11. Славянските литератури през първата половина на 20 век

XI. Славянските литератури през първата половина на 20 век

Бранислав Нушич (1864-1938) - Свързан с други тематични полета на Модернизма. Роден е в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич. В 1885 година на 21 години участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва десет години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля,^[1] където се жени през 1893 година. Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество:

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ: "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.), "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.

Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите: "Обикновен човек" (1900 г.), "Свят" (1906 г.), "Околосветско пътешествие" (1910 г.), "Госпожа министершата" (1931 г.), "Мистър Долар" (1932 г.), "Доктор" (1936 г.), "Покойник" (1937 г.).

Нушич е автор и на драмите: "Така трябваше да стане" (1900 г.), "Семберийският княз" (1900 г.), "Бездна" (1902 г.), "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика: "Реторика" (1934 г.).

„Автобиография“

Има чувство за хумор, самоирония. Жанр – роман, новела, разкази. Напълно иронично е.

Не е приет в академията по изкуства, защото творчеството му е свързано с ирония, пародия, комедия.

Избира моменти, които иронизират системата и него. Избира точно нетипичното за автобиография. Има фикция. Разказва се детството твърде обстоятелствено.

Сблъсък с различни институции – попада там и те го възпитават по определен начин.

Ярослав Хашек (1883-1923) -Роден в Прага, в с-во на учител. Израства в дребнобуржоазна атмосфера. Завършва търговска академия. Започва с кратки разказа-хуморески.Следват огромен брой разкази.

„Приключенията на храбрия войник Швейк през световната война“ (1921) – 4 части, недовършен. Карел Ванек пише 5 и 6 част на романа. Романът изниква като голям епос от първоначални сатирични разкази,в които Хашек шиба по порядките в австрийската армия, където служещите чехи изживяват дни, месеци и години на страшен тормоз, на унижения, нравствени и физически мъчения. Произведението рисува Чехия през ПСВ. Хашек показва истинския образ на империализма, на капиталистическия ред, на буржоазното общество.

Действието на романа започва с избухването на ПСВ. Швейк е търговец на кучета в Прага, което същевременно значи крадец на кучета. Той се прави на дурак и със своята бъбривост, цинизъм и прикрит зад наивност отпор руши дисциплината в армията, става негодна за употреба пионка на правителствения апарат, саботира войната.

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina ("швейковщина"). Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война - присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. 

Карел Чапек (1890-1938) - Роден в Мале Сватоньовице, малък град в СИ Чехия. От интелигентско, лекарско семейство. Брат му Йосиф – писател и художник и сестра Елена-пише им биография. Могожанров: поезия – посмъртно издадена (критичен), вестникарски материали, разкази – сборници, приказки – за деца и възрастни „9 приказки и една в повече“, драми – въвежда славянската дума „робот“ в английски език от старослав. РОБОТН – работа, работи.

Чапек казва, че през цялата си творческа дейност разработва темата за истината. Следва философия. Разработва една и съща тема по различни начини, чрез различни сюжети. Чапек е ерудит – притежава  невероятни знания от всички области.

Чапек взима нисък жанр, за да възпроизведе висок смисъл!

 „Разкази от единия и другия джоб“- в Прага, някакво престъпление или нещо свръхестествено се случва и полицейският инспектор го разследва. Криминални разкази, увлекателен сюжет. 2 плана в разказите: - външно и маловажно-сюжетния план; - скрито и важно –план на етическия сюжет, на посланието.

„Апокрифи“ – за Наполеон, за Дон Жуан – ролята на мълвата в о-вото

„Синята хризантема“ – градски идиот – Клара; градинар и аристократ. Клара носи сини хризантеми и изчезва. Те растат в двора на железопътния кантон. Поанта: „Минаването по линията забранено“, но Клара не може да чете.

„Изчезването на актьора Бента“ – подмамен от богат съпруг на своя обожателка, че ще играе просяк и е намерен погребан.

„Крадецът-поет“- на всеки разбит магазин има по едно стихотворение. Редактор на вестник публикува неговите стих. – после спира и той отива при него и го пита как може да спира. Редакторът казва да смени тактиката. Открит е заспал в един магазин и е прибран в затвора – там писал сърцераздирателни писма на редактора…

„Поет“ – сюрреализъм в чешката л-ра, в това стих. се открива Витеслав Незвал. В центъра на Прага автомобил прегазва Яна старица. Свидетели: двама почерпени младежи. Инспектор Мейздик разследва, разпитва ги. Единият написал стихотворение за произшествието. Инспекторът се опитва да го разшифрова – 235 жълта лимозина. Трансформиране на елементите от действителността в поезия.

