15. Славянският партоцентризъм. От Нушич и Хашек до Милан Кундера, Славомир Мрожек и др.

XV. Славянският партоцентризъм. От Нушич и Хашек до Милан Кундера, Славомир Мрожек и др.

Появява се в апогея на слав. модернизъм 1870г. Партиите са хар. за цяла Европа, стават актуални, когато се извършва преход от абсолютизъм към конституционна монархия – в някои страни в републикански режим. Този период – стремеж към освобождение (създаване на собствена държавност). От 2 пол. на 19в. до ср. на 20в. съществува партиен плурализъм. Първи партии: хабсбургска австрийска империя – дуалистична австро-унгарска монархия. Създават се партии на национална основа – хърватски, чешки…

Отражение в/у литературата: защото получават своята държавна независимост сърби, българи (1918г. поляци,хървати)

Първи творби на тази тематика са от сръбската и бълг. л-ра: Алеко К. – „Бай Ганьо“ – първото изречение още намеква, че не сме се освободили сами, а са ни освободили; и се европеизираме. По-късно поляци, чехи, хървати, благодарение на Версайския договор (великите сили) са освободени. Много творби на тази тема: М. Георгиев, Ст. Михайловски. Описват как бълг. народ поема своето робство под властта на партиите.

- Либерална и консервативна – цел да трансформира абсолютизма в констит. монархия; Представени са в негативна светлина. Най-голямо съсловие е земеделската партия.

В България диктатура (Стамболийски). Това стопирало развитието – не може да се създаде пролетариат и т.н. „Не може да има капиталисти, които да не участват в прозиводството и работник, които да няма сбоя собстбеност“ (Стамболийски) – предприемчив стопанин, който натрупал състояние, но на стари години се пропил и грозял о-вото да погуби всичко, което е натрупало.

При Бранислав Нушич, който пише творби, посветени на партоцентризма в Сърбия: комедия „Депутат“ / „Народен представител“ – разказва за замогнал се провинциален работник Бротич, предлагат му да се кандидатира за депутат. Накрая открадва речта от бъдещия му зет (друг полит. ориентираност) и се компроментират. Има представител на соц. партия – Лаза Тенекеджията – кандидат за депутат.

1879г. избори (появяват се социалисти)

Комедия „Госпожа министершата“ 1931г.

Полша – режим на санацията

Иронизирани са, осмивани – буржоазния колективен партоцентризъм.

Сливане на държавата с партията – започва от Русия. Кр. на 19в. руски интелигенти и полски позитивисти щъкат из Руската империя с цел да създадат селски социализъм (което не става).

1905г. започва революцията в Руската империя (Руско-Японска война). Партиите не успяват да се утвърдят. Започва октомврийската революция. Комунистическата  партия без избори завзема властта. Първи общоруски съвет на депутатите, болшивиките го разпускат и завземат властта. Управляват повече от 60г. След ВСВ се разпространява този модел и сред другите славяни.

Комунистически и тоталитарен партоцентризъм в л-рата:

Започва 1917г. и след ВСВ се разпространява сред другите славяни.

Владимир Маяковски – поема „Владимир Илич Ленин“, 1924г. Поет пишещ с много метафори, алегории. Поемата е написана след смъртта на Ленин, представя комунист. партия като копиране на установяването на християнството.

„Бог става човек, за да може човек да стане бог“. Той обяснява, че партията е силата,с която можеш да се реализираш. Вижда единството м/у вожд и партия. Индивидът подчинен на колектива, а самата партия се подчинява на един (генерален секретар). Партията винаги е права, непогрешима.

Максим Горки – „Майка“ представя комунистическата партия.

В Германия,Италия,Испания, Португалия – нацизъм. Налага се комунизма в неславянски страни и азиатски.

Китай – Ан че Мин – „Дивата Джинджър“ – дете, родено от майка китайка и баща европеец. В училищата я бият и й се подиграват. Тя сменя уч-щата. Бива преследвана, става ръководителка на комун. партия. Тя се запознава с мъж от работнически произход, на едно състезание „Цитати от Мао“. Тя се е подписала да не се жени. Тя моли приятелката й да се скрие в гардероба, докато мъжа е на гости у тях. Цитати от Мао – унижава идеологията. Тя му казва „Имаш потенциал да бъдеш истински маоист, но сексът ти пречи; сега ще правим секс да видиш колко е гротескно“. Следващият силен момент: Мао + тях тримата – любовен четириъгълник, всички са обвързани. Той не можел да свърши без нея и тя му казва да си мисли, че е тя. Арестуват го: има у чантата кръстче и отвертка; на стадиона спрял тока. Осъжда го на смърт. Пише самопризнание и се самоубива. След 90-та година се срещат и хепиедн.

