Техника на филологическата работа

Техника на филологическата работа

/лекции/

I. Уводни бележки

Идиолект - изразяването на всеки човек.

Стилистично разслоение (вертикално/хоризонтално)

Основен пласт - неутрални думи.

- неутрален стил

- книжовен

- разговорен

- жаргон

художествен стил, научен, научнопопулярен

1. Методика и техника на работата

Научната работа съдържа работни похвати и общо приети обичаи и елементи, а има и

съвсем прости прояви на сръчност, които трябва да се познават. Методиката и

техниката не са едно и също нещо.

Методика - наука за методите ( от гр. пътищата).

Техниката е наука за "транспортните средства" по тези пътища.

2. Необходимост от усвояване техниката на филологическата работа

Целта на курса е да се запознаем е техниката, засягайки някои методически въпроси,

но без да се занимаваме с научната методика (увод в езикознание, литературознание,

славянска филология, спецкурсове и семинари, които се обявяват ежегодно и спадат

към СИД). Опитът и наблюденията върху практиката показват, че съдържанието и

оформлението на студентските курсови и дипломни работи, както и ръкописисте за

първи публикации на нлади автори свидетелстват за редица неблагопиятности.

Издават неопитност, имат съдържателни, методически недостатъци и технически

слабости. В съвременните условия би било анахронизъм, ако не отстраним тези

слабости. Целта е студентите да работят ефективно като постигат максимални

резултати с възможно най-малко усилия.

Безспорно, никаква техника не е в състояние да създаде откривател. В науката има

място не само за открития и гениалност, а и за системно наблюдение на

действителността и обективните факти, трупане, класифициране на материал. В това

отношение младите адепти1 могат да направят много, но им е нужен опит и

обиграност.

Всеки човек трябва да си изгради собствена техника, която да носи отпечатъка на

личността, свидетелство за индивидуалния почерк и стил.

Мнозина добри учени са били забавени в развитието си от примитивността на своята

техника. Твърде малко от натрупания опит е обобщен и запазен за поколенията.

Техниката на научната работа се придържа към принципа, че е нужно да се познава

всичко, да се опита всичко и да се избере онова, което най-добре ни импонира.

3. Общи положения на умствения труд

Хигиена на умствения труд: да не се надценяват собствените сили, да не се преуморява

организма. Принцип 40х8=320 - 20х16=320 => Ако работим 40 г. по 8 часа е същото

като да работим 20 г. по 16 часа. Но за 20 г. ще сме изчерпали силите си. Преумората

пречи на разумното и спокойно обработване на темата. Подтиква автора към

необмислени и прибързани изводи. Съществува опасност от нервен срив, нужно е

търпение.

II. Теми на писмените работи

Научната работа започва с избор на тема:

- нито твърде широка

- нито твърде тясна

Работата по много обширна тема би била повръхностна, а по тясна тема дава основание

за упреци в дребнотемие и незначителни резултати.

Катедрите и преподавателите раздаващи теми имат свои научни планове и се опитват

да въведат студентите в изпълнението им. Студентът не разполага с пълна свобода при

избора на тема, все пак мнението му би трябвало да окаже решаващо влияние. В

зависимост от неговите интереси и възможности, всеки трябва внимателно да прецени

доколко темата му подхожда, доколко силите му позволяват да се справи с нея.

Ролята на преподавателя е да помогне на студента.

Напоследък особено актуално е сравнителното езикознание и литературознание.

Много теми на курсови и дипломни работи са от тези области. Това отговаря най-добре

на спецификата на условията, при които чужд език и литература се изучават в неродна

среда.

2. Оформление на темата

Темата е подсказана от областта, в която сме се насочили да работим, но в началото

неокончателно формулирана. Понякога първоначално избраната задача е трудна и

трябва да бъде сменена или стеснена. В процеса на работа е подходящо темата да бъде

разширена.

Не е удачно скачането от тема на тема, отказване при първите трудности или работа по

неперспективна тема.

3. Колективна работа

- при теми с определена специфика

- често е необходима и неизбежна, особено при разработване на мащабни проекти,

многотомни издания, които изискват продължително време за подготовка. Характерно

е при работата върху речници, енциклопедии, диалектни атласи и др.

В миналото е имало случаи, когато един човек е бил в състояние да състави някакъв

монументален труд.

