14. "Прикованият Прометей"

14. "Прикованият Прометей"

Есхиловата трилогия за Прометей. „Прикованият Прометей" е най-прочутото произведение на Есхил. То не е било представяно самостоятелно, а свързано в трилогия с още две трагедии със същия сюжет, които не са достигнали до нас, но чието съдържание ни е известно по преразкази. Тези трагедии са се наричали „Освободеният Прометей" и „Прометей огненосец".

Твърде древен, митът за Прометей е разработван преди Есхил и от други елински поети — например от епика Хезиод. Ето какво разказва Хезиод:  когато се възцаряват новите богове на Олимп, започва със смъртните коя част от жертвеното животно да бъде за боговете и коя за хората. Прометей хитро разделя месото на 2. На една страна оставя кокалите, покрити със сланина, а на друга страна – месото скрито в кожа и сухожилия. Зевс се помамва и избира по-лошата част. Той страшно се ядосва, отнема на хората огъня и изобщо ги лишава от прехрана. Но Прометей продължава своите шеги, открадва огъня от Олимп в тръстиково стъбло и го връща на хората. С това пък се обяснява древният способ за запазване на огъня. Тогава Зевс го наказва жестоко като го приковава на Кавказ. След много години гневът на Зевс се осмирява и в прослава на своя син Херакъл той му позволява да освободи Прометей.

   У Хезиод конфликтът Зевс – Прометей е нещо дребно и обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на хората, но им вреди. Доброто, което прави, цели да ядоса Зевс и хората по-късно го плащат с огромни мъки.

Структурно Есхил не промен нищо, но създава възвишено трагическо действие. С това той отговаря на вкусовете на своята публика.

Пътят, по който минава шегобиецът Прометей, за да стане герой и човеколюбец е бътят, по който веселата игра се превръща в сериозно драматично действие.

В митичния си вид конфликтът не е нито драматичен, нито трагичен.  При преобразуването най-напред отпада измамата с жертвеното месо и гневът на Зевс се оправдава с открадването на огъня. Но сериозният конфликт изисква и сериозна цел. За това Прометей открадва , не за да разсърди Зевс, а за да помогне на хората.

Есхил постига едновременно две цели : прави Прометей човеколюбец, придава му сериозни, възвишени черти и намира основание за състрадание – зрителите ще състрадават на своя благодетел.

За Хезиод титанът е причина за зло на земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява значението на Прометей, за да го направи достоен за конфликта в божествения план и за да включи в него съдбата на човечеството. 

След тези промени и образите, и ситуациите са възвишени, но конфликтът все още е лиричен, защото Зевсовата сила е независима от Прометей.

За да стане конфликтът драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта, която е на неговата страна. Всички промени Есхил извършва съобразно въозможностите на мита и съобразно необходимостта от сериозно възвишено действие.

Есхил живее с духа на своето съзидателно време, преживяло гордата победа над персите и потвърдило предимствата на робавладелската демокрация над източната дес-потия. Следвайки този дух, поетът създава от традиционните лудории на Прометей сериозен конфликт, от който зависи съществуването на човешкия род. Той свързва и подчертава двата стари мотива в мита — Прометей е създател на хората, а Зевс е недоволен от тях и иска да ги унищожи. Като сдобива своите създания с благата на цивилизацията, титанът' премахва недостатъците на човешкия род и се възправя срещу отрицанието, на което е носител неговият антагонист Зевс. Той успява да застави върховния бог да приеме човешкия род. Не само оцелял, но и облагороден, благодарение на мъченичеството на Прометей човешкият род се оказва во веки веков включен в световния ред. В края на трилогията титанът се отказвал от бунта си и се подчинявал на Зевсовото върховенство. Но и Зевс преставал да бъде тиранично божество и се превръщал в крепител на разумния ред. В края на Есхиловата трилогия за Прометей тържествувала хармонията.

„Прикованият Прометей" — анализ на драматическото действие.

 В „Прикованият Прометей" се усеща все още влиянието на хоровата лирика, с която е свързана в произхода си атическата трагедия. Немалка роля в тази Есхилова творба играе хорът на Океанидите, които изпитват съчувствие към героя Прометей и оплакват страданията му. Преживяването на хора има като че ли превес над действието. И все пак трагедията е драматическа творба с конфликт и развитие, което води до развръзка.