Културна революция – унищожава се интелигенцията. Мао Дзедун – диктатура на пролетариата.

Милан Кундера (1929- ) –чешки писател

„Шегата“1867г. – 2 пласта: 1) 1948г.

От Моравия, католик, млад комунист, индивидуалист (а църквата и партията не обичат индивидуалисти) харесва една млада, праволинейна комунистка. Тя заминава на лагер, пише му писма, а той й пише една картичка. Има поредица от шеги. В казармата се вклюбва в една девойка, започва да се отърсва от мнението, че той не е прав, а партията е права.

Отношение към религията: комун. искат да властват с любов, защото трябва да се разгроми религията и църквата да бъде изместена от партията: това е представено и в двата романа. Лаборантът Костка („Шегата“) – християнин, изгонен от у-та. Пропагандирал, че христ. и комунизма имат много общи неща. До 48/49г. комунистите му ръкопляскат и тогава заемат властта – той не им е нужен вече. Той преспива с Луция и я оставя. Остава си вярващ християнин.

Майката на Яволина – вярваща, лоялност към Мао. В 2та романа религията се измества – да бъде въведена църквата.

Обичаи за пропаганда на комун. и за изместването на фолклора. Комун. партия иска да бъде обичана.

Хоризонтална любов (нормална) – м/у равнопоставени участници

Вертикална (отдолу нагоре) – м/у деца и родители, към бога.

Хелена от „Шегата“ – тя си казва „Другари, … той нали ще се жени за мен“ Те не се женят по любов, а за да запазят партията. Тя гледа на партията като на чов. същество, като на жена – обича я повече от мъжа си и секса. Те си изневеряват. Партията не може да се намеси в секса – той е интимно чувство.

„Тито и аз“ – за сърбохърв.

Соцреализмът е част от този партоцентризъм. Започва възхвала на партията или вожда и така и завършва.

Роман „Клетка за вълци“

(Соцреализмът има 5 смъртни врага – капитализма и 4те годишни времена.) – виц от постсоциализма.

Славомир Мрожек (1930- ) – роден до Краков, завършва архитектура. Става световноизвестен със своите драми. Разкази „Слон“, „Дупка в моста“ – 2 сборника

Драми: 1) със съвременна ориентация и 2) на абсурда („Пуякът“, „Кланница“, „Танго“, „Забава“ и др. – продължител на Юнеско, пародира драми от Виспянски, Мицкевич и др.)

1) обществения и политически живот на славяните – не се говори пряко, х-рна е промяната на ситуацията.

„Полиция“/ „Полицаи“ – някъде излежава последният политически затворник и го охранява последният политически стражар/надзирател; кара го да подпише декларация; след години той казва „дай да подпиша“ и той „как така, толкова години не подписа, сега искаш да подпишеш?“, подписва и го карат да стане надзирател, а надзирателят става полит. затворник.

„Емигранти“ – В демократически богата страна на Коледа в едно мазе живеят 2 емигранти – 1 полит. 2 гастербайер, останал, за да печели повече. 2 казва „знаеш ли къде бях – на гарата – на перона за 1ва класа и от влака слезе една генералша и ме хареса“; 1 – да бе бил си на перона, тя дали е била генералша или не… 2 –от къде знаеш; 1 – познавам те от години. Започва разговор – 1 няма да се върне в страната си, губи човешкото си, защото си купува да яде консерви за кучета „Аз куче ли съм?“ 2 вика „Защо си тук?“ – съдейки по неговото поведение идеален роб няма. 2 – аз ти давам всичко, което имам искам само твоето плюшено меченце да остане за мен като спомен.

Пиеса „Портрет“ – действието се развива в 2 плана: 1) кр. 40те г. на 20в. 2) нач. на 60те г. 20в.

Осн. герой – Бартуджей – партиец в оставка във 2 част и неговият приятел Анатол – с/у комун. партия.

Започва с дълъг любовен монолог – „Обичах те, боготворях те, как исках да ме погледнеш… за тебе бях готов…“ Един прожектор осветява портрета на този, към когото е насочен монологът – Сталин (комунист). Това е монолог на партиен секретар към Сталин. Периферни герои: жената на Бартоджей – Октавия, Анабела – жената на Анатол.

Бартоджей е виновен за инсулта на Анатол, защото след като се срещат след мн време и разказват какво се е случило с тях през това време Анатол получава инсулт.