отвъдният
му свят отговаря на космогоничните представи на времето;
-
четворен
смисъл за разбирането на всяка поетическа творба :
o
буквален
– изображение на съдбите на хората след смъртта им
o
алегорически
– идеята за възмездието
o
морален –
идеята човек да бъде предпазен от злото и да бъде насочен към добродетелта
o
анагогически
– възвеличаващ – любовта към Беатриче като носителка на вдъхновение и
божествена благодат;
-
мистически
конструктивизъм и мистичната кабалистика като средство за тълкуване на
света – средновековни черти;
-
мистична
диалектика на числата 3, 7 и 10:
o
3 –
символ на Светата Троица;
o
10 –
число на съвършенството;
-
участие
на тези числа в изграждането на отвъдната архитектоника;
§ Адът започва непосредствено под Йерусалим –
пропаст като обърнат конус към центъра на земята; 9 кръга;
§ на излизане от ада се преминава първо земната,
а после и водната полусфера;
§ Чистилището – планина, образувана от земната
маса, изхвърчала при запокитването на Луцифер в океана; преди чистилището има
своеобразно предверие;
§ в същинското чистилище има 7 кръга; конус,
чиито връх достига до райските селения;
§ преди да постъпи в тях, поетът е приветстван
от Матилда, после на триумфа;на колесница се появява Беатриче; Вергилий незабелязано изчезва;
§ посредством благоволението на водещата
Беатриче се отправят към деветте емпиреи (небеса) – наблюдават ангелски чинове,
души на блажените;
§ Птолемеева геоцентрична представа представа:
·
първо
небе – неподвижно е закрепена Луната;
·
второ
небе – Меркурий;
·
трето
небе – Венера;
·
четвърто
небе – Слънцето; там блаженстват духовете на мъдреците, които пеят и танцуват;
·
пето небе
– Марс;
·
шесто
небе – Юпитер;
·
седмо
небе – Сатурн;
·
осмо небе
– неподвижно закрепени звезди; седалището на херувимите; там пребивават
триумфални духове;
·
девето
небе – първото подвижно – отвъд него започват ангелически хорове – девет огнени
кръга, кръжащи около сияен център – Бог;
-
и трите
кантики завършват с думата “звезда”;
-
името на
Бога се римува само със себе си;
-
то не се
споменава в “Ад”;
-
Данте
създава нова поетическа форма – терцината или троичната рима –
отделя я от сонета; средният стих се римува с първия и последния от следващата
терцина – ава-всв-сгс….
-
сложна
мрежа от символи и алегории; символическо мислене – универсална черта на цялата
средновековна литература;
-
тайнствената
гора, в която героят попада още в началото – алегория на човешкия живот;
-
хълмът,
на който се изкачва – стремежа на човека към твърди земни принципи;
-
срещата с
трите звяра:
o
лъв –
тщеславието и гордостта ; също и
френската кралска институция, която по това време води борби за надмощие с
папската курия;
o
пантерата
– похотта и сладострастието; също и разкъсваната между борби родина на Данте –
Флоренция;
o
вълчицата
– сребролюбието и алчността; алчната и продажна папска курия;
-
сложно
преплитане на универсални и индивидуални символи, което води до известно
объркване и до невъзможността правилно да бъдат разчетени някои символи[9];
-
символи с
конкретен исторически или политически характер:
o
гората –
разпокъсаната средновековна Италия;
o
Вергилий
– разумът; или идеята за всемирна монархия ;
o
Данте –
грешната душа;
o
Беатриче
– божествената благодат;
-
доразвива
се линията, започната в “Нов живот”, за ангелизацията и санктификацията
на любимата жена; сходства между образа на Беатриче и Дева Мария – под влияние
на твърде популярния през XII-XIVв. култ към Богородица (марианизъм);
-
дързост и
новаторство при интерпретацията на любовната тема – на концептуално равнище :
o
чрез
анагогическия пласт заявява нова идея за любов между мъжа и жената, надхвърлящо
всичко познато от Късното средновековие.[10]
-
жесток
реализъм – описание на
мъченията (постоянна тема в средновековната канонична и апокрифна литература и
изобраз. изк.) – категория, устояла чак до Високия Ренесанс (terribilità);
-
разгърнати
сравнения – основен изобразителен
похват – Омир, Овидии.
[1] Привърженици на върховенството на папата в Италия.
[2] Около година по-млада от него; обитавала същия квартал; сгодена за
бъдещия си съпруг още от дете; умира на 24 години през лятото на 1290г.
[3] Италианска разновидност на кансона – основният провансалски
лирически жанр.
[4] Средновековна песен танц.
[5] Популярна италианска строфична форма.
[6] Римски поетически жанр; буколика.
[10] Според св. Тома Аквински, разработил нова троична философска
конструкция за любовта, за разлика от старата двоична – Любов към света (Amor mundi) и Любов към Бог (Amor Dei), според която тя бива натурална (караща камъка
да пада на земята, т.е. предчувствие за гравитацията), чувствена (присъща на
хората и животните, с цел възпроизводство) и разумна (най-висшата, към Бога, с
по-нисши измерения – дружбата и приятелството).
Той допускал преход от един вид към друг, но отричал възможността за
разумна любов между мъжа и жената.
No comments:
Post a Comment