Задачата на пролога към трагедията е да представи самото събитие — наказването на титана за кощунствената кражба на огъня, приковаването му в далечните планини на Скития. То не е показано неутрално, а в страданието на главния герой, който мълчи, и в отношението на Зевсовите служители, изпълняващи присъдата. Докато Власт и Сила смятат стореното от Прометей за престъпление и тържествуват, че е наказан, Хефест изпитва съчувствие. Тъй още в пролога Прометеевото приковаване е подложено на противоположна оценка. Поставени са въпроси — какво е сторил титанът, прав ли е, справедливо ли е наказан. Още тук се чувства присъствието на антагониста Зевс и силата на конфликта между бога и титана.

В хода на действието зрителят се осведомява все по-пълно за обстоятелствата, довели до приковаването на Прометей. Най-напред от самия титан той узнава, че е наказан, задето е дарил хората със „семето на огъня", че това е прегрешение, че страда „заради прекалената си привързаност към човешкия род". От първия диалог между героя и хора на Океанидите става ясно, че Зевс е тиранично божество, но че гой не е всесилен, защото го заплашва събитие, известно само на Прометей. Това е завръзката на драматическото дейстие — Прометей зависи от Зевс и затова е осъден на страдание. Но и съдбата На Зевс зависи от благоволението на Прометей да изрече тайната на събитието, което заплашва неговата власт. Оказвайки се по този начин равен нему по сила. Прометей същевременно разполага със средство да се освободи от своите мъки. Той обаче иска не просто да се освободи от мъките, но да постигне по-висша цел — да запази своите създания хората.

В първия епизод Прометей продължава да дава нови доказателства за неблагородния характер на своя противник. Зевс е неблагодарник — Прометей му е помогнал в борбата с титаните, той дължи сегашната си власт на Прометеевото приятелство. Същевременно титанът характеризира и себе си — между безсмъртните той единствен е дръзнал да оспори Зевсовите тиранични планове. С това Прометей става веднага симпатичен на атинските зрители, които ненавиждат порядките на тиранията. Така той се оказва косвено борец за демокрация. Затова неговото страдание буди не само жал, но и възхищение.

Прометей споделя, че е сторил всичко съзнателно. Когато Океан го съветва да се смири пред по-силния и да отстъпи, титанът гордо отхвърля неговите съвети и предложенията му за застъпничество пред Зевс. Той няма да промени характера си и е готов да страда, защото правдач а е на негова страна. Правдата е изворът на гордостта му. В сцената с Океан има опит конфликтът да се реши с едностранното примирение на Прометей. Но това е невъзможно.

В края на втория епизод в диалога между Прометей и хора на Океанидите зрителят отново научава, че Зевс не е всесилен, че не му е съдена вечна власт и че героят крие тайна, която е все още рано да разкрие. Драматическото напрежение нараства с все по-отчетливото поставяне на въпроса, каква е тази тайна, от която зависи върховенството на Зевс.

В третия епизод е представено едно от последствията на Зевсовото своеволие. На сцената се втурва Ио. Заради любовта, която изпитал Зевс към нея, тя е наказана от ревнивата Хера да скита страдалчески по света. Зевс не й е помогнал. Още едно основание има за включването на Ио в действието на трагедията. Тя е прародителка на героя

Херакъл, който след векове ще освободи Прометей от приковаването. В диалога с Ио Прометей разкрива част от съдбовната тайна, засягаща Зевс: от един негов брак ще се роди син, който ще го свали от власт. Титанът премълчава кой е този брак и това извежда на сцената в т. нар. екзод (заключителната част на атическата трагедия) вестителя Хермес, верен служител на Зевс, който по негова поръка трябва да изтръгне премълчаното.Хермес е пълна противоположност на Прометей. Той е слуга, който служи на по-силния и ругае по-слабия. Мисията му пред титана е неуспешна, защото Прометей предпочита страданието пред робската зависимост от несправедливия властител. Вещаейки гордо бедствията, които очакват Зевс от опасния брак, той поставя условие — ще разкрие тайната, ако му смъкнат оковите. Зевс обаче не отстъпва от желанието да разбере тайната, без да вдига наказанието от Прометей. Убеден в неговата непреклонност, върховният бог раздвижва стихиите и заедно със скалата, на която е прикован, смъква титана в дълбините на Тартара.1 Трагедията завършва с ново, по-голямо страдание за Прометей. Конфликтът като че ли нараства. Но в края на трагедията се чувства положителният резултат: изяснена е правотата на Прометей, очертани са и средствата за неговото бъдещо спасение.

