16. “Едип цар” на Софокъл. Митическа първооснова на сюжета. Идеята за съдбата и изграждането на характера у Софокъл. Мотивът за виждащия слепец. “Едип цар” като образцова атическа трагедия (по Аристотел) и като трагедия за гражданската общност, лишена от своя водач (по Б. Богданoв).

16. “Едип цар” на Софокъл. Митическа първооснова на сюжета. Идеята за съдбата и изграждането на характера у Софокъл. Мотивът за виждащия слепец. “Едип цар” като образцова атическа трагедия (по Аристотел) и като трагедия за гражданската общност, лишена от своя водач (по Б. Богданoв).

Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена. Един от тези герои е Едип в трагедията “ Едип Цар ”. В нея авторът разказва историята на тиванския цар, осъден от мойрите да убие баща си и да се ожени за майка си. Той извършва непоростимото и предивиква отмъщението на боговете. Едип става управник на Тива, жени се за майка си и става баща на своите братя.
Героят на Софокъл – Едип преминава през много препядствия, за да узнае истината за изиграната му шега от страна на съдбата. Той не знае, че е нарушил едни от най – важните закони по онова време - а именно отцеубийството и кръвосмешението. Неговият трагизъм е в незнанието му. Царят иска да открие и накаже виновника за смъртта на Лай, без да знае, че човека, който издирва е самия себе си. Трагическата вина на Едип произтича не толкова от отцеубийството и кръвосмешението, колкото от неговия характер – гневлив и избухлив. Софокъл използва трагическата ирония при изграждане на образа му – истината е известна на всички, освен на героя.
Още в самото начало на трагедията, благодарение на своята мъдрост Едип спасява Тива. Той е достоен човек и владетел, който се ползва с уважението на гражданите. В думите на жреца на Зевс са изразени тяхното доверие у него:
Ти, най – велик сред смъртните, вдигни града!
Мисли, спасител те нарича нашата
Земя заради прежната ти преданост.

Още с първите си думи Едип се проявява като мъдър държавник, загрижен за съдбата на хората. Дори преди да бъде помолен за помощ, той вече е изпратил брата на съпругата си – Креон да се допита до бог Аполон кои са причините за нещастията, сполетели Тива. Царят обещава да направи всичко по силите си, за да избави народа от злини. В този момент той е съпричастен с останалите, предан и уважаван от всички.
Когато Креон донася божествената воля: ” трябва да се премахне кървавият грях, който се храни в нашия град ”, Едип произнася клетва срещу самия себе си : ”

Трагичната ирония е в това, че царят честно и искрено заявява готовността си да стори всичко, за да бъде изкупена вината, без да подозира, че виновникът е самият той.
Започвайки да разгадава историята около смъртта на Лай, Едип стига до първият си спор с Тирезий, който отказва да му помогне. Според царя това не е признак за обичта му към града. Владетелят ще остане сляп за истената, защото е заслепен от гняв. За него думите изречени от прорицателя са в пристап на гняв. По този начин слепият гадател и Едип цар си разменят ролите – слепият е Едип, а не прорицателя.
Вторият драматичен сблъсък е между Едип и Креон. Царят подозира заговор срещу него и обвинява Креон, отколкото да прозре истината. В днешно време това е съмсем нормално, но за античността това са признаци на гняв и арогантност. Подобен смисъл има в заключението на съпруга и син – Едип и на съпругата и майка – Йокаста, които подлагат на съмнение предсказанията на боговете, не се страхуват от божието наказание: ” ...нищо не може точно да се предвиди? Най – добре е на посоки да се живее, всекикакто може.”.
Героят получава едно от първите си прозрения от разговора му с Йоксана. Става ясно че самият той е извършил убийство, наподобяващо това на Лай

Царят вярва и в най – малката искрица надежда съмненията му да не се окажат верни. Вестителят от коринт разбива окончателно надеждата на Едип, когато донася новината, че Полиб е починал и че той не е истинския му баща. Царят е бил даден като малък на един овчар на Лай. Тогава героят разбира, че е извършил нещо против общоприетите ценности - отцеубийство и създаване на поколение от собствената си майка и затова бива наказан. Едип убива баща си не само от самозащита, но и защото героическият кодекс повелява да защитава честта и чувството си за гордост. Неподозирайки лошата шега на мойрите той нарушава едни от основните норми.
Иронията е в това, че той осъзнава напълно участта си едва когато се самоослепява. Физическата слепота го води до душевно прозрение. В края на разказа той е победен от съдбата, но все пак поема отговорност и напуска града, като загърбва живота си. Тази негова постъпка засилва трагичното в неговия образ, който буди съчувствие.
В края на драмата “ Едип Цар” отново е възстановен космическия ред – пророчеството е изпълнено, злодеянието е възмездено. С цялата сила, на която е способен човек, Едип се бори с предопределението на моирите и е готов да преодолява препятствия, мъчейки се да постигне всеобщо щастие

Мотивът за виждащия слепец.

-В трагедията Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението.

-Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота

-Мотивът за слепотата има две образни измерения – на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като сляпо доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.

-Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора

-Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.

-Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в Едип цар на Софокъл.

Митическа първооснова на сюжета Идеята за съдбата и изграждането на характера у Софокъл.

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се.