XIII. Чешкият поетизъм
Поетизмът е свързан със
сюрреализма. През 30те години всички чешки поети преминават в групата на
сюрреалистите, но се различават от пбраза на света: разпадът на личността, на
човека, лишен от своята ? – при сюрреализма, докато при поетизма: щастлив образ
на света, динамика, типичен акцент върху вечната променливост на света,
поезията, нещата. Преосмислените в плана на екзотичното, познати предмети,
например: столът е видян като фламинго. Чешкият поетизъм е сравнително къс –
по-малко от десетилетие.
-
Принципът
на фотографията е използван от поетизма като синкретичността на изкуството.
-
Принципът
на детското гледане, съзнателно невистичен поглед, който търси непривичната
гледна точка
-
Образът
на пътуването – досега до нови места е преосмислящ
Витеслав
Незвал е
чешки поет, драматург, художник, композитор, преводач, белетрист, журналист.
Роден е на 16 май 1900 г. в учителско семейство.
Завършва гимназия в
Бърно. Учи философия в университета в Прага.
През 1922 г. застава
начело на група писатели и художници-авангардисти. Запознава се с Андре Бретон
и Пол Елюар. През 1934 г. създава първата група писатели сюрреалисти извън
Франция.
По време на немската
окупация попада в затвора. След войната заема официални постове и длъжности. Умира
на 6 април 1958 г. в Прага. Той е създал огромен брой книги (около сто), от
които само стихотворните са 40. Особено популярни са: "Мост",
"Удивителният вълшебник" (1922), "Едисон" (1927) и др.
Автор е и на студии,
есета, киносценарии, няколко романа и друга художествена проза, на десетина
драматични произведения. Великолепни са преводите му: от френски - Рембо,
Маларме, Бодлер, от английски - Едгар По.
Богато надарена личност,
Незвал пишел музика към театралните си постановки, рисувал не по-зле от всеки
добър художник и сам е илюстрирал някои свои стихосбирки. За децата Витезслав
Незвал е написал приказната повест "Аничка, Дребосъчето и Сламения
Хуберт", която е преведена на български език от Александър Раковски и
издадена през 1981 г. от издателство "Отечество".
Ярослав Сайферт (1901-1986) е чешки писател, поет и журналист. Получава Нобелова награда за литература през 1984. Прави дебюта си през 1918 г. и публикува първа
стихосбирка през 1921 г. Членува в крайното ляво крило на чешката
социал-демократическа партия, и работи в редакциите на няколко списания и вестника
със такъв политически уклон. През 1949 г. е принуден да напусне журналистическото поприще и се отдава на литературата. Превежда
от френски на чешки автори
като Гийом Аполинер и Пол Верлен. За творчеството си получава
национални награди през 1936, 1955 и 1968 г., а през 1967 е удостоен със
званието "народен артист". През 1968 г. е избран за председател на
Съюза на чехословашките писатели, а между 1969 и 1970 г. е председател и на
Съюза на чешките писатели. Сайферт пише в нова литературна посока - Поетизмът,
чиято цел е да се намери огледало на
света, в което животът ще бъде красив. Стихосбирка „На вълните TSF”- заглавието
препраща към образа на техническото – радиовълните.
No comments:
Post a Comment