Образът на Прометей. Не без право Маркс е нарекъл Прометей „най-големият светец и мъченик във философския календар". Този Есхилов образ е носител на най-високите добродетели на героическата натура. Той е свързан с човечеството не само като негов благодетел.но и като символ на високите възможности на човека да отстоява своите права. На един по-висш етап Прометей е продължител на бунтарството на Ахил от Омировата „Илиада". Неговият сблъсък с божеството тиран символизира вечния конфликт между силите, които налагат сляпо подчинение, и героизма на свободното действие на правдата, между властта, отнемаща правото на избор, и бунтуващата се свобода на разума.

И ако най-въздействаща от идеите, които носи Прометеевият образ, е идеята за правдата на бунтовника срещу тиранската власт, непосредствено до нея по сила стои идеята за прогреса. Докато в епохата на Есхил се вярва, че благоденствието е в доброто старо време, поетът утвърждава нова, съвременна вяра в по-добрия утрешен ден. Създател на благата на цивилизацията, ^неговият Прометей пали искрата на прогреса. Своята вяра в силите на днешния ден и по-доброто бъдеще поетът въплъщава в един символ за творческо съзидание.

Титанът с символ на творческото начало в човека, а „Прикованият Прометей" —» драма на утвърждаването на човешкия творчески дух, на борбата му с неподдаващата се на подчинение природна стихия, завършила с триумф на човешкия разум. Това, че „Прикованият Прометей" е най-прочутото произведение на Есхил, се дължи на мощния образ на главния герой на трагедията, на титана благодетел, наказан за добрините, сторени на човешкия род против волята на Зевс! Дължи се на символите за героизъм и благородно упорство, на бунта срещу тиранската власт, на хуманистичния патос и вярата в прогреса на човешкото общество. И макар че в края на Есхиловата трилогия за Прометей се налагал друг възглед за утвърждаването на човека в световния ред, символът се е оказал по-жизнен. Именно той е оцелял и е бил пренесен в по-късното време. На него вероятно дължим оцеляването на „Прикованият Прометей".

С. И. Радциг пише: „Отличителната черта на образите на Есхил е тяхната обобщеност, от една страна, и, от друга страна, тяхната цялостност, монолитност, отсъствието на каквито и да е колебания и противоречия в тях. Героят се появява с готово решение и докрая си остава верен на него. Никакви странични влияния не са в състояние да го отклонят от взетото веднъж решение, та дори ако трябва и да загине за него." Именно тези характерни особености на образите на героите, изградени от Есхил, откриваме в образа на Прометей. Титанът е горда и непреклонна личност, която стои над всякакви колебания и противоречия, личност, неспособна на компромис и примирение (234—235). Чрез образа на Прометей Есхил прокарва своя възглед, че съдбата всичко предопределя, но това не води непременно към безсилие и нищожество (265—267; 190—192). Тя може да води и към свобода, и към велик подвиг, и към мощен героизъм. В този случай съдбата не само не противоречи на героическата воля, но обратно, тя я издига. Такъв е например Ахил на Омир. И гой, и Прометей знаят съдбата си и въпреки това избират пред спокойното, безлично съществувание бурния живот, изпълнен с трудности, но и със слава.

Образът на Прометей е разкрит главно чрез поведението на героя в основния драматичен конфликт — конфликта със Зевс, и чрез поведението му  във  второстепенните драматични сблъсъци  Прометей Океан и Прометей — Хермес. Както във всяка драма и в „Прикова-Прометей" характерът на героя се разкрива чрез думи и чрез дела.