6-томния речник на полски език - Самуел Б. Линде (1807-1814)

5-томния чешко-немски речник на Йозеф Юнгман (1835-1839)

Сръбски речник с немски и латински преводи - Вук Караджич (1818)

4-томния тълковен речник на живия великоруски език - Владимир Даль

6-томния речник на българския език на Найден Геров (1895-1908)

За разлика от минлото днес това е немислимо. И в миналото има случаи, когато такива

проекти остават незавършени. Няколко поколения и десетки автори работят повече от

век върху огромния речник на немския език на Братя Грим - 32 тома.

Този тип работа е непосилна за един човек. Животът на учените в миналото е бил доста

по-аскетичен.

 а- разпорстраненият напоследък интердисциплинарен подход към проблемите на

духовната култура. Специалисти от различни области работят върху един и същ

проблем: НАРОДНА ПЕСЕН - музиколог, диалектолог, литературовед.

Граница на диалектите - ономастик, историк, етнолог, диалектолог, историк;

III. Общи бележки за разработване на темата - наблюдение и обмисляне;

Фази в процеса на разработването на темата

Извършват се различни дейности, които са свързани, комбинирани в единно цяло.

Поради необходимостта да се опише протичането на процеса, ще го разчленим на

компоненти. Отделните части на процеса не са в строго опрделена последователност;

не се изпълнява опрецията до край преди следващите. Най-често няколко опреции се

извършват едновременно, като една от тях доминира. В рамките на процеса не трябва

да се забравят отделните фази на работа, крайната цел.

Главни компоненти на процеса:

Хуманитарните клонове решават своите задачи с 2 основни операции:

- наблюдения

- обмисляне

Еднакво необходими за успеха на работата. Самоцелното наблюдение на изолирани

факти (без да са добре обмислени, анализирани и обобщени) и прибързаните изводи,

които не се опират на солидно наблюдаване са антинаучни.

Формулиране на хипотези без оглед на действителността, това води до безпочени

твърдения. Става дума за съотношението между двата пътя и последователността им.

Първоначално преобладава наблюдаването (всестранно), а след това се изгражда

цялата конструкция чрез размишленията.

Наблюдението изисква подготовка и теоретическо образование, не може да се

разсъждава обективно без вглеждане в действителността. Аналогични анализи са

правени вече, трябва да са явни резултатите от тези предшестващи анализи по темата.

В противен случай може да се получи негативна оценка на работата ни. Едва след

анализ на своите и чужди наблюдения, техниките и начините на работа на

предшестващите, може да се стигне до успешно разрешение на собствената задача.

Тогава има добре организирано цяло - смислено изложение и убедителни изводи.

След това трябва да опишем наблюденията си като ги снабдим с всички необходими

атрибути на научния труд. Изучаване на литературата по предмета и конспектиране на

най-важните моменти в нея. Внасяне на получените резултати от проучената

литература в класификатор.

- Подреждане и класифициранена събрания материал.

- Въз основа на резултатите се разработва темата.

- Работата има своя организация.

- Външна страна.

IV. Същински наблюдения

1. Мисловна подготовка за научни наблюдения

Целенасочено интензивно и систематично възприемане на факти от действителността.

Наблюдението, което е в началото на дейността не може да се осъществи успешно без

предварителни размисли по темата и познаване поне на част от специализираната

литература по темата. (начините на решаване на проблема от предшествениците)

Началото на системните наблюдения се предхожда от мисловна подготовка. Въз

основа на това познание започва обмислянето на задчата. Директното събиране на

материал без предварително обмисляне и съобразяване с опита на предшествениците,

често е причина за неосъществяване на работата. По въпросите свързани с темата може

да се говори с автори на теми подобни на избраната. Освен ръководителя на

дипломната работа или консултанта може да се получат съвети от други учени и

преподаватели. Консултациите ще са насочващи към полезни заглавия от

литературата по темата, ще спестят колебанията при събиране и подготовка на

материала. Трябва да се изясни предмета и метода на наблюдение. Така се елиминират

отправни пътища, които не водят към поставената цел.

При стилистичен анализ на авторов език трябва основно да се познава Стилистиката и

да се обмисли задълбочено начина на работа. С внимателни наблюдения се установява

по какво авторът е съзвучен с езика на своето време и по какво се различава.

