1. Предмет на сравнителното славянско литературознание. Културно-историческа, литературно-иманентна и идеологическа периодизация на славянския литературен процес.

I. Предмет на сравнителното славянско литературознание. Културно-историческа, литературно-иманентна и идеологическа периодизация на славянския литературен процес.

История на славянските литератури е една от най-старите учебни дисциплини в СУ. Предмет на научната дисциплина е , от една страна литературната история на отделните славянски народи, при която литературните явления се представят в светлината на тяхната историческа конкретност и последователност, където литературните явления се разглеждат с оглед на техните взаимовръзки или като отражение на връзките между отделните народи. Основните задачи на научната дисциплина  са следните: 1. Изследване на делото на Kирил и Методий и неговото значение за развитието на славянските литератури 2. Изследване на старите славянски литератури като своеобразна художествена система и специлано на старобългарската литература – класическа литература на славяните 3. Изследването на новите славянски литератури през Възраждането с оглед на общите закономерности втяхното развитие 4. Връзките и взаимоотношенията на съвременните славянски литературни общности 5. Проследяване на идеята за славянската взаимност, отрзаена в литературата на славяните 6. Проучване на общия литературен процес в контекста на европейскат и световната литература.

Със създаването и процъфтяването на славянознанието започва и се развива в по-голяма или в по-малка степен и по-общото и сравнително изучаване на славянските литератури. Възникват и няколко значителни опита за съвместно и дори сравнително разглеждане на славянските литератури напр. „Славянски литератури” на Ян Махал.

            Шафарик разглежда славянските литератури в една обща история „История на славянския език и литература по всички наречия” .Неговият метод не буди никакви възражения, защото по негово време на славяните се гледа като на един народ, а на славянските езици – като на диалекти на един език. Пипин, Махал, Волман и Карасек говорят вече за славянски литератури. Техните трудове не са продължение на традицията да се гледа на славяните като на едiн народ, а по-скоро произлизат от нуждата да се изучават заедно славянските литератури.

            Изучаването на славянските литератури заедно и дори като цяло, а освен това и сравнително налагат преди всичко същите причини, които налагат съществуването на славянската филология като научна дисциплина, а именно всестранната близост между славянските народи – племена, езикова, обществено – историческа, културна и литературна.

            Славянската общност допринася за близост, връзки, взаимност в славянските литератури, за съществуването на общи литературни традиции, източници, теми, конфликти, образи, за влияние и заемки, дори понякога за общ литературен живот. Особено необикновено голямата близост между славянските езици дава възможност за литературна взаимност и въздействие, за влияние в по-голяма мяра, отколкото е литературното влияние от неславянските народи.

Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху славянските литератури и да видим една от главните задачи, както и значението на общото и стравнителното изучаване на славянските литератури в разкриването на взаимните връзки между тези литератури, тяхното взаимодействие и моментите на дружба между славянските народи. Чрез разкриване на тези връзки и моменти литературоведът сочи фактори не смао на развитие на славянските литератури, но и в развитието на славянските народи изобщо. Общото и сравнително изучаване на славянските литератури има огромно обществено значение за отделните славянски народи поради това, че славянските литератури са пълни с моменти, които вдъхновяват за славянска дружба и за единен път в тяхното развитие.

            Съвместното и сравнителното изучаване на славянските литератури ни води до разкриване на общи закономерности в по-голям брой литератури, които са достъпни на славяноведа поради това, че  произведенията им са написани на близки езици, които той повече или по-малко владее. Несъмнено и близостта на славянските езици определя появата на някои общи закономерности, особено в поетиката, в строежа на стиха, в стила. При общото изучаване на славянските литератури в литературоведската работа се включват и литератури на по-малки народи, като лужишко-сръбската и др., които обикновено чужденецът- литературовед и славяновед не привлича в обсега на своята работа.

            Сравнително-историческият метод ще ни разкрие общи закономерности в славянските и другите европейски литератури. В светлината на тези общи закономерности ние ще си изясним и важни моменти в нашето литературно развитие.

            Едно подобно изучаване на славянските литератури изисква съществуващата като отделна дисциплина славянска филология, която се занимава преди всичко с езиковото и литературното развитие на славяните, а освен това и със славянския бит и фолклор, с взаимовръзките между славянските народи и дори с историческия живот на славяните.

            Изучаването на славянските литератури е най-сигурният начин за славяноведа да се запознае в подробности със славянските народи. Изучаването на езици върви ръка за ръка с изучаването на литературите, писани на тези езици. Само текстовете на литературните произведения и на фолклора ни предлагат цялото богатство на един език. Познаването на литературата е необходимо и за да се разкрият отделните факти в литературния език, чието изучаване е главната задача на един езиковед.