„Разказ за един касоразбивач и един подпалвач“ – касоразбивач-Балабан, известен в подземния свят, подпалвач – Прометей-огъня и какъв е сега. Преди да се оттегли желае да извърши перфектната кражба. На следващия път инспектор Мейдзик отива в дома му. Оставил е отпечатъци върху касата – от ченето. Втора половина на разказа: на именния ден на един майстор се запалва плевнята му, заподозрян е един чирак. Нагласил е стъклено шише под такъв ъгъл, че да предизвика пожара.

„Престъпление в пощата“ – изчезват 200 крони от пощата в малко градче. Пощаджийката Хеленка се самоубива, като се удавя в близкото езеро. Тя е набожна, от богато семейство – не може да е тя. Завършва с монолог на стария Андрей. Назначена е нова пощаджийка от по-голям град – оттам е бил анонимният сигнал. Нейният годеник е извършил кражбата.

Темата за относителността и релативизма е най-добре развита в трилогията: (1932-1934) „Хордубал“, „Метеор“ и „Обикновен живот“. Всеки роман е различен. Причислява се и незавършеният роман „Живот и творчество на композитора Бере Фолтин“.

„Хордубал“

Юрий Хордубал - от словашко село, не може да изхранва жена си и бебето, заминава за Америка. Не знае езика, работи тежка работа, влага си парите в банка, която фалира. Въпреки това успява да изпраща пари на жената. Връща се в селцето, първите дни черпи. Подхвърлят му, че жена му е изневерявала, но той не вярва. Той се разболява и го намират в леглото убит. Различни гледни точки за смъртта му. Лекарят установява като причина, че сърцето му е прободено с тънък остър предмет. Изважда го и го слага в стъкленица – диагноза, че е простреляно с малокалибрена пушка от кратко разстояние. Млад полицай установява, че стъклата на счупения прозорец са паднали отвън – престъплението е от вътрешен човек с мотив грабеж. Жена му Поляна била бременна – така искала да прикрие. Той завещава всичко на нея. Съдът не достига до единомислие относно вината й.

„Метеор“ -в бурна ветровита нощ (В творчеството на Чапек много рядко се описват природни картини, винаги е със страничен замисъл) самолет катастрофира, изгаря, пилотът е мъртъв, а пътникът – обгорен, без документи, регистриран като пациент Х. С неговата съдба се занимават персоналът, поетът-писател, дошъл да търси материали за творбите си, и ясновидец, който никога не го вижда с очите си. Засяга се проблемът за фикцията, реконструкцията и фактологичността, действителността. Реконструкциите на лекарите са безспорно обективни, основавайки се на медицински наблюдения – вероятно е пътувал около 4-5 дни до мястото на катастрофата. Монахинята – 2ра реконструкция; инфо за семейството му; „Сега вече ти принадлежа“- фраза, изречена от младата инженерка към пациент Х, интерпретирана многократно от Чапек. Той се влюбва в нея, но нейната съвършеност го дразни; осъзнал грешката си се качва на самолета с надеждата да поправи нещата. Третата версия- на ясновидеца; противоположна теза относно отношенията му със семейството. Последна версия-от добро семейство, баща му-порядъчен, майката отсъства от спомените му, синът заминава за топлите страни, пие, злоупотребява… загубва паметта си, но нещата от действителността запомня в детайли, назначен за секретар на кубинец; харесва дъщеря му, иска ръката й, бащата иска от него да бъде богат и не би дал дъщеря си на човек без памет… Пишейки писма, възвръща паметта си. Решава да се прибере вкъщи, катастрофира.

„Обикновен живот“ -чех, чиновник в министерството, като пенсионер-вдовец, няма наследници, пише автобиография- струва му се скучна, решава да я напише по друг начин.

„Живот и творчество на композитора Фолтин“ – Бержих Фолтин, притежаващо талант дете, но не успява да го развие. Гледните точки в романа се отнасят за Фолтин, но в различни периоди. Плагиатства; оженва се за богаташка, превръща се в меценат; плаща съответно на композитори, писатели за либрето и музика, от които прави „своя“ опера. Този роман понякога е причисляван към трилогията, не е завършен.

