История на празника
Съществува
силен интерес към славянския фолклор от векове. Най – ранните данни за
славяните са твърде скромни и неопределени. Местоположението на тяхната обща
прародина и до днес буди спорове. Където и да се е намирала тя обаче със
сигурност знаем, че племената, населявали нейната територия, са имали своя
традиция, която включва и обичая да се приготвя и пие силна алкохолна напитка –
ракия. Този обичай носи името „Парцуцов ден”. На един от най – старите
славянски календари, който е на повърхността на меден казан – IVв.
след Хр., през месец септември е отбелязан този празник. Днес той се празнува
на 19.09. Датата притежава скрита символика: цифрата 1 е началото, а цифрата 9
е втората степен на числото три – преповторената хармония на тройката и
представя нейното пълно осъществяване. То е числото на сбъдновението – плод на
положеното усилие. С 9 се приключва еволюцията и всичко се връща към началото.
Това е кръговратът на живота, който лежи в основата на празника. Самият
празник представлява отдаване на почит към бог Парцуц – богът на ракията,
природата и веселието. В същността на „Парцуцов ден” заляга идеята за
оцеляване. Преди тежката зима славяните се отблагодаряват за изобилието на
природата, което им дава запаси за студените месеци и се молят за същата
щедрост и в идните години. Ракиената напитка е имала славата, че гони бесовете
и носи здраве, именно поради тази причина се превръща в символ на
издържливост, борбеност и плодовитост. Първоначално тя се е правела от сливи
или по-точно от джанки, но в последствие обичаят се развива и започва да се
произвежда парцуца от всякакви плодове: грозде, кайсии, круши, ябълки, дюли,
смокини, череши, праскови, маслодайна роза... Към напитката се прибавят и
различни добавки: билки, анасон, орехи, мед, вишни. Пие се със стайна температура
през лятото и греяна през зимата. Измислянето на нови съставки и методи за
правене на ракия продължават и до днес, което говори, че обичаят е действащ и
че традицията не само се е запазила, но и продължава да се развива. Въпреки
всички видоизменения обаче сливовата ракия остава като най-типична и се
превръща в класическа. За това допринася и честото срещане на изображението на
сливово дръвче по различни предмети, използвани в обичая: дръжки на ножове,
плетени покривки, медни съдове и др.
След Великото преселение на народите (VIв. сл. Хр.) този ритуал се е запазил най –
добре в културната традиция на южните славяни: българи, сърби, хървати,
черногорци, македонци, словенци и босняци, обединявайки ги. В наше време
ракията е традиционната алкохолна напитка на Балканите. Съществува богат набор
от синоними: парцуца, ичикия, пукница, скоросмъртница, шльокавица. Има различни
други питиета, които напомнят вкуса й: италианска грапа; японско саке,
американско бренди, мексиканска текила, руски самогон. И все пак вкусът на
славянската ракия продължава да е все така неповторим, специфичен и омагьосващ.
Българите имат точно определение - „върла ракия”.
Предпразнична
обредност
Предпразничната подготовка за Парцуцов ден започва 20/21 дни преди същинския
празник (19.09). Всяка от родовите групи има стриктно определени задачи.
Ергените се заемат с направата и поставянето на специални приспособления за
беритбата на плода, от който се приготвя обредното пиво. Прави се постелка под
дръвчетата, на която при разтърсване да паднат плодовете, за да е по-лесно
събирането им от децата след това и за да се избегне нараняването на плода.
Друго разпространено приспособление е закрепването на найлон за околните
дървета като по средата се прави дупка, под която се поставя каца и когато
дървото се разтърси, плодовете падат право в нея. След като се приключи
работата по събирането, каците се прибират на студено, където да престоят
определен период от време - 20/21 дни. Този период трябва да бъде стриктно
спазен, тъй като превишаването или по-ранното му прекъсване би довело до провал
на реколтата.
Четири дни преди същинския празник жените стават по 1ви петли и
започват подготовката на храната за лова, на който ще тръгнат мъжете по 3ти петли.
Приготвя се питка, осолена сланина, лук, сирене и вино, с което ловуващите да
се подкрепят. Ловната дружинка се състои от женени мъже. Те ловят зайците с
помощта на капани.
