Синтагматика и парадигматика. Тема 29

Синтагматика и парадигматика

Терминът синтагма е въведен от Фердинанд дьо Сосюр. Според него синтагма е всяко подчинително свързване на два и повече знака с цел да се образува съчетание от по-високо йерархично равнище – дума, израз, изречение. Този термин се употребява и като термин в синтаксиса, равен на словосъчетание. Говори се за именно словосъчетание, глаголно словосъчетание и т.н. Синтагмата е съединение от два езикови елемента по определени правила в тяхната линейност в потока на речта. (М. Москов) Под ситагматика се разбира изследването на линейната реч като последователност от съответните елементи (речеви единици) и техните отношения. Например, речта представлява последователност от изречения намиращи се във връзка (отношение) помежду си, т.е. речта се сегментира на изречения. Изречението пък е последователност (линия) от синтагми намиращи се във връзка помежду си, т.е. то се сегментира на синтагми. Синтагмата е последователност пък от думи, намиращи се в отношения помежду си. Думата е последователност от морфеми намиращи се в отношения помежду си. Морфемата е линия фонеми, намиращи се в отношения помежду си. С други думи отношенията на елементите в тяхната линейна последователност се наричат синтагматични отношения. Единиците на езика (фонема, лексема) се реализират в линейната реч чрез един от своите варианти. Вариантите от едно равнище (фонематичното), наречени алофони, влизат в синтагматични отношения помежду си като представители на съответните фонеми. Следователно, в речта се съчетават фонема с фонема, морфема с морфема, дума с дума, чрез синтагматичните отношения на техните варианти. Въз основа на тези варианти може да се открие съчетаемостта на една езикова единица с друга от същото равнище. Това явление се нарича още и валентност. Например, фонемата р може да има или не съответната валентност с останалите фонеми. Тя се съчетава (има валентност) в средата и в края на думата (карта, спорт), но няма дума, която да започва с рт. Съответно не всяка суфиксална морфема може да се съчетава с всички останали.

Под парадигматика се разбира извеждането на сегментите (изречения, синтагми, думи, морфеми, фонеми/звукове) от речта и подреждането им в таблички (на гръцки тези таблички са наречени парадигми), въз основа на тяхната функция (значение). например фонемите се подреждат в таблица (парадигма) наречена още клас от фонеми. Вокалните фонеми в българския език са клас от фонеми (а ~ ъ, о ~ у, е ~ и). Морфемите с определено значение се обединяват в клас от морфеми, например, клас от глаголни окончания, клас от падежни окончания и т.н. Всеки клас от фонеми, от морфеми, от думи по същество представлява малка система (микросистема) със съответните отношения между нейните елементи. Тъкмо тези отношения се наричат парадигматични отношения. Езиковите единици от парадигмата се противопоставят една на друга във вид на опозиция от минимум два члена.

Синтагматиката е свързана с речта. Синтагматичните отношения са отношения между единиците на речта в тяхната линейна последователност. Парадигматиката е свързана с езика като система. Парадигматичните отношения са между единиците на езика, извлечени от речта в резултат от сегментирането й и подредени в класове (парадигми, таблици). В този смисъл, тези отношения са вътрешно-класни, появяват се само в даден клас взет като микросистема.

Делението на език и реч води до делението на парадигматика и синтагматика. Речта е език в действие, в процес на функциониране, следователно речта е реализиран вече език. не само езикът, но и речта е система. Речта като система е образувана в резултат на реализирането на синтагматичните отношения. Те са потенциално присъщи на елементите на езиковата система. Ако за системата на езика, като цяло, са присъщи и парадигматични, и синтагматични отношения, речта е синтагматичният аспект на езиковата система.  В нея потенциално са дадени парадигматичните отношения. Затова от речта и синтагматиката могат да се извлекат езикът и парадигматиката с цел да бъдат изследвани. В безкрайната синтагматична верига на речта може да се реализира цялата парадигматика на езика. Синтагматиката на езика е форма на съществуване на Парадигматиката на езика. Тя по същество е свойството на езиковите единици да се разгръщат линейно във времето.