Научно-тематични сюжети в драмите, романите,понякога и в разказите.

„Р.У.Р.“ – отворен край, роботите започват да чувстват и се влюбват. Млада журналистка, искаща равни права за роботи и хора, търси материали за статията си. Развитието на роботите води до дегенерация, закърняване на хората. На първо място-чувството за болка; в последствие осъзнават, че са експлоатирани; искат да властват над тях, човечеството отмира. Още повече – роботската цивилизация започва да се възпроизвежда. Отново фразата „Сега вече ти принадлежа“ – любовта ще спаси света, на когото и да принадлежи той.

При Чапек се постига отказ от оконюателна истинност, съществува множественост на гледните точки. Отказ от доминиращо мнение; подчертава се субективното.

„Случаят Макрополус“ – еликсир на младостта. Идеята, че е по-добре да изживееш пълноценен нормален живот, отколкото еднообразна, скучна вечност.

„Из живота на насекомите“ : 1) мравките; 2) търтеите; 3) пеперудите.

„Бялата болест“ – по типа на чумата, млади хора се разболяват, няма лек (може ви предвижда СПИН-ната епидемия). Разболява се и маршал; за да бъде излекуван, докторът му казва, че трябва да спре войната, но е убит в митинг за войната – веднъж задействан военният механизъм нчма връщане назад.

„Майка“ –реалистична драма – отново се развиват военни действия; майката склонява да изпрати сина си, въпреки предишните си откази.

Романи:

„Кракатит“ – изобретяване на избухливо вещество с голяма мощност; използването му с отрицателни цели.

„Фабрика за абсолют“ – предвижда създаването на ядрен реактор. Освобождаване на духовна енергия…

„Война със саламандрите“ – сатира на ВСВ и на Хитлер; фикция и реалност; фигурата на портиера, изключително важна в чешката л-ра. Саламандрите се научават на бизнес с перли, който замира. Научават се да четат, да говорят; всички ги искат на своя страна (Библии, пригодени за четене под вода). Вождът-саламандър –Хитлер. Установява се, че саламандрите са много подходящи за строители, започват да режат континентите на лентички. Чрез образа на портиера, вниманието се насочва към ролята на „малкия човек“, как неговите действия водят до много по-големи от предвидените последствия.

Иван Олбрахт (1882-1952) – Камил Земан, роден в Семили, следва философия в Прага. Член на Чехословашката комунистическа партия. Прекарва в Русия 6м. и написва репортажна книга „Очерки за съвременна Русия“. Литературната си дейност започва в навечерието на ПСВ. Той показва увлечение по психологизма. Пръв в чешката белетристика създава образа на бореца срещу остарелия свят и разкрива перспективата на прекрасното социалистическо о-во. 1927г. „Десет весели разказа за Австрия и републиката“ сборник. Най-значително дело – романът „Ана пролетарката“ 1928г. – пресъздава класоосъзнаването на чешкия пролетариат и неговите първи революционни стъпки.

Олбрахт има богат повествователен дар и пресъздава със средставата на писател-реалист новите явления в живота на чешкия народ м/у двете световни войни.

Иво Андрич (1892-1975) – роден в Долац край Травник, Босна от сем. на занаятчия. Притежава значителен и оригинален белетристичен талант. Преди ВСВ отдава таланта си на разказа и новелата; след войната публикува 3 романа, които го утвърждават като първомайстор на разказното изкуство. Учи философия в Загреб, Виена, Краков и Грац. Литературната си дейност започва като гимназист със стихове. Основна тема за него е Босна, представя я през очите на западноервопейстите дипломати. Босна е регион, който свързва християнството с исляма, изтокът със запада и какви ли не още констатации. В Босна се учредява босненската богомисла църква. По това време хърватите се преобръщат в католическата вяра. Когато османската империя превзема Босна богомилите там веднага приемат исляма. На територията на Босна съжителстват няколко религии (католицизъм, православие, ислям и юдаизъм). По-късно нахлува и комунизмът. Така на тази територия има огромно идейно многообразие. Все пак за да можеш да се развиваш  с политическа кариера трябва да си мюсюлманин (това е по времето на османското владичество).

