26. Романтизмът и раждането на историческия роман. Претворяването на миналото в романистиката на У.Скот ( „Кенилуърт“)

26. Романтизмът и раждането на историческия роман. Претворяването на миналото в романистиката на У.Скот ( „Кенилуърт“)

I.Романтизъм XVIII-XIXв.

1.Характеристика

v  Появата на това литературно течение може да търсим в две посоки: развитието на обществото и мястото на индивида в него и общото противопоставяне срещу традиционалната култура на XVIIIв. (рационализъм, утилитарност, строги норми за творчеството)

v  Течение в няколко европейски култури едновременно

v  Наблюдава се завръщане към идейната философия на Ренесанса

v  Отделната личност е цялостен и органичен свят, чиято оригиналност  се погубва от наложените ограничения

v  Стремеж към освобождаване от нормите на обществото , от сковаващите творчеството правила, освобождаване на духа и емоциите

v  Раждат се множество мотиви и разбирания за света: пътешествието, култът към екзотиката , връщане към дълбоките корени на народната душа(култ към фолклора и Средновековието), култ към природния живот и „природния човек“(цигани,татари,индианци , араби), романтическа любов, пред която всички пречки са безсилни, мотивът за благородния разбойник като спонтанен носител на справедливост и вечност

v  Появата на възможност за емоционално отношение към света наоколо

v  Романтизъм или романтика произхождат от значението на названието роман – описание на възвишена любовна връзка

2.Етапи в развитието на Романтизма (стар и нов)

a)      Ранен романтизъм (1790-1810)

·         Има своите корени във философията на немския идеализъм- действителността е продукт на въображението на психологически обособения индивид, а художественото произведение е организъм , в който се събират противоречията

·         Август и Вилхем Шлегер, Айхендроф, Шамисо 

b)      Новият етап

·           Движението на романтиците добива граждански характер , свързан с порива към политическо освобождение от тиранията на властта

·           Вечният порив към духовна свобода

·           Юго, Дюма, Дьолакроа, Стендал(Франция), Хофман, Хьолдерлин, Брентано, Хайне(Германия), Пушкин и Лермонтов(Русия), Адам Мицкевич(Полша),Байрон и Шели (Англия)

3.Културна и художествена програма-> Романтизмът изработва своя стройна програма, която може да се обобщи в няколко основни направления:

·         Разкрепостяване на обществените морални норми

·         „другото“ пространство-Ориентът

„другото“ време- Средновековието

·         Издигане в култ на емоционалното възприятие на света

·         Издигане ролята на „творческия гений“ до богоравна и възприемане на идеята, че творецът създава своето произведение от „нищото“ , воден единствено от своето божествено вдъхновение

·         Създаване на своеобразен романтически репертоар от теми , сюжети и начини за тяхната интерпретация , както и налагане на предпочитани жанрове(балада, романтическа поема, „песента“, романа, драматична поема

·         Издигането в култ на неподправената природа, противопоставена на рационалистично разбиране за човешката съразмерност и симетрия в оформянето на пространството; природата е символ на спонтанната творческа сила и свобода=>любими теми за изображение стават морето, планината, бурята, безкрайното поле

·         Стремеж за прекрачване на границата между живот и изкуство и силно естетизиране на извънхудожествената  реалност;стремежът в реалния живот да се живее като в романтическа поема, да се изграждат поведение и биография, сходни с тези на романтически сюжет и герой

·         За първи път личната биография на твореца става културен и художествен фактор

·         Характерни са трагическите жертви на творците, свързани с тяхната реална смърт в името на идеала ,който са изградили

4.Романтическа поетика

v  оформя се от по-горе изброените програмни и мирогледни особености на романтическия възглед за света, културата и изкуството

v  концентрира се около основната фигура на романтическия герой- личност възвишена, малко демонична, самотна и непристъпна, олицетворяваща жаждата за вътрешна свобода

v  често романтическият герой има ярко изявен антагонист, с когото образуват  т.нар. романтическа двойка.Напр.: Жан Валжан и Жавер от „Клетниците“ или Есмералда и Квазимодо в „Парижката Света Богородица“

v  характерна е особената приповдигнатост на езиковия изказ, за който също са характерни контрастни и неочаквани метафори,особен романтически патос

v  Романтическата поетика се обявява решително срещу нормативността на Класицизма, но скоро създава своя собствена нормативност, свързана с провокирането на емоционалното изживяване в процеса на четеното

v  Писателите романтици възпроизвеждат човешките характери в тяхното вътрешно движение и развитие.Това е великото творческо откритие на романтиците , с което те обогатяват световната литература и откриват пътищата за нейното развитие.

II.Раждането на историческия роман

III.Уолтър Скот