26. Драма и драматически видове.

Драма и драматически видове. Сценични условности.

Драматикът излага събитията катонастоящи. Дори драматикът да вземе минала ситуация, той го представя на сцената като настояще и ние го изживяваме като такова. Емоционалната възбуда преобладава. Драматикът не търси хармонията на живота, възловите, критичните моменти, тези конфликти се представят стегнато и на преден план са отношенията на хората в тяхната конфликтност.

Композиция и обем

Обемът на драмата не може да бъде произволен. Тя е по-малка по обем, за да не се губи концентрацията м/у основните мотиви. Драмата стига до една неизбежна развръзка, затова не може да се разпростира и трябва да се подчинява на закона за единството на действието (Аристотел).Друг два закона  - за единство на времето (24 ч) и мястото – също се приписват на Аристотел, но не са негови.

   Аристотел: „Щом драматическата фабула е подражание на действие, то трябва да бъде единно и                            цялостно, а частите да събитието да се съчетават така , че ако се премества или                                  отнема една част да се изменя и разклаща цялото.”

Дидро: „Не се провежда едновремнно няколко интриги, защото вниманието се разсейва. Почти е             невъзможно да се проведът две интриги, така че едната да не ни заинтригува за сметка на             другата. Този който се заеме да води едновременно две интриги, е подчинен на необходимостта             да ги разкрие в един и същи момент. Ако главната интрига приключи по-рано, тази, която             остава е лишена от подкрепа. Ако обратно – епизодичната интрига напусне главната възниква             друго неудобство: лицата или неочаквано изчезват, или неизвестно за какво се появяват отново             и произведението се изопачава, интересът към него охладнява.”

Изображение на характера

В драмата няма място за незначителни случайности и частни случаи, а само за онова, което Аристотел нарича универсално значение. За драмата не е важно богатството на личността и на индивидуалността.

Франсис Конфорд: “Сред тези частни случаи трябва да имаме предвид цялото богатство на             ндивидуалността, което притежава всяко реално лице, доколкото това богатство е неуместно             за действието. Колкото по-слаб е трагикът, толкова той ще бъде изкушен да направи своите             характери да изглеждат реални и подобни на живота, допускайки тези случайни черти. Колкото е той по-силен толкова повече неговите характери ще притежават вътрешна цялост        или по-скоро неделимо единство, което принадлежи не на подобното на живота, но на самия    живот като такъв. И чрез достойнството на това единство неговите характери могат да          бъдат непреодолимо богати.”

Въздействие на зрителя

В драмата има чувствено вълнение, вживяване, съображението не се засяга.

Героите трябва да бъдат в родствени връзки. Най-трагичното води грешка извършена в незнание; страх и състрадание са свързани, възникват заедно.

Лесинг: „Прекалено щастливият и прекалено нещастният човек не могат да състрадават.”

Страх- омекотена форма на афекта (ужаса), да може да се отвори, да даде път към състраданието.

Лесинг: “Аристотел е смятал, че злочестината, която трябва да предизвика нашето състрадание,             трябва непременно да бъде от такъв характер, че ние да можем да се боим от нея за самите     нас или за някого от нашите близки. Където не е на лице този страх, там не може да се появи и             състрадание. Нито отчаяният, нито радостният могат да изпитват състрадание към други             хора.”

Защо катарзисът се свързва изключително с драмата?

Ние не се страхуваме и не състрадаваме от далечни неща. Драмата приближава до нас самия сюжет, съзерцавайки драмата на героите ние състрадаваме. Не може да има състрадание без страх за самите нас.

Състрадание + страх = афект, който може да бъде отправен чрез театъра. Състраданието носи в себе си компонента на страха.

А. Арто: “Езикът на театъра започва там, където свършват изразните възможности на словото;             драмата не е чисто словесно изкуство, тя има за орган сцената.”

“Театърът трябва да се еманципира от робството си на литературата и да преоткрие             смисъла на един нов физически език, основан не на думи, а на знаци. Сценичният език е             пластически не психологически и не бива да съобщава готови завършени мисли, а да задвижва             потайни пластове на мисленето.”

Гертхарт Хаупман: “Следователно онова, което книгата възбужда е въображението, а онова, което                                        сцената създава е илюзията. Двете са несъвместими, защото са различни в                                                 основата си. При постановката на една пиеса на сцената се налага                                                              преобразуването на въображението в илюзия.”

Драматикът събира в себе си човек на словото и на въображението/ визьор. Драматикът, като човек на словото, трябва да умее да разговаря със самия себе си ( и да наблюдава хората, които говорят) да преценява собствения си живот.

Драматичната концепция бива поднесена чрез сетива

-           видима картина за окото

-           словесно внушение, изображение за съзнанието

Във взаимната връзка на двете средства в силовото поле между тях възниква това, което може да се нарече театър.

Драматик- човек на словото, визионера, философа, оратора.

Драмата се композира като партитура ( с резонанси, противоречия…)