Във всичките си творби Иво Андрич описва това. През 1918 г. излиза първата му книга „Ex Ponto”. От 1920 г. започва дългогодишната му дипломатическа кариера. През 1941 г. окончателно се завръща в Белград, където живее в усамотение и работи над романите си.

Романът „Мостът на Дрина“1945г. - жанров роман, състоящ се от кратки разкази, като история; обрисува съдбата на Босна в продължение на 4 столетия. Мостът, построен през 16в. от великия везир Мехмед паша Соколович, стои в центъра на описаните събития и епизоди. Романът започва с построяването на моста и завършва с разрушаването му в нач. на ПСВ. Това не е обикновен мост, защото от една страна той е свързал Ориента със Запада и от друга страна е подиум за всички важни събития в типичния босненски град Вишеград, при който се намира. около моста кипи живот, едно поколение си отива, иде друго, решават се важни въпроси на отделни епохи, на отделни човешки съдби. Мостът обединява събитията и епизодите, той създава единството на действието. Вековете, които минават, са нерадостни за населението на Босна. Страната прекарва дълги векове под турско иго, голяма част от населението бива потурчено. През втората пол. на 19в. нови поробители надвисват над страната – австро-унгарските окупатори. Изменят се и формите на живот. Търговско-занаятчийската класа расте и дава нов облик на града и живота в него.

Романът създава усещане за контраст - между трайния и издържлив камък на моста и краткотрайността и суетата в човешкия живот. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е едновременно служи за връзка между два етноса, но символизира и границата между тях.

1945г. романи „Травнишка хроника” и „Госпожицата”. През 1963 г. са издадени първите му „Събрани съчинения” в десет тома, а посмъртно през 1976 г. – незавършеният роман „Омер паша Латас”, сборникът с разкази „Къща в усамотение” и стихосбирката „Какво сънувам и какво ми се случва”. На 26 октомври 1961 г. на Иво Андрич е присъдена Нобелова награда за литература. Сумата от наградата писателят дарява за развитие на културата на Босна и Херцеговина.

„Травнишка хроника“ – по вр. на Наполеоновите войни. Създ. се република Илирия. В гр. Травник е изпратен френски консул, по-късно австрийски. Разказва се за съжителства, борби, противоречия на сърби, хървати, евреи, турци и религиите им.

„Госпожицата“ – Действието се развива в нач. Сараево  и в кр. Белград. За скъперница,която си поставя задачата да трупа пари без да подбира средствата за нейното изпълнение; баща й – заможен, накр. се разболява. Завещава й да знае, че приходите й не зависят от нея, само разходите.

„Прокълнатият двор“1954 – Действието се развива в затвор в Истанбул – предварителен арест. Един хърватски католик е там по погрешка и разказва – оформят се разл. чов. истории – шефа на затвора Карагьоз и мюсюлманина.

Мирослав Кърлежа (1893-1981) е възприеман и като най-хърватския хърватски писател и като образец на хърватския европеизъм. Роден през 1893 г. в Загреб, главния град на Хърватия, по това време в границите на Австро-Унгария. След завършване на прогимназията родителите му го изпращат да учи в Кадетското училище в гр. Пейч, а после — във Военната академия в Будапеща. Два пъти той бяга в Сърбия (1912 и 1913.), за да постъпи доброволец в сръбската войска, но полицията го арестува и го връща на австрийските власти. През Първата световна война (1915) те го разжалват и го изпращат на руския фронт, в Галиция, но той се разболява и е изпратен в болница в тила.

Започва да пише отрано и след войната се изявява с оригиналното си творчество, бързо става един от водещите хърватски писатели, като развива и сериозна дейност като създател и главен редактор на няколко от най-значимите хърватски литературни списания („Пламен“, „Книжева република“, „Данас“, „Печат“). По време на Втората световна война Мирослав Кърлежа живее изолирано и е преследван от усташките власти.

След края на войната отново заема авторитетното си място в хърватската литература и културния живот, като е едно от първите имена на югославската литература. Ползва се с голям авторитет и вън от родината си като един от най-големите европейски ерудити. Номиниран е за Нобелова награда. М. Кърлежа е академик, до края на живота си през 1981 г. — директор на Лексикографския институт на югославската — сега Хърватска академия на науките и изкуствата. Представен в „Балканска библиотека“ с „Банкет в Блитва“, книга първа и книга втора.