2. Фишове, тетрадки и предназначението им

Трябва добре да обмислим работата, която възнамеряваме да напишем. По този начин

ще избегнем както пропускане на нещо съществено, така и събирането на ненужен

материал. Понякога и то нерядко, се случва същинското наблюдение да се

пренебрегне, а вместо това да се проучи само литературата съществуваща по въпроса;

например при работа, независимо дали езиковедска или литературоведска, върху

някой автор от художествената литература, се чете само онова, което някой е написал

за него и за творчеството му, но не и онова, което е написал самия писател. Разбира се,

от това не може да излезе научна работа, а само добросъвестна компилация на чужди

мнения по въпроса.

Фишове

При събирането на материал се използват фишове както за извличането на конкретни

примери, така и за записки по проучената литература, конкретни хрумвания и идеи,

които ни идват наум в процеса на подготвителната работа.

Днес се използва всеобщо приетият формат А0, с площ 1м2. С четворно прегъване се

получават формат А4 (30/21 см.), А5 (21/15 см.), но най-употребявани са фишовете с

формат А6 и А7.

Защо се употребяват фишовете въобще?

Естествено, както записките при проучване на литературата, така и примерите от

материала, които изваждаме (ексцерпция), а също и заглавия от библиография на

проучената литература, могат да се записват в тетрадка или на по-големи листове едно

след друго, но това е много непрактично, защото така не можем да боравим с всеки

пример поотделно, не можем да ги групираме, не можем да ги подредим по азбучен

ред или по някакъв друг признак. Същото важи за всякакви наблюдения - свои или

чужди, на които се натъкваме в процеса на работа, за които предполагаме, че ще ни

бъдат от полза по-нататък. Извлеченият от фишовете материал, т.е. отдлните примери,

може многократно да се пренарежда с оглед на различни признаци, особености или

критерии. Фишовете с формат А6 са подходящи за ексцерптиране на примери, които са

цели изречения, а фишовете с формат А7 за примери и отделни думи. При това в

долния десен край се отбелязва с условно съкращение източникът и страницата, от

която е примерът.

Тази практика предполага преди да започнем ексцерпцията да опишем на отделни

фишове точните библиографски данни на всяко произведение, което ще служи като за

източник на материал, и евентуалното съкращение или условно обозначение, което

въвеждаме в него, и което ще присъства на всеки отделен фиш заедно с посочване на

страница с примери. Фишовете с библиографията чието оформление ще разгледаме

по-нататък, се означават в долния ляв край със сигнатурата на въпросния източник от

различните библиотеки, откъдето сме го ползвали.

При извличането на примери от материала трябва да се стремим да избегнем

механичността в работата си. Всеки отделен пример и обкръжението му трябва да бъде

повод за наблюдение. Често се случва, така че след 30 неясни или нехарактерни

примери се появява какво е характерно в явлението, което изследваме. Това

наблюдение (породено от характерния пример) трябва да си запишем на друг вид фиш

(А6 и А5); По този начин увличаме хрумналото ни наблюдение в някаква по-конкретна

макар и примерна формулировка. Постепенно се появяват и други идеи като по-

ранните се потвърждават от новите примери или се видоизменят и дообогатяват, или

се опровергават. В процеса на работата нашите откъслечни наблюдения стават по-

задълбочени и се приближават до окончателната версия на изследването. Не всяко

хрумване е правилно и може да се отхвърли, ако материалът не го потвърждава.

V. Библиография. Набавяне на необходимата литература

1. Значение на специалната литература.

"Който знае къде е науката, той е най-близо до знаещия"

"Познаването на книгите е половината от ученето"

Според Дж. Милд най-оригинални изследователи са онези, които познават своите

предшественици. Според легендата Демокрит си е избол очите за да не може да чете и

да е принуден да разсъждава и да прави философските си умозаключения.

"Ако бях чел толкова колкото и останалите, щях да съм глупав като тях"

Някои научни дисциплини (немска литературна история) са имали периоди, в които се

появяват сериозни течения, които се ръководят от максимата "Ако изследователят би

искал да прочете за Фауст всичко, което е написано ще прекара целия си живот в

изучаване на литературата по въпроса, по-добре да се чете самото произведение."

Такъв подход могат да си позволят само изключително надарени хора, чиито собствени

наблюдения са толкова оригинални, че представляват принос без авторите им да

познават предходниците. Дори и те не са застраховани, че ще измислят нещо, до което

вече се е домогнал друг преди тях. За нашата работа е нужно да познаваме добре и

пълно всички научни изследвания до момента. Не бива да мислим, че науката започва

от нас и нашия учител.

