1. Гръцката цивилизация

     1. Гръцката цивилизация- Периодизация. Човек-свят- религия и митология.

Периодизацията на Древна Гърция се състои в 6 епохи :

1.)    Микенска култура- 16- 12в. Пр.Хр. или още наричана ахейска култура.

2.)    Тъмни векове- 11-10в. Пр. Хр. Почти нищо не се знае от този период. Предполага се, че дорийските гръцки племена изместват микенците.

3.)    Геометрична Омирова епоха- 9-8в. Пр. Хр. „Геометрична” се нарича заради орнаментите вържу вази и др. НЯкои свързват композицията на тези орнаменти с композицията на Омир.

4.)    Архаична епоха- 7-6в. Пр. Хр.- най-важното, което се случва през този период е появата на гръцката държава, полис.

5.)    Класическа епоха- 5 и 4в. Пр. Хр.- тогава възникват лириката, епосът и драмата.

6.)     Елинистична епоха- 3-1в. Пр. Хр.- епоха не обединението, имперските цялости на полисите.

В гръцката цивилизация човекът е вписан в полисната общност. Той е преди всичко гражданин, съзнателен член на гражданското общество. Включен е в общността на народа.

Фили- админастривната единица на полиса ; Фратрии- братства, съставени от мъже, които са съединени поради култов принцип

Гражданинът е и войник, държавникът също, но той ,разбира се, е пълководец. Освен това, гчовекът гражданин е и свободен, в социол. Смисъл. Не е роб, има определени привилегии. ОТнася се с презрение към грубия труд. ( илоти- една унижавана група хора, които вършели грубата работа в Спарта.) Гърците, дори да работят нещо, те се чувстват като работници.

Когато говорим за религия и религиозност, трябва да имаме една по-широка представа, в която да се вмества митът.  А за да позванаме самата религиозност на кой да е народ, трябва да познаваме обредите.

ГРъцката религия е религия на общността. Тамбос- това е понятие, изразяващо преклонение пред 1 божество, страхопочитание.

Политеизъм ( многобожие)

Пантеонът е сформиран вече в края на микенския период, тогава божествата са антропоморфи.

Основна характеристика на боговете е, че те са безсмъртни, блажени. Гърците, създавайки тези божества изграждат усет за пластичност, правят статуи.  Бог се намира по някакъв начин в статуята. Между човека и божествата няма пропаст, всъщност има близост.

В гръцкото религиозно мислене- няма догматичност, т.е. 1 Бог може да изглежда по много начини, никой не е сигурен. Догматичност има по-скоро в ритуалите.

Митът е нещо трудно за разбиране. Той е повествование със сравнително устойчиви елементи, който се разбира от вярващите в него като истинна реалност. Митът определя и изразява тяхното светоусещане и светоглед. Това е слово.

Митът няма строг характер, той се подрежда в определени цикли : Тивански цикъл ( за хората от Тива), ТРоянски цикъл ( за ТРоянската война, т.н.)

СВетът като цяло в гръцката цивилазия е имал изключително разнообразен пейзаж с голямо усещане за простор поради многото острови- морето и небето са необятна синева. Заобиколеността на древния човек от природата му създава непосредствено общуване, чувство за природата, почти детинско.

При социалният свят полисите често са били във война. Съшествува раздробеност на този свят, тъй като много от полисите са били на острови-> социална раздробеност. Съществували са различни начини за управление на обществото, например в Спарта- аристократично управление, в Атина- демократично.