Когато обредните животни бъдат уловено, се предават на сгодените мъже. Те имат
честта да ги заколят и по този начин засвидетелстват, че вече са възмъжали и са
готови да поемат отговорност за своето семейство. Преди да бъдат съдрани зайците,
на главата на най-едрия се поставя венец от лозови клонки, изплетен от техните
годеници. Това символизира симбиозата между бъдещото семейство, което ще трябва
да се допълва оттук насетне. Ритуалното одиране се извършва с помощта на
специално наточен, обреден нож, който се използва само тогава, а през
останалото време се съхранява на труднодостъпно място и е забранено да се
докосва. Дръжката му е дървена, с изработени на нея дръвчета - символ на
плодородието.
На 18.09. жените приготвят маринатата, в която ще престои месото, за да бъде
сготвено на следващия ден. Привечер, преди същинския празник възрастните жени
правят тесто, с което ще бъде облепен казана, а възрастните мъже
приготвят съоръжението за печенето на ракията.
Същински празник (19.09)
Същинската част на ритуала започва в полунощ 19 септември. Най-възрастните мъже
в семейството (майсторите на ракията и пазителите на тайната на приготвянето й)
отиват при казана, къдета започват да пекат напитката. Този процес протича до
четири, пет часа сутринта. Казанът се подготвя, като в едната му част се
изсипват ферментиралите плодове – джибре, а в другата част на съоръжението се налива
студена вода. Двете части се свързват с медна тръба. Когато джибрето заври,
алкохолните изпарения преминават през тръбата в студената вода, променят
агрегатното си състояние и стават на капчици. Така славяните и до днес добиват
ценната напитка. През цялата нощ, докато по-възрастните мъже наблюдават
варенето и мерят градусите на алкохола със специален спиртомер, младите мъже
непрекъснато носят вода и подменят тази на казана, за да е тя винаги студена.
Най-късно около пет часа сутринта ракията е изпечена и мъжете се прибират за
кратък отдих.
По трети петли, т.е около пет часа жените стават, за да приготвят
ястията и масата. Подреждането на масата става по точно определен начин,
застила се със извезана ленена покривка с лика на бог Парцуц и сливово дръвче.
Колкото по разноцветни са покривките толкова по-добре. Преднамерено при
бродирането се изпуска някой елемент с цел препазване от зло и уроки. В деня на
празника се слагат само новите – неупотребяваните досега. Празничната покривка
е първата бродерия, която момите създават след като захванат иглата. С нея те
засвидетелстват своето майсторство и готовност в бъдеще да ръководят
домакинството. Шиенето и плетенето са строго забранени по време на
трите фази на празника.
Приготвят се ритуалните ястия, а когато те бъдат сготовени, на трапезата
се поставят съдовете, в които ще се разлива ракията и с които ще се вдигат
наздравици за берекет, благополучие на цялата фамилия и здраве.
Щом всичко е приготвено членовете на семейството се преобличат в най – хубавите
си, празнични дрехи.
Празничният обяд започва в 14:00 часа с молитва, изречена от
старейшината:
Ти,
боже Парцуце,
който
властваш над земята и небесата
и
отреждаш съдбите на нас, твоите служители.
Приеми
нашите молитви и дарове и се смили
над
нас смъртните хора: дай берекет!
О,
Ти, повелителю на реколтата!
След изричането на молитвата най-възрастният човек във фамилията разчупва
питата с ръце и разпределя парчетата по едно за всеки, като първото се оставя
на страна за бог Парцуц, после следват децата – продължителите на рода. След
това налива възрастните по чашка от хубаво отлежалата, миналогодишна
благоуханна напитка и вдига тост за здраве, берекет и изобилие.
Обредното ядене продължава до 17:00 часа. Тогава всички стават от масата
без да вдигат трапезата, за да може през ноща да се нахрани и самият бог
Парцуц. Всяко семейство организира в двора си напиване на кокошки – дава им се
да кълват останалото след печенето на ракията джибре от казана и когато се
напият и започнат да залитат и да кудкудякат странно по тяхното поведение се
гадае каква ще бъде следващата година: ако се клатушкат само за няколко минути
и издават тихи, кратки звуци, значи годината ще е слаба, но ако кудкудяканията
им огласят двора, семейството ще бъде възнаградено с богата реколта. Когато
гадаенето приключи, цялото семейство се насочва към площада на селото, където
ще се вият хора, ще се пеят песни и ще се устройват надпивания във възхвала на
бога на плодородието и веселието.