2. Библиографски трудове и източници

Естествено никой не може да прочете всички книги и списания за да намери онова,

което му е нужно за неговата работа. Литературата по научните дисциплини и по

отделните въпроси е описана и класифицирана по опрделен начин.

НБКМ, СБ, Библиотека на БАН, а и в специализираните библиотеки, институтските

библиотеки към ИБЕ и ИЛ към БАН има специални каталози, от които могат да се

вземат много библиографски данни. Преди да пристъпим към това трябва потърсим

съвета на дежурния библиотекар, който ще ни упъти към необходимите каталози,

периодични издания или друга специализирана литература. Ще ни посъветва за

местоположението и полезността. Разработването на конкретна тема изисква частни

изследвания на тясно формулирани проблеми, но преди това трябва да познаваме

общата специализирана литература по предмета. И все пак какво ни е нужно за обща

филологическа култура - преди всичко пионерския дух на Балан - български книгопис,

който съдържа 12 258 заглавия. Справочници за нови БГ издания и периодика, която

също е каталогизирана. БГ публикации не са достатъчни, наред стаях важни са и

публикациите на езика на литературата. За всички слависти е задължително

запознаването с многобройните руски издания, а наред с тях и с редица неславянски -

немски, английски, френски и др. Има немалко прегледни и исторически очерци на

славистиката и справочници - според тематиката, по периоди и дейността на някои

научни школи и отделни итъкнати учени.

Редица периодични издания публикуват библиографии в съответната област.

сп. "Съпоставително езикознание" - публикува библиография на своята тематика и на

защитените БГ езикови дисертации. Библиографията на индо-европейското и общото

езикознание се намира в науч. списание "Inogermanische Posschungen".

1912 г. излиза "Inogremanisches Jahrbuch"

Прегледи на Кеймбридж

"Years work and modern language studies"

"Новая литература по языкознаны"

Съществуват няколко библиографии на библиографиите

Томас Бестерман "World bibliography of bibliographies"

Нови публикации се появяват и често се открива информация в специализирани

библиографски справочници в тесни области на знанието, а напоследък и в Internet.

3. Как да търсим библиографията? /научни речници, енциклопедии,

каталози и др./

Освен учебниците има посочена литература от други автори, която е използвана за

написването им или пряко е цитирана. За повечето основни изучавани предмети

обикновено се дава не само конспект, но и препоръчителна литература. Езикознание,

литературознание - помагала. История на българския език, по славистичните

дисциплини, научни речници и енциклопедии. Освен български, руски - "Болшая

советская енциклопедия", полски, чешки, сръбски и неславянски - немски (Brockhaus),

английски (Britannica), френски (Larousse). Всички тези справочници са достъпни в

библиотеките, в културните центрове на страните. Каталозите биват имени, предметни

и систематични. Към тях трябва да се подхожда внимателно и избирателно. Заглавията

не са анотирани и не можем да се ориентираме дали статията ще ни е полезна или не.

Може да се увлечем и да изваждаме много заглавия, чието количество да ни обезсърчи.

Биографични речници и справочници излизат от миналия век, а днес се изместват от

справочниците "Who's who", в които можем да намерим сведения за биографията и

дейността на автори и специалисти и техните трудове.

Биографии на учени - публикуват се в юбилейни справочници "Bestschrift", които се

издават в чест или in memmoriam. Има отделни издания с библиография на видни

представители на науката. У нас има издания на БАН за акад и проф. (Ст. Младенов, П.

Динеков и др.). Въпреки множеството справочници невинаги е лесно да се намерят

всички необходими данни, защото библиографиите са непълни, имат грешки,

материалът е подреден и класифициран по различен начин и поради това трябва да

знаем много за историята на специалността. Трябва да следим периодиката по

специалността, да имаме своя картотека, помагат и по-опитни колеги. Често е

достатъчно да се хване следа, по която да стигнем до търсената инфромация.

4. Описание на библиографски данни

Извличането на библиографски данни в процеса на изследването може да стане чрез

записване в тетрадка, но то може и е по-добре да бъде на фишове.

