Литература на краевековието 1890-1910
Лев Толстой умира
1910г. (кумир); Чехов – скуката, затворен човек. Л-рата не е толкова обърната
към Достоевски, модернистите се обръщат към него. Интерес към соц. битие на
човека. Домашната традиция!
Неореализъм –
опозиция на модернистическите търсения. 1-наследник на реализма; 2-търси нови
жанрови ф-ми
Отказва се от
епичното. Епосът се връща след няколко десетилетия. Създаване на миниатюрата
(кратък разказ) и повестта. Прозата е емблематичен литературен вид.
Руските писатели
винаги имат усещане за месианизъм (нравствената сфера). Имперското оформя
руското съзнание. 1904г. война с Япония за територия. Руската флота е разбита,
огромно поражение за мита за непобедимостта на тази флота. 1905-1907 –
масови соц. вълнения. Стачки, демонстрации, арести… 1914г. започва ПСВ –
слага края на империята. Образуват се Югославия, Чехословакия, Полша. Започват
да се обособяват нациите. 25.10/7.11 Велика октомврийска соц. революция.
Евразия – обединение на 2 духовности: европ. и азиатското. Дух. търсения по
линия на скъсване на 19в.; сребърен век след това.
Представители на
руския неореализъм:
1)90-те г. на 19в. 2)
първо десетилетие на 20в.
1)не се наричат
неореалисти; обединяват се около лит. кръжок Среда. Лит. интереси са
изображение на съвремието, живота на обикн. хора (Ал. Кунин, Максим Горки и
др.) Топосът руска земя: Москва и Петербург – центърът на големия град. Русия
на бавното време, скуката. Присъства и провинцията след изчезването на
крепостното право. Бившият роб не знае какво да прави със своята свобода.
Иван Бунин (1 нобелов
лауреат)– участта на крепостните и онези, които ще помнят, че са дворяни. Какво
се случва с тези наследници. При Горки – новите револ. търсения. Интелигент,
мислите- откъснат от социалното. Човекът, търсещ спасение в любовта – жената,
която ще пречисти героя. Присъства и срещата на Русия с чуждия свят. Бунин
посещава индокитайския п-в.
Класическа л-ра: Има
ли животът смисъл и къде аз съм вписан в този смисъл? Светът, показан през
уродливото, деформация, но въпреки това животът има смисъл. Красота, добро и
истина – триада. Романът е водещ.
Краевековие: Светът
се оказва хаотичен, необясним; животът – безсмислен, човекът – нещастен.
Класическа л-ра:
пътят като метафора на дух. пътуване; дисекция на соц. пр-во. Има събитийност в
романа.
Повестта „Село“ –
пътуване, мотивиране на събитията липсва, животът се разпада, връзките м/у
хората/събитията не са опряни на логичност.
Персонажи в класич.
л-ра: странни геори, надскачат соц. среда; руски дворянски интелигент. Руска
дворянка – идеализиран женски образ; проекция на мъжкото въображение какво
трябва да представлява жената. Има типология на персонажите. Дворянски –
пренаситен.
Неореализъм се опитва
да покаже човека по принцип. Героите нямат имена. Интересът към този човек е на
равнище подсъзнание, инстинкт – уродливо, паднало същество. Състояния на
опиянение, халюцинация, лудост – може да се докосне до битиедо и да го осъзнае.
Текстове, организирани на принципа на монтажа, отделни фрагменти. Равнище език/стил
– заемат похвати на поезията; мислят текстовете си като факт на говоренето
(трупване на едни и същи съгласни/ гласни носят опр. смисли; а/о – за пр-ва;
съскави, шушкави – звуци на вселената).
КРАЕВЕКОВИЕ: Ал.
Куприн, Ив. Бунин, Л. Андреев, Ал. Н. Толстой, Ев. Замятин, М. Горки. Обединява
ги принадлежността им към кръг „Среда“. По- голямата част от този кръг са
издавали в изд. „Знание“ (попул. л-ра) –за масата, достъпни за хората. Кр.
Мисъл – елитарна л-ра, за избраните.
Последователи на
разказвателната проза на Чехов – Ал. Куприн и Ив. Бунин.
Л. Андреев – не
задоволява очакванията на писателите реалисти. Пречупват се поетологичните х-ки
на реализма; влияе се силно от модернизма. (Блок: Символист е, но има много
реализъм в него). Търси нови форми на худ. изразяване/ реализъм.
Иван Бунин
(1870-1953): първи руски
нобелист 1933г. Отражение на онова, което се случва в Русия са повестите,
разказите, стих. му. Разпадналата се руска аристокрация. Корените му са в
списъка на руските дворяни. Той винаги подчертава този момент – дворянството.
Клише: Наречен е певец на разпадналите се дворянски гнезда (Тургенев)1
Семейството му няма
възможност да го издържа, заминава за Москва и започва да се занимава с лит.
дейност с по-гол. си брат. Първи опити: поезия. От първите му стихосб. се казва
„Листопад“. Той следва класич. традиция: природа, любовна тема… Същински
писател става с разказите си. Първият се казва „Антоновски ябълки“. Проявява се
една от хар. особеност и за поетиката му. Създаване на худ. портрет. Става
академик по изящна словестност (на 37г.)2
1919г. напуска Русия 3 – първа вълна на рус. емиграция. Живее
във Франция. Активно работи, създава автобиографичен роман „Животът на
Арсениев“ – ретроспекция към детството на героя, изживяване на красотата при
общуването с природата, разпадът на сем. среда и завършва с първото любовно
разочарование на героя – неосъществената любов.
