Класификация на съгласните. Тема 13

6. Класификация на съгласните: артикулационна - по вид на пречката, по деен учленителен орган, по място на образуване, по участие на носната кухина; акустична - по съотношението между шум и тон (шумови - звучни, беззвучни; сонорни), по слухово възприемане, по окраска, по трайност (квантитет) и възможност за удължаване. Видове допълнителна артикулация: аспирация, лабиализация, палатализация, веларизация.

 I. Според начина на образуване на шумовете

 1)преградни: б, б’; п, п’; д, д’; т, т’

  2)проходни: к, к’; г, г’; м, м’; н, н’; в, в’; ф, ф’; з, з’; с, с’; ж; ш; х, х’; р, р’; л, л’; й

3) преградно-проходни: ц; дз; ч; дж; pf – в немски (Pferd)

 II. Според учленителен орган:

1)По недеен орган на образуване(т.е. – органът, според който са класифицира-ни, не взима дейно участие в състава на пречката (така де, дейният орган е друг, не споменатия – пр. не са зъбите, а езика)):

  - едноустнени(устнено-зъбни) (лабиодентални): в; ф

  - интердентални (м/узъбни): т, д;

 - алвеодентални (венчено-зъбни): с, з, т, д, ц, дз, л;

 - алвеоларни (венчени) – н, вибрантно р;

 - препалатални (преднотвърдонебчени) – ш, ж, ч, дж, п;

 - постпалатални(заднотвърдонебчени) – к’; г’; х’;

                 - веларни (меконебни) – к, г, х + ŋ;

 - фарингални (на стената на гърлото) – г;

 - ларингали (гръклянни) – немско х;

2) Според деен учленителен орган (който взима участие при пречката):

- двуустнени (билабиални): б; п; м;

- едноустени (унилабиални): в; ф;

- езични (лингвални)

     * апикални (върхови)

     * коронални ( с короната на върха): т; д; н; л в български език;

    * дорсоапикални (с гърба на върха): т’; д’; л’ в български, чешки, хърватски език;

    * какуминални (ръбови): t; d; n в английски, албански и р в български и руски; с връхче издигнато и извито малко назад към небцето са индийските какуминални: t; d; n; в шведски език: t; d; n; l; s.

    *предноезични (прилингвални, предорсални): с, з; с’, з’; ж, ш, н, т, д, л; ч; в български, руски, хърватски

    * средноезични (медиолингвални, медиодорсални): к’; г’; t’, d’, h’ в български език + й

    * задноезични (постлингвални, постдорсални): к; г; х; ŋ – веларно н (банка, ангел)

    * радикални (коренови): q; G; N в арабски, някои тюркски и ескимоските езици

   * увуларни (мъжечни): R – задно r във френски, немски, норвежки

   * гласилкови: c’ – hamza в арабски; дихателен звук (Hand); твърдото начало на немските гласни  в началото на думата;

   

3) Според участието на носната празнина при учленението:

  - носови (назални): м; н; ŋ; н’;

  - неносови: всички останали съгласни;

III. От акустично гледище

1)      По наличие или отсъствие на гръклянов глас или тон

-          звучни

-          беззвучни

При звучните съгласни има характеристичен шум, образуван на различни места главно в надгръклянните празнини и тон, образуван от гласната струна. Беззвучните съгласни се състоят само от характеристичен шум при учленението им гласната струна е недейна.

Звучни

р л м н й

б

б’

в

в’

д

д’

з

з’

дз

дз

ж

д

г

г’

-

-

Беззвучни

п

п

ф

ф

т

т

с

с

ц

ц

ш

ч

к

к’

х

х’

2)      По преобладаването на гръклянов (пирингален) тон или на характеристичен шум

-          сонорни: р, р’; л, л’; м, м’; н, н’ + й; ŋ

-          шумови: всички останали

Сонорните съгласни съдържат преобладаващи ниски тонове и по-слаб характеристичен шум. Шумовите съгласни се състоят от характеристичен шум, тъй като се учленяват при пълна преграда или тесен проход. Плавни – при учленението има по-слаб шум (р, р’; л, л’).

Билатерална съгласна – л, издишната струя се трие в стените на прохода от двете страни на езика. Сонорни съгласни са само звучните. По високата си звучност те се доближават до гласните, затова в известни случаи те могат да станат носители на срички и тогава се наричат сонантни: r, l – в чешки, сръбски, хърватски. В научната транскрипция тези сонантни съгласни се отбелязват с ŗ; ļ; ņ.

3)      По общо слухово впечатление

-          експлозивни – шумът, който се получава при премахването на преградата създава впечатление на слаба експлозия (всички преградни съгласни)

-          африкати (притъркави) – при тях покрай експлозивния елемент се примесва и шум на триене(преградно-проходни)

-          фрикативни – тези, при които характеристичният шум се образува при триенето на въздушната струя в стените на прохода (проходни съгласни)

4)      По окраска

-          Меки (палатални): й – само мека

-          Твърди (непалатални): ж; ч; ч; дж – само твърди

Акустичният ефект на мекост се получава в резултат на широкото допиране на средния език до твърдонебие, поради което се получава повишаване на характеристичния шум и тон при звучните съгласни.

5)      По трайност (квантитет)

-          дълги

-          кратки

Дългите съгласни траят малко по-продължително от кратките. Дългите се получават като се удължи учленителният момент (задръжката). Преградните и преградно-проходните могат да бъдат учленени с по-дълго задържане на преградата и в такъв случай са дълги (поддържа, временна). Дългите проходни съгласни се учленяват като се удължи също средният момент, а именно триенето на издишната струя в стените на прохода (клъввам). Дългите съгласни в българския език се явяват винаги на морфемната граница (под-държам).

6)      По възможност за удължаване

-          мигови

-          трайни

Характерно за миговите съгласни е, че тяхното звучене не може да бъде удължено произволно за неопределено време. Такива са преградните съгласни, с изключение на носовите м и н, и преградно-проходните съгласни. При трайните съгласни звученето може да се удължава произволно, докато се свърши издишната струя. Такива са проходните съгласни и преградните носови м и н.

7) Видове допълнителна артикулация при някои езици:

-          аспирация (придихание);

-          лабиализация – допълнителен шум към шума на съгласната, произвеждан от устните;

-          палатализация – омекотяване на твърди съгласни;

-          веларизация – обратното на палатализацията, произнасяне твърдо на мека съгласна.