1) Описание на книги:

Първо се посочва името на автора, малкото по-често с инициали, но без научни

титли. След него - заглавието на книгата => части на томове, ако има такива =>

място на издаване, евентуално издателство => година на издаване => поредност на

изданието => брой страници. В редки случаи при рецензиране на книги в някои

западни издания към описанието се добавят още данни за формата и евентуално за

цената. Към тези данни прибавяме върху фиша издирените сигнатури от

каталозите на библиотеките. Ако книгата има няколко издания, по принцип

посягаме към последното, освен ако няма някакви специални причини за

изписване на предишното издание. Желателно е да се използва оригиналът, а не

преводът на книга, но естествено по-добре да ползваме превод, а не оригинал на

език, който не владеем.

2) Описание на студии и статии в собрник:

Цитираме името на автора => загавие на студията (статията) => тире, В, двоеточие (-

в:) => заглавието на сборника => в скоби редактор-и/съставител-и (когато са повече от

трима се пише само първия + и др.) => издателство, година на изданието и страниците

на статията ( стр. х - хх).

3) Описание на статии в списание:

Име на автора на статията => заглавие на статията => тире => заглавието на изданието

(не е желанието да се изписва със съкращения, защото някои съкращения не са

всеобщо познати и не могат да бъдат разчетени, "развързани"; не се съкращава и името

на града, в който е издадено списанието) => град на издаване => годишнина (годна на

издаване I, II, III...) => брой или кножка от съответната година => страници на

статията (стр. х - хх).

Годишнината се изписва с римски цифри - означава поредната година на издаване на

списанието.

4) Описание на рецензия на книга или сборник в списание:

Име на рецензента => заглавие на рецензията, ако няма такова се изписва в квадратни

скоби съкращение рец. ( [рец.] ) => името на автора и заглавие на рецензираната книга

с нейните данни => точка, тире (. - ) => заглавие на периодичното издание =>

годишнина => година => страници първа и последна ( стр. х - хх).

Важна особеност при библиографското регистриране на научните трудове е това, че

никъде не се изписват кавички, особено ако те не са изписани в самото заглавие. При

оформянето на библиографията трябва да се има предвид двойното цитиране (

Цончев, 1998, стр.); а най-отзад на библиографията са описани всички автори и статии

-> световен индекс на цитиране, който отчита ефективността на даден автор, според

това колко автора са го цитирали и колко пъти - също не е особено добър по принцип.

5. Основни принципи при подбора на научната литература

1) Изхождаме от оригиналните източници, а не от анализи и интерпретации направени

от други автори или термините неподходящо употребявани от други автори. Спорове

за

произхода на ā - монография на 4-ма автори (от рус. аканя - а-кане) се изобретява нов

термин - акавизъм.

2) Отдаваме предпочитание на научните изследвания пред вторични източници -

статии във вестници, научнопопулярна литература, кратки научни речници и

енциклопедии, макар че и те понякога могат да се окажат полезни, да привлекат

вниманието ни върху някой съществен аспект на проблема, затова в подготвителния

стадий на работата си трябва напълно да ги избягваме. Пренебрегването на тези

принципи => много автори не са в състояние да разгледат въпроса със собствен поглед,

поради което от книга в книга и от статия в статия се пренасят и повтарят погрешни

мнения, сбъркани цитати, имена и дори груби грешки възникнали поради печатна

грешка. Това често се случва при позоваване на данни почерпени от речник,

енциклопедия или по-стара публикация.

3) За книгите, които трябва да използваме можем да се информираме от рецензиите за

тях. Някои значителни трудове са бойкотирани и рецензии за тях не са публикувани.

От друга страна някои рецензии са тенденциозно отрицателни или хвалебствени. По-

голямата част от тях може да ориентира добре и да запознае с книгата. Нерядко могат

да предпазят от използването на съвсем слаби научни трудове.

6. Издирване на литературата

Различните книги и списания трябва да бъдат издирени. В най-добрия случай, в

Internet, някои списания публикуват съдържанието на всеки отделен брой. Често тази

задача изисква доста време и усилия. Най-важните библиотеки вече бяха споменати в

раздел Библиографски трудове. Библиотека на ФСлФ, УБ, НБКМ, СБ, Библиотека на

БАН, институтските библиотеки към ИБЕ и ИЛ към БАН. Първите две са най-удобни

поради близостта си и поради опростеното им ползване. В тези библиотеки може да се

отиде за кратко време; във всички случаи е добре да познаваме всяка от тях, къде са

каталозите им, какъв е редът за работа с тях и редът за ползване на книги, откъде могат

да се заемат книги за вкъщи - това не важи за периодичните издания, речници и

енциклопедии. При изваждането на нинлиографски данни на фишове винаги трябва

да отбелязваме сигнатурите им от библиотеките, от които сме ги ползвали. Така се

спестява повторно търсене в каталога при необходимост да се върнем към книги и

статии, които вече сме ползвали. УБ и НБКМ имат отдели за международен обмен на

книги, чрез които могат да се поръчат чуждестранни издания, които липсват у нас.

