16. Славянските нобелови лауреати за литература

XVI. Славянските нобелови лауреати за литература

Хенрих Сенкевич 1905г Полша стр. 27

Владислав Реймонт 1924г. Полша за „Селяи” стр. 29

Иво Андрич 1961г. Югославия стр. 37

Чеслав Милош е полски емигрант,писател,който печели Нобелова Награда по Литература през 1980г.Той е наложил стандарт на света,пишейки за Комунизма,отличавайки се с отчасти с трагичноироничната си поезия. Освен артист с необикновена интелектуална енергия,Милош е бил също така и есеист,преводач и учен от първа степен. Милош много пъти е описван като поет на паметта и поет на доказателствата. През 1951г. той е в Париж,задължен там като полско културно аташе,следвайки елитни задания в САЩ в консулството в Ню Йорк и посолството във Вашингтон.Изтънчен мъж, с перфектен полски,литовски,руски,английски и френски езици,Милош е установил близки отношения с водещи интелектуалци от Левицата в Париж. Тези дипломатически контакти били много важни за властите във Варшава,но Милошскептичен към Марксистките правилабил предупреден,че ще се изправи пред арест и съдебен процес в Сталинските чистки,ако се завърне в Полша.Така че той съди Московската система,че затяга контрола си на неговата родна земя и получава политическо убежище във Франция. В младините си,Милош е бил привлечен от някои от идеалистичните аспекти на Марксизма,но той отхвърлил диктаторството.До голяма степен той се отдръпва,обяснявайки покъсно, заради вредите,които той вижда върху духовните качества и интелекта причинени от Комунистическата догма,която той нарекъл "Новата вяра".Според Милош,вярата е нещо съвсем различно. Две години след като емигрира,Чеслав Милош публикува "Поробеният разум",горещи анализи на Сталинските тактики и техните многобройни ефекти върху интелигенцията.Книгата е

преведена на много езици,в много държави,ставайки сама по себе си исторически документ.В нея Милош споменава,че философията на историята,излъчвана от Москва не е само абстрактна теория,а маттериална сила, използваща оръжия, танкове, самолети и всички машини на войната и потисничеството.Цялата военна мощ е хвърлена срещу всеки човек,който отказва да приеме новата вяра.В същото време

Сталинизма атакува човека отвътре,казвайки,че неговата съпротива е причинена от неговото "класово съзнание",точно както психоаналитиците обвиняват враговете си,че искат да запазят своите комплекси.Но все още не е трудно да си представим денят, когато милионите привърженици на Новата Вяра може внезапно да се обърнат срещу нея. "Поробеният разум" е сред силна група от книги в началото на 50те години,които осъждат Комунистическата идеология и загатват падането на Комунистическата сила.

През същата година се появява "Поробеният разум",Милош публикува също "Завземането на властта", измислена история за контрола между Комунизма и интелигенцията. През 1960г. Милош е изморен от живота си на фона на споровете между интелектуалците от Левицата във Франция. Той приел да е професор в Славянския факултет към Университета на Калифорния в Бъркли. Трудностите и опасностите в живота на Милош,първо под терора на военните нацисти,а после под комунистическия натиск,последвани от дълги години на емигрантстване на запад, определено оставят белег във поезията му.

Ярослав Сейферт е чешки писател, поет и журналист, който отрича сталинизма и се обявява за защита на потиснатите творци. Получава Нобелова награда за литература през 1984. Прави дебюта си през 1918 г. и публикува първа стихосбирка през 1921 г. Членува в крайното ляво крило на чешката социал-демократическа партия, и работи в редакциите на няколко списания и вестника със такъв политически уклон. През 1949 г. е принуден да напусне журналистическото поприще и се отдава на литературата. Превежда от френски на чешки автори като Гийом Аполинер и Пол Верлен. За творчеството си получава национални награди през 1936, 1955 и 1968 г., а през 1967 е удостоен със званието "народен артист". През 1968 г. е избран за председател на Съюза на чехословашките писатели, а между 1969 и 1970 г. е председател и на Съюза на чешките писатели.

Сайферт пише в нова литературна посока - Поетизмът, чиято цел е  да се намери огледало на света, в което животът ще бъде красив.

Вислава Шимборска е полска поетеса, есеистка и преводачка. Поетичният ѝ стил се основава на традициите на поезията на 20 век и на хуманизма. Въпреки това тя се отделя от модните философски, артистични и културни тенденции. Стиховете ѝ са изпълнени с ирония, парадокси и шеги. През 1996г. тя получава Нобелова награда за литература.