19. Сравнение между Корней и Расин. Молинизмът и янсенизмът като различни духовни и идеологически предпоставки за двамата автори. Съперничество и “сдвояване” във френската критическа традиция. Тезата на Лабрюйер и възможните възражения срещу нея.

19. Сравнение между Корней и Расин.  Молинизмът и янсенизмът като различни духовни и идеологически предпоставки за двамата автори. Съперничество и “сдвояване” във френската критическа традиция. Тезата на Лабрюйер и възможните възражения срещу нея.

Пиер Корней и Жан Расин  са френски трагици и велики френски драматурзи от 17 век.  Пиер Корней е представител на ранният класицизъм,а Жан Расин на зрелият класицизъм. Сравнявайки ги разглеждаме формирането на мисленето при авторите. Именно при класицизмът се класифицират характерите.

    При Корней- молинизъм от името на Луис Молина испански философ и богослов Молина 16в.  (1535 — 1600). Основният му труд е “За съгласуването на свободната воля с даровете на благодатта” (как действат съвместно – благодат- благ дар- нещо идваща от Бог. Човекът получаващ отгоре достатъчна благодат, благодарение на свободната воля да стане ефикасна, да бъде оползотворена.

    При Расин имаме друго направление на мисълта- янсенизъм- янсенисти. Янсенизъм е клон на католицизма, който се основава на убеждението, че човешките същества се раждат грешни и никога няма да станат добри, без помощ от страна на божественото. Първородния грях, за покварата на всички човешки същества, предопределението, както и необходимостта от Божията благодат са крайъгълните камъни на янсенизъм. Клонът се формира въз основа на трудовете на Ото Корнелиус Янсен, който е холандски богослов,теолог,  който е живял от 1585-1638. Той се съсредоточи върху работата на Св. Августин, и въз основа на принципите на творбите му, които той възприема в него. Неговото дело, Augstinus (лат.) не е публикувана до 1640. Основното  положение на янсенизмът е,че благодат се дава само на  няколко избрани (определени) души, не всички човешки същества са предназначени да бъдат спасени. Това е противоположно на молинизмът. При янсенизмът образа на Бог не е като баща, а като наказател, строг със своите строги правила, В човекът е насадено постоянното чувство за вина и колкото и да се опитва да изкупи вината си, изкуплението е неуспешно. Янсенистите са били мн последователни, стоящи зад идеите си. Такъв е бил янсенинският светоглед.

    Пример за янсенизъм при Расин имаме при Федра, която е лишена от божията благодат. Сюжетът е взет от античната митология, но персонажа се разглежда, като християнски. Каквото и да прави ще бъде последвана от гибел.

    Тезата на Лабрюйер и сравнението между Корней и  Расин. Корней представя хората такива каквито трябва да бъдат. Поднася най- хубавото, което разумът може да погоди. Расин пък от своя страна представя хората такива каквито са, с  вкусовете и чувствата им. Корней е по-нравствен, а Расин е по-човечен. Корней е сравнен със Софокъл,а Расин с Еврипит. При Корней доминира мисълта, докато при Расин чувството, вълнението, човечността. Корней е поучителен, изграджда идеал за поданика, Расин изгражда идеал за монархът (управляващия).

    Според Луи Ерлан френски автор от 20 век занимаващ се специално с Корней,  персонажите му са идеализирани, възвишени, много високи за подражание, невъзможни за подражание. Докато при Расин са по- естествени, по-близки до нас самите. Той разглежда разликата на климата между зрителя и героя.