11. Н. Гогол - "Петербургски повести"

Петербургски повести на Гогол - След двата сборника Гогол започва да пише трети цикъл повести, които са обединени в сборника „Петербургски повести“. Сред тях са: „Невски Проспект“, „Портрет“, „Нос“, „Шинел“, „Записките на един луд“.

Повестите са обединени от един образ, който минава през всяка от тях – столицата Петербург. Това е град на социалните контрасти. Повестта „Невски проспект“ носи името на централната улица в столицата. Това е мястото където хората показват своето богатство. Стандартите, по които се оценяват хората са злато, богатство, дрехи, всичко материално. Това са фалшиви стандарти и животът на хората като тях е измамен, лъжовен, продажен.

В повеста „Портрет“ Гогол свързва образа на столицата с таланта и творчеството на един художник. Главния герой, Черков, е надарен с дарба, която не всеки творец притежава. Той създава истинско изкуство до момента, в който неговият талант става зависим от парите и властта, които развращават хората. Така Черков погубва своя талант  в преследване за злато.

Но най – силното прозведение в Петербугския цикъл е повеста „Шинел“. В своето произведение “Шинел” Гогол представя руската действителност такава каквато е в действителност. Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. Под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.

В произведението се усеща душевния смут на “малкия човек” Акакий Акакиевич,на трагичния му земен път и скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един шинел.

Героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат да нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. Главният герой е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.

Акакий Акакиевич е “малък човек”, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки. Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. В героя липсва амбиция за издигане в професията му. Никога не проявява инициативност. Когато може да промени нещо в преписването, той не поема риск, защото се страхува. Не би могър да направи нещо по-сложно.

По този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това се състои трагедията на главния герой. В скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.

Акакий Акакиевич е изключително беден човек. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота на героя играе петербургския студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов шинел, въпреки мизерната си заплата. Акакий Акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта. Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Мечтата на новия шинел изпълват дните и нощите на героя, защото новият шинел ще го предпази от студа, но и ще спре подигравките на неговите колеги, ще му вдъхне самочувствие. Появата на новия шинел е свързана с най-великия ден в живота на Бачмачкин. Изчезва шинелът, изчезва и смисъла на живота. Така трагично си отива от света един „малък човек“. Приживе несмееш дори да вдигне очи, след смъртта Акакий Акакиевич протестира срещу  угнетяването на човека. С цялата повест „Шинел“ Гогол изразява негодуванието срещу общественото устройство, което поробва хората материално, духовно и морално. Главният герой не умира от простуда, а от бездушието и студенината на хората.

Трагедията на “малкия човек” не е в незащитеността от петербургския студ, а в незащитеността му от студа на безчувствения свят на хората. В това безобразно общество този малък човек не може да съществува, не може да се противопостави на безчовечието , отчуждението на хората и пошлостта в живота.