Thursday, 10 December 2015
Wednesday, 22 April 2015
Юрий Андрухович - "Централно-източна ревизия"
Роден е 1960г. в град
Ивано-Франковск, Украйна. Започва кариерата си през 1985г. заедно с други двама
млади поети, с които създава концептуалната група за литература и музика
„Бу-Ба-Бу“. Тогава е публикувана и първата му стихосбирка „Небе и градски
площади“. От 1989г. до 1991г. живее в Москва и учи в Литературния институт
„Максим Горки“. От 1991г. е един от редакторите на списание „Четвер“ и редовно
сътрудничи на други големи литературни списания в Украйна.
Големият пробов на Андрухович идва
през 1993г. с романа „Московиада“.
Издава още няколко романа, последният от които „Тайна“ е литературна
мистификация, съставена от вероятно фиктивни интервюта. Автор е на стихове,
разкази, есета, текстове на песни, включително и на музикален албум „Андрухоид“
. Редактор е на Енциклопедия на съвременната украинска литература и превежда на
украински Шекспир, Рилке, Пастернак и други. Юрий Андрухович е носител е на престижните: Хердерова награда за литература;
Награда за мир "Ерих Мария Ремарк“ и ...
Иржи Кратохвил
Иржи Кратохвил е чешки автор, познат на
източноевропейските литератури, много превеждан, в исторически план той носи
този опит на прелома; В началото н 90-те разгръща творчеството си, но на една
недебютантска възраст. Творбата „Мечи
роман“ – преработвана от него и приспособявана с цел публикуване, но не
успява. По-късно е преименуван на „Прамечка“; От нач. на 90-те год. До сега
издава около 10-тина романа (2-3 сборника с разкази, както и сборници с есета);
създава собствена авторска визия за писането и за творчеството (създава
интерпретаторска реплика към художествения си свят) → възможност да бъде
разбран/ интерпретиран човешкият свят; (такъв автор е Кундера). От тук той
извежда тези като: 1) отказ от миметичното изкуство, 2) дистанция от реализма
(езикът на реализма не е в състояние да изрази тази метаморфоза на човешкото),
напр. архетипите, които съвременната л-ра пренаписва по нов начин. Той е автор
преди всичко на проза – романи. Създава много оригинална версия на
...
Понятието Средна Европа
Интересът към Средна Европа. Понятието „Средна Европа“
като контекст за идентификация в културата. Има 2 свята – източен и западен, но
има и един среден (най-рано се появява в контекста на Чешкото възраждане);
„среден“ като алтернатива на Изтока и на Запада – идеята за центъра, за средата
на Европа (кн. с есета на Вл. Мацура – семиотични есета); Една митологизация за
представата на център, сърцевина на континента. Още от 19в. има цяла поредица
от подобни понятия – нпр. Балканите претендират за някаква кръстопътност, в
чиито мащаби се осмисля националната идентичност; Понятията – средиземноморска
култура, Европа и Изток – Запад;
Корените на това понятие са много дълбоки (интуитивни
представи – около 16-17в., т. нар. „бароков славизъм“) – в пол.
късноренесансова поезия; историята на Мавро Орбиний – история на славяните.
Този опит за обединение, общност е и следствие на османската угроза; усещането
за езици, общност; територията на славянското се мисли през духовното, но
най-вече през ...
Милан Кундера
1. „Изкуството на романа“
Писана
е през 80-те години, роман и есе са 2-та важни жанра за автора.
2.
„Непосилната лекота на
битието“ –
постмодернистичен роман; роман – символ;
Милан Кундера е един от големите романисти на 20в. в
европейски мащаб, един от най-големите и най-важни автори на ПМ-роман. Модерен
автор от мащаба на Павич, но в същото време романът му е много различен като
композиция и като разбиране за романа. Дебютира в прозата през 60-те год. –
напр. р. „Шегата“; Още през 60-те и 70-те год. го свързва с постмодерния почерк
категоричното разбиране (експлицитно) за фикционалността на худ. текстове.
Текстът като алтернативна реалност – това, което после се превръща в лайтмотив
на ПМ. Типология на разбирането на ПМ за Кундера; ясно изградено писателско
л-но съзнание, което е хомогенно от 60-те год. нататък; една отделна вселена,
един свят, който е концептуално изграден – за худ. му творчество; Фигурата на
автора в ...