Тази услуга не е евтина и е нужно да чакаме много време, докато поръчаното от

чужбина се получи. Днес по-често прибягваме до Internet или до услугите на колега от

чубина.

7. Лична библиотека на филолога

Има издания, които не е достатъчно само да прочетем, а в които често и многократно

се налага да надникваме за справки. Да ползваме собствена книга е в много отношения

по-удобно, отколкото да разчитаме само на заетите от библиотеката. Всеки, който се

отнася сериозно към работата си много скоро сам се убеждава в това. От друга страна

затруднения по набавяне на собствени книги възникват поради цената им, както и при

изчерпани издания от по-ранни години.

Без какво не можем?!

1) Това са енциклопедиите и речниците - това са скъпи издания и набавянето им е

дълъг, продължителен, понякога даже мъчителен процес. Такива книги се търсят по

антикварните книжарници и от по-възрастни колеги.

2) Синтетични компендиуми по основни дисциплини от нашата специалност,

учебници и други справочни издания с по-обща насоченост. Колкото повече се

ориентираме в интересите си, толкова по-целенасочен е подборът на книгите, които

набавяме.

3) Книги с по-специална, тясна тематика, които отговарят на личните ни интереси и

предпочитания. Добре е ако знаем нещо предварително за автора, ако той е

авторитетен учен в облстта си и се ползва с безспорно уважение в професионалните

среди.

Трябва да мислим и за съхранението и подреждането на книгите си. С времето броят

им ще нарастне и ще създаде проблем за подреждането им за лесно и бързо

ориентиране. Всяка книга, която четем или използваме по-продължително, особено

ако не е наша, трябва да подвързваме в специална хартия. Специално внимание

изискват книгите, които напоследък се издават само с челно залепване на страниците.

Взетите назаем и от библиотеката книги трябва да се връщат възможно най-скоро. По

принцип не се взимат назаем и от библиотека (нито се дават) речници, енциклопедии

и синтетични компендиуми.

VI. Изучаване на литературата по предмета. Конспектиране.

1. Изучаване на литературата по темата

Според опита на учени с продължителен стаж този етап отнема повече от половината

време посветено на научна работа. Разбира се има разлика в отделните специалности.

Безспорно повече време и усилия се изискват в областта на класическата филология,

отколкото за славянската, повече време за славянкста, отколкото за българската

филология.

2. Проучване на книга, монография, сборник, студия, статия, рецензия

Първо се запознаваме с предговора, увода и съдържанието на книгата. Отделяме

специално внимание на заключенията, запознаваме се с личността на автора в

енциклопедия или научен речник и с някои рецензии. Библиографските справки ги

посочват, а най-важните списания са на разположение в библиотеките. В резултат от

тези предварителни действия определяме по-нататъчната си работа:

1) Книгата няма значение за нас, подвеждащо заглавие или публикацията е

компилация без стойност и т.н.

2) От книгата ще са ни полезни някои пасажи

3)Някои глави да се проучат задълбочена

4) Цялата книга е важна за нас

Преди да пристъпим към четене на книгата, трябва да проверим дали в нея са

нанесени допуснатите грешки, които в по-старите издания са в края или на отделно

листче. Ако не са посочени трябва да направим това сами.

3. Четене на научна литература

Трябва да знаем как се чете научна книга - умение, благодарение на което можем точно

да разберем и осмислим съдържанието на прочетеното. То предполага стабилно

познаване на терминологията във връзка с това може да си съставим малък подръчен

речник на термините и техните дефиниции, които откриваме в специализираните

терминологични речници (на лингвистичните термини, в учебници и енциклопедии).

Разбирането на прочетеното предполага познаването на чуждите думи, нужни са

речници на чуждите думи, латинско - български, старогръцко - български, английско,

френско, немско - български и др. речници, а също и познаване на точното значение на

останалите думи, като за тази цел използваме тълковен речник. Трябва да можем да

четем научни книги на различни езици - на основния славянски език, на руски и

другите славянски езици, на немски, английски, френски и др., според специалността,

а също и с оглед на разработваната тема. За тази цел не са нужни много усилия и

време, ако сме усвоили само основите на чуждия език, те ще са достатъчни за целите на

научното четене тъй като научният стил е стандартен, там преобладават термините,

които са международни. Трябва да се има предвид, че колкото езици изучаваме (дори и

без голям напредък), толкова по-лесно ще се ориентираме в следващия.

