10. Критиката на Л. Толстой към Шекспир като трагедиограф. Аргументи и контрааргументи.

10. Критиката на Л. Толстой към Шекспир като трагедиограф. Аргументи и контрааргументи.  

Критиката на Толстой е насочена главно към „Крал Лир”. В студията си „За Шекспир и драмата” първоначално предлага преразказ на творбата, а след това и анализ.

Въвежда категорията неестественост, която описва поведението на героите. Според Толстой те се държат по неотговарящ на времето и пространството начин.

пр.:  Крал Лир има 3 дъщери – Гонерила, Регана и Корделия. Той изпитва 3те, коя най-много го обича и според отговорите им определя коя ще взема най-голяма зестра. само най-малката не издържа теста. Според Т. това е неестествена завръзка, порди няколко причини:

-          как един баща би разпределил кралството си въз осова на красноречието и приказките за любов на дъщерите си

-          нелогично е ,ззащото той по начало има пристрастие към най-малката си дъщеря, но въпреки това я оставя без зестра, след като тя му казва, че не може да изрича лъжи като тези на сестрите си

-          как един баща няма да познава дъщерите си, с които е живял цял живот.

Според Т. всичките персонажи на Ш. говорят по един и същ надут Шекспиров език и смята, че нищо няма да се промени, ако се разменят репликите на различните персонажи. Той говори за недостатъчна индивидуализация на речта.

За своя анализ изхожда главно от персонажите и тяхното поведение.

Толстой оценява Шекспир като читател, а не като зрител, но така няма как да осъзнае и види творбата в нейната пълнота, защото тя все пак е създадена за сцена.  Позицията му е позиция на романист и се основава на идеята за естественост (разбира се, почти всяко изк-во има известна доза неестественост, предполага преувеличение). Докато Ш. е драматург. Т. мисли в рамките на друга жанрова система с различни художествени средства. Това е една от причините Т. да подценява Ш., а освен това той не е запознат със спецификата на драматургията от времето на Ш., както и с нейните нужди и очакванията на публиката.  Присъщ за времето на Ш. е анахроничният театър, при който няма стриктно ситуиране на едно събитие в историческата среда.

Джордж Оруел написва есето „Толстой, Лир и шутът”, в което се казва, че Ш. може да бъде разбран само в англоез. свят, че всички външни за него лица не могат да достигнат до същината. Според него единствената защита, която една творба може да си осигури е времето, самодоказването си.