Художествени проявления на постмодернизма
Първи представител – Павич – „Вътрешната страна
на вятъра или роман за Херо Леандър“, нар. е „роман - клепсидра“
(клепсидра е воден часовник); книгата е с 2 лица; претворява и пренарежда
текста → нови значения; Имената в заглавието са от древногръцки мит; Смъртта,
любовта (единство и докосване) са ключови ядра; андроинен роман (андроини –
женското и мъжкото начало, т.е. съвършенство); Любов/единство/докосване;
Структурата има отношение към перцепцията – трябва да бъде прочетен романа от
единия и от другия край; Главни герои – Херо (Херонея) и Леандър; 2-те части в
кн. са различни като наративен модел; усещане за безвремие, въпреки множеството
дати и години; Идеята за това, дали душата може да има пол; Неразрешими
мистерии, които имат лесно разрешение в живота; Отказ от персонификация,
героите са идентифицирани с архиетипни модели и родови начала; Душата като
стара и древна, душата може да бъде женска и мъжка; Смъртта, свързана с
времето и с вечността и смъртта, осмислена като ...
Динамика и типове употреба на понятието постмодернизъм
В славянските л-ри ПМ има голямо значение – различни
експерименти и възможност за излизане от обикновените параметри на л-рата. Този
п-с има и своите противници. Но в разл. л-ри има и разл. мотивации за своето
приемане. Наличието на неофициална традиция поражда един по-категоричен елемент
на действителността на л-рата извън нея. Нееднозначното динамично отношение е
най-ярко изразено в началото на периода. Темпоралната логика на присъствието на
ПМ не е еднаква – в нач. на 90-те год. в България и Хърватия Пм не е ново
модерно явление, там то има своите класации като един Павич напр. Чешката л-ра
е пример за дебатът за/на литературата, който сякаш
замъглява фактите, оставащи едва забележими (самиздатска, дисидентска л-ра).
Характерно е и вглеждането в л-рата към самата нея. Поява на мн. книги, които
остават едва забележими в тази хаотичност и интензивност до 90-те години и чак
след това се реабилитират.
Почти навсякъде в нач. на 90-те има дебати за ПМ,
усещане за преломност на тези ...
Постмодернизъм - същност
След 89-та год. един от предпочитаните худ. модели
става ПМ, защо? – Падането на комунизма води до отпадане на дотогава
контролираните п-си в литературата. Различни типове поетики, различни представи
за л-рата. Експериментът е на почит през 90-те. Понякога имаме не само
постмодерен, но и авангардистки (= интерес към промяна и иновация на всякакви
л-ни нива) п-си на изпробването на л-рата.
Какво е отношението на авангардизма към ПМ?
Тезата на Бард за смъртта на автора.
Наличието на акцент на пишещия литературата в самия
п-с на писането се нарича металитературност и това е силно застъпено през ПМ.
Това представлява новият прочит на стари мотиви. Дебатът за значението на ПМ
(някои го четат като „след“ модерността, т.е. 2-рата половина на 20в.).
Модернизъм – период в изкуството от кр. на 19в. до Междувоенния период (Ранен
модернизъм и Междувоенен авангард).
Постмодернизъм < – > Модерност, епоха на модерността са в много сложно отношение. Епохата на
модерността – това е времето от ...
44. Развой на местоименията в следпраславянската епоха
Тенденции в развоя на местоименията: лични, показателни,
въпросителни, относителни, неопределителни, притежателни.
1)Относителни – в половината
славянски езици няма такъв обособен клас – имат форми на въпросителни
местоимения. Източнославянски и полски съвпадат –же/ж е подсилваща частица:
чеш: jenž, стб –же (нже, iеже – им.п) показателно по произход – били са анафорични,
подсилени с частица –же à относителни. Към
всяко въпросително като добавим –же à относително. В ср/хр няма отделни относителни
местоимения, но на словенски има частица, с която образуват относителни
местоимения: -re (същото като –же) – ж преминава в r между гласни. В западнобългарски няма
отделни относителни – използват се въпросителни. (-то за относит) КНРМ също има
– образуват се с –що (-што) кадешто, kojшто.