4. Символни знаци при четенето

Символните знаци, които изписваме в полето на книгата допринасят за разбирането на

съдържанието и изразяват критическото ни отношение към определени неща в нея.

Изработени са цели сложни системи от такива знаци.

J. E. Heyde - Technik des wissenschaftliches Arbeitens (1983) - 16 знака.

Знаци оставяме само по полетата на собствени книги. В действителност опитът

показва, че са достатъчни само няколко знака:

- вълнообразна линия [трябва да се препише за цитиране]

?/! - въпросителна или удивителна [начин за означаване на съмнение или

неправлиност]

II - две прави черти [важни обобщения]

NB - съкращение Nota bene! [нещо важно]

VII. Картотека

Представлява комплекс от фишове за регистриране наопределени данни, подредени

според определени правила. Трябва да си набавим и съоръжения за тяхното

съхранение.

1. Картотека с тетрадки и фишове

Системата с тетрадки е по-стара и е била широо разпространена от древността до XIX

век. Плиний Стари е оставил в наследство на своя син 160 тома пергаментови

страници, гъсто изписани от двете страни. При тази система отделните бележки или

извлечените данни се пишат една след друга. Могат да станат по-прегледни чрез

подчертаване на заглавия, подзаглавия и имена, евентуално чрез въвеждане на

азбучен показалец. Все пак непрегледността и трудната ориентация в записките или

събраните данни си остават основния недостатък на тази система и колкото повече

стават тетрадките, толкова по-трудно и неудобно е да намерим онова, което търсим.

Днес тетрадките се използват за ежедневна, ненаучна употреба, а именно преписване

на по-дълги текстове, цитати, стихотворения и др. Нещо различно обаче е

използването на тетрадка за записки при конспектирането на научни трудове,

монографии и рецензии. В такива случаи най-добре е всяка тетрадка да изпълнява

функциите на отделна книга.

Системата с фишове днес е все още най-разпространена. Нейното най-голямо

предимство е че винаги могат да се вмъкват нови, а ненужните да се отстранят. От

друга страна фишовете могат да се подреждат с оглед на различни критерии и за

целите на различни класификации, продиктувани от спецификата на материала и

темите.

VIII. Вътрешна организация на текста на научното изследване

1. Текст - не се разглежда стила на научното произведение, макар че той също трябва

да се усвои, а само някои основни изисквания към текста, съдържанието и др. Що се

отнася до научния стил, до голяма степен той се усвоява в процеса на проучването на

литературата по темата. Макар, че за научен текст не са характерни ярките

експресивни изрази, прекалено образните езикови средства, все пак авторът е в

правото си да се придържа към определени езикови особености, които намира за

подходящи за себе си или за конкретната тема. Обещо взето, може да се каже, че

литературоведските изследвания предразполагат към по-свободни, нестандартни

езикови средства, отколкото изследванията на лингвистична тема. В

литературоведските теми могат по-смело да се прилагат особености характерни за

стила на есето, рецензията или импресията. Разбира се в разумна степен и доколкото

темата , авторът или произведението допускат това.

а) Изследването трябва да създава впечатление на монолитност и компактност, трябва

да се отнася само за един въпрос при монографичните трудове, за една или конкретна

тема при статиите или за една дисциплина или неин клон при синтетичните трудове.

Авторът вреди сам на себе си, ако включва наблюдения и анализи по дадени въпроси в

труд посветен на нещо друго. Никой няма да търси в труда на проф. Ст. Стойков

"Банатския говор", анализи посветени на сравнителната граматика на слвянските

езици. Понякога и твърде интересни , ценни наблюдения включени не на място

остават неотразени при рецензирането, а често незабелязани и от читателите. Ползата

от тях, следователно е минимална.

б) Изследването трябва да е стегнато и максимално съдържателно. Съдържанието не се

измерва с броя на страниците , а чрез съотношението между темата и обхвата. С

времето, все по-голямо е нежеланието да се четат обемни трудове, но всичко това не е

ново явление, още древните са казали - Mega biblion mega kakon (Голяма книга, голямо

зло). Лошо впечатление прави самоцелното привеждане на цитати само за да се

увеличи обема.