На
площада веселбата започва с изпълнението на обредната песен „Ракиджос”:
Джанките
падат,
джанките
падат,
а
сега?
Джанките
падат право у бидона,
джанките
падат право у бидона,
джанките
падат право у бидона,
джанките
падат право у бидона,
Дум
– дум,
дум
– дум,
дум
– дум,
дум
– дум,
дум
– дум! Ракия!
Дум
– дум,
дум
– дум! Ракия!
Дум
– дум,
дум
– дум! Ракия!
Песента е придружена от символен танц, в който моми и момци се нареждат в
спетени редици едни срещу други. Поверието гласи, че именно по време на този
танц се пораждат и първите симпатии между младите и се дават първите жестове на
това, кой момък, коя мома ще иска за жена през идната година. В последната част
танца момъкът, харесал си една определена мома има възможността да се втурне
пред редицата и да танцува лудо точно пред нея, за да покаже своите симпатии.
Празникът продължава с ритуалното надпиване между ергените. Този, който
успее да изпие най-много от налетия в павурчетото си първак и въпреки това е
все още способен да изрича името на бога бързо и стегнато, както и умее
да казва пословичните за българина сказки: „Дай боже, така, както днес пием
тази парцуца, никога вода да не ни се налага да пием” или „Вода не пия,
защото още няма мезе за нея”, „Аз вода не пия да не съм ерген” и всякакви
подобни остроумия и закачки, той получава възможността да пия безплатно цяла
година.
На този празник на площада е позволено на жените да пият заедно с мъжете.
Тази от тях, която след като изпие колкото може и е в състояние да стои на
краката си без да се занася и припада, печели привилегията през идната година
да може да влиза в кръчмата, място иначе напълно недостъпно за жените.
Когато празненството дойде към края си и хората започнат да се прибират,
венчето от цветя, което е било сложено на главата на заклания заек, се окачва
на овощно дърво. И с това същинската част от празника приключва.
След празник
След празничния пир жените стават по 3ти петли, за да приберат
трапезата, която не се вдига предния ден и през нощта ( бог Парцуц се черпи).
Краката на момите се помазват, а децата се разтриват с ракия от новата реколта,
тъй като се вярва, че пивото притежава изцерителна сила и гони всички бесове.
Стопанката на дома се дарява със запечатани съдове с ракията, изпечена по време
на същинския празник, за да я използва в домакинската работа и за разтривки.
Момите изсипват ракията от новата реколта в специални съдове, които
се затварят добре, за да не изветрява напитката и се прибират в студени
помещения – мазета и тавани.
Сгодените мъже даряват ергените с обредния нож и по този начин,
предавайки го от поколение на поколение, се гарантира продължаването на
традицията.
Останалото след изпичането на ракията и след напиването на кокошки джибре се
закопава в обредно гробище, което най-често се намира в близост до най – плодородната,
обработваема земя (нива) в селото.
Обредни
предмети
Казан - ракиеният казан е меден. На него се обръща специално внимание преди
същинския празник. Трябва всичко да е изрядно, за да няма проблеми с ракията.
Обреден нож - най-важният
предмет след казана. Ножът е специално наточен за празника. Използва се само
при заколването на животното. Той се предава в деня на следпразника от
сгодените мъже на ергените и се съхранява на някое трудно достъпно място.
Забранено е да се докосва освен на 19.09 – Парцуцов ден. Дръжката му е дървена
с изработени на нея дръвчета - символ на плодородието.
Чашите са съществена част
от предметите. Медни или глинени - лакирани и изпечени, задължително са
украсени в най различни шарки. На трапезата ракията се поднася в стомни.
Преди да бъде заколен заека на главата му се слага венец от лозови листа,
оплетен от сгодените жени. Лозовите листа са символ на плодородието
Павурчето се предава от баща на син в семейството. Най-често е дървено от бук
или дъб, а ако семейството е заможно, може да плати специално за изработването
на павурче от орех, тъй като е много трудно за изработка. Счита се за семейна
ценност. На 19.09. ергените пълнят павурчето си с първак и участват в обредното
надпиване, по време на което всеки от тях показва емблематичния, предаван от
поколение на поколение предмет.