Мемоари: от Франция
пътува с влак до Швеция да получи Нобеловата награда.
Творчество: 2 периода
– 1) краевековие 2) емигрантски (разкази „Тъмните алеи“)
1)Става майстор на
миниатюрата. Дава синтезирано, но много наситено със смисъл събитие, човек,
худ. портрет. 2 биографични книги: на Лев Толстой и Чехов. Вкл. лични спомени,
защото ги познава. Бил е близък на Чехов.
Първи разкази:
„Антоновски ябълки“ – представя хар. черта в прозата му: безсюжетно
повествование. Класическа импресия. Между прозата и лириката; м/у белетристика
и стихотв. Бунин пуска сетивността и сензитивността. Представя есента (късен
август) – излизат да берат ябълки селяните, господарите. Полъх за това колко
прекрасен може да бъде един есенен ден.
Х-рно за разказите на
Бунин: класич. описания, умението на Бунин да създ. художествен портрет!
Повести – „Село“ и
„Суходол“; Разкази – „Граматика на любовта“, „Леко дихание“, „Любовта на Митя“
Техника на създаване
на разказа:
„Леко дихание“ –
водеща е темата за любовта. Разказвачът насочва вниманието към гимназистката
Оля Мешчшеска. Започва с описанието на нейния гроб. Става необикновена –
поразява учителките, защото не се вписва в модела на послушание; енергична,
палава. Директорката я извиква; братът на директорката е бил интимен с Олга
(заявява й г в очите). Време на строг морал; прозвучава като своеобр.
обвинение. Един нейн обожател я застрелва; от дневника й се разбира, че е
похитена от този брат на директорката, чувства се омърсена. Тя се самоубива,
есетвено, след този морален нейн завършек. Бунин умело дистанцира
повествователя от моралната присъда. Създ. синтезиран и разнолик портрет:
жертва, изкусител – не поставя опр. – един живот, изживяван като леко дихание.
(На 14г. е изпъдена с детето, жената на този крещи „Човекоядка!“ – разл.
произв.) Оля е погледната от различни страни. Присъдите трудно се раздават.
Ключов разказ за нещастната любов. Интонацията е равна, леко навяваща скука;
чрез нея прозира чов. живот.
Неосъществимата,
невъзможна любов и в „Село“ и „Суходол“. Създ. през 10 и 11 година. Те са
знакови за творч. на Бунин. „Село“ – за разпадналите се дворянски гнезда.
„Суходол“: изградена
в/у оригинална повествов. техника. Две гледни точки към едно и също събитие. Дворяните
Хрушчови – в имението им цари разпад, разруха. Там живее една полулуда.
Слугинята Наталия – луда, влюбена в младия господар; открадва предмет от
негавата стая. Наказват я в най-далечните земи на имението.
Любовта, разорението
и темата за смъртта.
Отмирането на цели
поколения. Младият господар се оказва в запустяло гробище, търси своите предци,
сблъсква се със забравата. Разбира, че това е безвъзвратно изгубеното време.
Човекът сякаш е едно леко дихание, за да дойдат следващите.
„Господинът от Сан Франциско“
‘14г. – въображаемо пътешествие. Изграден като затворена композиция; круизен
кораб, пътешествие. Тръгва от Америка до стария континент. Главният герой няма
име: анонимност на хората, отдали се на веселие. Корабът – микромодел на света
в напречен разрез – богати и бедни. Когато стига до Италия г-нът умира, тялото
му е прибрано в дървен сандък. Двойката влюбени са наети актьори да са в
центъра на веселбата. Разказ: алегория на живота като сцена.
„Село“: Изграден по
класически образец, авторът е дистанциран от сюжетното действие. Историята на
братята Красови. Най-силно прониква социалното и историческото. Трето поколение
на бившите крепостни селяни.
Дядо им е бил
разкъсан от кучетата на господаря в имението Дурновка. Бащата е вече освободен
крепостен. Тихон Красов се превръща в господар. Проследява се историята му.
(дурно = глупак (рус.) + допълнит. значение)
Всичко в това село
Дурновка прилича на страшен кошмар. Време: първо десетил. на 20в.
Важна е историята на
Т.К.: той владее онова, което са владеели неговите господари. Показва се
нравственото му опустошение. Той живее в пълна деградация, върви към
съзнаването на опустошението. Живее във все по-опустошаващата тишина на своето
съществуване. Жена му ражда мъртви деца – алегория, не може да има наследници.
Размишлява върху живота. Селянин – философ. Разбират, че животът изправя ледени
стени, в които се сблъскват постоянно. Повестта завършва със свада, натоварена
със семантиката на фолклора. Завършва със зимна нощна картина. Виковете на
сватбарите потъват във воя на виелиците. Сватбата е лишена от веселие. Потъват
в тъмнина тези пътуващи шейни. Главни въпроси: за смисъла на чов. живот. Кузма
и Тихон разговарят за живота. Минава през пиянство, през гробище (място на
запустелието, мъртвите са изхвърлени от живота и настъпва забрава). Характерен
топос в творчеството на Бунин. Смъртта идва да отмие паметта за човешкия
живот.
No comments:
Post a Comment