Прегледността на текста се увеличава с различни таблици, диаграми, графики и

количествени данни при езиковедските изследвания. Голямо внимание на

изискванията за прецизност, както по отношение на дефиниции, така и по отношение

на терминологията. Стилът трябва да бъде ясен и прост, без неясноти, оригиналничене

и позьорство, например да се започва нов абзац с "Както е известно..." за нещо, което се

съобщава за първи път.

2. Съкращения, примери цитати и бележки под линия

Съкращенията не трябва да са твърде много, трябва да са всеобщо приети и

уеднаквени. Съкращенията трябва да бъдат развързани.

Примери – без тях един научен труд не е твърде убедителен, трябва внимателно да се

подберат, да бъдат автентични, типични, но да се привеждат с мярка. Подборът им не

трябва да се извършва без тенденциозност.

Цитати – да се привеждат грижливо и точно, да не се прекалява с броя и обема им, да

не се цитира от 2-ра ръка. По изключение, когато не може да се намери източника, се

посочва откъде е взет цитатът. Когато цитатът е много дълъг и съдържа отклонения без

отношение по темата ни, една част може да се изпусне като се означи с [...].

Цитирането на източниците: 1) вътре в текста, 2) под линия на съответните места.

Много често не се обмисля добре края на цитата.

Съдържание на бележките под линия – освен цитати, препратки към литературата,

полемика с даден автор или допълнителни съображения на автора.

3. Предговор , увод и заключение - при практиката на Запад се номерират с

римски цифри

ПРЕДГОВОР – обяснява подбудата за написването, изказва благодарност към някого

и значението на работата. Понякога тези благодарности се отпечатват на друга

страница.

УВОД – съставна част от самата работа. Накратко се въвежда читателя в

проблематиката, кратко се разглежда развоя на досегашните изследвания върху

проблема и литературата върху него.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – текст, от който читателят трябва да научи какви основни факти са

установени в труда, до какви резултати и изводи е достигнал авторът.

РЕЗЮМЕ – когато е отделно от заключението се публикува на някой от

международните езици.

4. Списък на литературата. Показалец.

В списъка на литературата не се включват речници и енциклопедии, те се посочват

отделно. Не се включват заглавия, които авторът не е използвал. Библиографията се

подрежда по азбучен ред и хронологично. Показалецът съдържа азбучен списък на

понятия или имена, или някакви примери с посочване на страницата или параграфа,

където се срещат (индекс). Съставна част на научното изследване, но у нас все още се

използва по-малко.

Съдържание – списък на заглавията на главите, частите, параграфите в

последователност по страници. Включва списък на илюстрациите, таблиците, картите,

приложенията, съкращенията, ако има такива.

5. Заглавие и издателско каре.

Заглавието да не е нито много кратко, нито, много дълго; точно да предава

съдържанието, да бъде ясно и опрделено, просто и кратко. Не е подходящо нито за

заглавие "идея и действия" за .... или гражданска позиция и съвест или "проблем".

Издателското каре се отпечатва обикновено на последната страница и включва името

на автора, евентуално преводача, заглавие, подзаглавие на книгата, издателски

редактор, коректор, рецензент, илюстратор, художник на корицата.

IX. Външно оформление

1. Ревизия на черновата – трябва да се прочете внимателно целия текст. Следи се за

съдържателната страна, т.е. целесъобразност на подредбата, пропоциите на отделните

части, логичност на заключението, яснота на анализа, отстраняват се повторенията и

излишните подробности, тафтологиите и всякакви грапавини. Следи се и за

формалната страна – единствена терминология, прецизност в цитатите, за чистота на

синтаксиса и стила, правописа и пунктоацията.

2. Белова – само на хартия А4 от едната страна на листа, поле 3 см. отляво и 1-1.5 см.

отдясно. Двоен интервал между редовете – около 30 реда на страница и 60-65 знака на

ред. Никога не пишем без копие. Основните шрифтове са гармонт, петит и нонпаре...

По отношение на шрифтовете – използваме space, bold, italic.

3. Коректура – освен обичайните поправки при коректурата често се правят

допълнителни промени в текста. Те се налагат, защото отпечатаният текст изглежда

различно от ръкописния, а при четенето веднага се откриват грапавини,

недоглеждания.

Не бива да се прекалява с коректурите. Често при отстраняване на една грешка се

правят нови.