2)Неопределителни – стб. NЯ- (представка за въпросителните). Рус: (не)которьiй, чеш: (ně)kdo, словаш,ср/хр също е така ne-. Някой си – подсилва неопределеността. Полски и укр:
неопределени: gdzie
43. Развой на глагола в следпраславянската епоха
Развой на неспрегаемите глаголни форми: причастие,
деепричастие, инфинитив, супин.
Инфинитивът не изчезва толкова рано. Не мога каза/ Не мога го направи – са
били нормални до към ср. XXв. (инфинитиви, загубили окончанието –тн)
Да-конструкцията също и в ср/хр, но и инфинитиви се употребяват днес. В късния
праславянски е в процес на установяване глаголният вид, по-късно в славянските
езици е категория, която разделя на 2 групи всички глаголи. Вторичен несвършен
вид от всички глаголи (дали може). В БЕ може от абсолютно всички (скачам –
първичен несвършен – може да е в момента и обичайно действие; скокна – свършен
вид, моментално и еднократно, скоквам – несв.в. II, в коментари или указания, описване на ситуация). Тази възможност намалява
на запад. В чеш,ср/хр действията се предават със свършен вид, когато коментираме
/ даваме указания в сег.вр. (Полски и
източнославянски са посредата на двата полюса: БЕ ---- чешки,ср/хр)
Времена: бъдеще време: к.и.е. –спорно е доколко е
...
42. Развой на прилагателното в следпраславянската епоха
Обособяване на прилагателните като част на речта,
формално (морфологично) различна от съществителните. Развой на кратките и
сложните форми на прилагателните. Развой на формите за степени за сравнение.
В късния
праславянски прилагателните се разделят на 2 пласта: прости и разширени форми.
Начало на тенденцията към формално обособяване на прилагателните като
самостоятелни имена / части на речта.
Рус: добръiй – доброго РП (ВП одуш.) ед.ч., Чеш: dobry – dobreho, пол: dobry – dobrego, стб добрааго –
добраго, етого, tego, toho, meho Стб паметници доста широко се
използват простите форми, в повечето славянски езици, употребата на прости
форми на прилагателните е силно ограничена: езиковата употреба на прости форми
на прилагателните е силно ограничена: Севернославянски – най-често в руски като
именна част на сказуемото -> само в именителен падеж. В западнославянските
само ограничен брой прилагателни. В ср/хр тенденцията също действа, но не е
толкова далеч. Много прилагателни, но не всички могат да образуват прости
форми. –ски Простите само за: И,В,Р,Д падеж.
Ограничаване на падежите на простите форми и семантична / синтактична разлика.
Степени за
сравнение: - бг се е балканизирал и образува не чрез словообразувателни
наставки като другите славянски езици, а седнотипни представки по-, най-. Още XIV век в среднобългарската Троянска повест (7 членна падежна
система, но степенуването е ново): подобра внтеза – ранна балканизация (КНРМ и
югоизт Сърбия)
41. Развой на съществителното в следпраславянската епоха
Ограничаване на формите за двойствено число, поява на
мъжколичен род и по-нататъшен развой на категорията одушевеност.
Аблативен и родителен падеж се сливат в к.п.с. В късния праславянски са 3
числа: единствено, двойствено и множествено. След праславянския период
двойственото е изчезнало в повечето. До XVI в има употреба навсякъде – пази се дълго. Пази се в двата лужишки и
словенски. Конкретните форми са отчасти стари, отчасти иновационни, а в много
случаи се използват форми за мн.ч.
Дв.ч.: долнолуж. ИП konja, muža; горнолуж. – konjej, psaj; ДП-МП konjomaj, psomaj; словен: ИП moža, prsta
На словенски няма отделни окончания за родителен и местен
падеж дв.ч. – използват се за мн.ч.
Бг ръце, очи, уши (по произход двойствени)
Пол: ręce, oczy, uszy
Чеш: ruce, oči, uši
Ср/хр: х , oči, uši
Експанзия на елемента –ma в двойствените окончания – разпространил се е във формите за мн.ч.
Разг.чеш: zubama (zuby), městama. Дат+тв+мест мн.ч. – zubima, ženama ср/хр. Бг одушевени ...
Subscribe to:
Posts (Atom)