Празничната трапеза
В деня на същинския празник жените стават по трети петли и започват да
приготовляват ястията за обяда.
На най-големия празник на плодородието, на веселието и на ароматната
напитка „ракия” трябва да присъстват следните основни храни и напитки,
приготвени по традиционни рецепти:
- добре
отлежала ракия
- обредна
пита
- печени
диви зайци
- ложови
сарми
- сладкиш с
кайсии
- компот от
круши и индрише
По традиция на празничната трапеза се слага пълнен див зеак. Целите
почистени зайци се мариноват за 24ч, пълнят се с плънка от сушени сини сливи,
стафиди, булгур и ароматни билки и се пекат, като най-вкусни стават на дървени
въглища.
След средата на септември месец започва
лозоберът в много райони на България. Така в югозападната част на страна (гр.
Мелник), се заражда практиката на Парцуцов ден да се приготвят малки лозови
сармички, като в последствие се превръща в неотменна част от празника на цяла
България.
Обредният хляб се замесва с мая и мед, а върху вече оформената пита
с тесто се моделират клонки на офощни дръвчета, символизиращи надеждата за
плодородие и през следващата година.
Компотът от круши се вари от чиста изворна вода, наточена в самия
ден при пълно мълчание. Слагат се сладки зимни круши и индрише за аромат.
Десертът за този ден по традиция е маслено руло с канела и кайсии.
Стопанката го приготвя, като в целия сладкиш слага само една орехова „жабка”,
която е късмет за този, който я намери. А най-големите лакомници са най-малките
и за тях се превръща в истинска радост и надпревара кой ще намери
„жабката”.
За празничния обяд масата се застила с нова, избродирана от момите
покривка, а на столовете се слагат бродирани възглавнички. Хлябът винаги се
поставя в центъра на масата, от двете му страни са печеното свинско, сладкишът
и стомната с ракия, а компотът се разлива по купички пред всеки.
Празнични
дрехи
До Великото преселение на народите ( IV- VII в.
пр. Хр.) няма запазени исторически извори, които да свидетелстват за това,
какви са били ритуалните дрехи, носени от представителите на различните
възрастови групи в чест на бог Парцуц. Първи сведения за облеклото са открити
край днешния град Перник. Те са от средата на VI в.
При разкопки в началото на ХХв. археолози намират рисунки върху парчета от
глинени съдове. След като съединяват отделните парченца, те откриват, че на
едно от тях е изобразен ликът на бог Парцуц, а върху останалите ясно се виждат
рисунки на жени, мъже, моми, ергени и деца, облечени в одежди, които се
различават цветово.
В южнославянската традиция цветовете притежават символика: бялото е
мъдрост, затова в бяло по време на същинския празник се обличат възрастните
мъже; жените носели зелено, символ на плодородието; ергените – червено, цветът
на храбростта и непримиримостта към трудностите; момите – розово, което значело
красота, а децата – жълто (символ на слънцето, бъдещето, новият ден). Интересен
е фактът, че се е позволявало всеки сам да избира кройката на дрехата, стига тя
да е съобразена с цветовите изисквания според пола и възрастта. Не се позволявало
на жените и момите обаче да носят панталони на „Парцуцов ден“. Това продължило
до края на XVIII в. Върху дрехите се
бродирали листенца от различни овощни дървета, а понякога и първата буква от
името. Извезването на буква от името било характерно за девойките, защото по
време на същинския празник ергените се опитвали да отгатнат името на девойката,
която им се харевала най-много, и успеели ли, можели да се оженят за нея.
Бременните жени не били длъжни да се обличат по определен начин, някои дори не
присъствали на празника.
По време на предпразничната подготовка мъжете ходели на лов с дрехи от
кожите на диви животни, уловени през предходните години. Ритуални дрехи на
„Парцуцов ден“ днес не се носят, но големите привърженици на традицията връзват
на ръката си конец, обагрен в цвета предназначен за пола и възрастта им.
